Wednesday, January 17, 2007
Живея на строеж!!!
Днес се събудих по възможно най-отвратителния начин и то още към 8.30! Както си спях най-спокойно и точно май се обръщах на другата страна (на сън), някой умник изведнъж започна много брутално да прилага бормашината в употребва - стена ли къртеха, не знам, ама беше ужасен звук! Първо, че се стреснах, второ, че се събудих, и трето - все едно в главата ми стържеше тая гад. Адски силен и гаден звук! Не се търпеше просто! Аз обаче инат, пък и да не съм луда да ставам в 8.30, си продължих с опитите да спя, като междувременно си мърморех неща от рода на: "Махам се оттук!", "Сега остава и да ми ръсите мазилка на тиквата" и "Да ви еее... ля-ля-ляяя" там за майка им нещо :Р Че и действието се развиваше на два фронта - едното дрънчене все едно на моята стена, а другото - на някоя по-далечна. Междувременно все пак успях някакси да заспя пак, за да ме събудят с нови сили 1 час по-късно! То луд умора няма, а в случая има и подсилващи обстоятелства - немци са! Тогава вече съвсем ми кипна! Отнесоха още една камара "поздравления" - като ме събудят, съм много зла :Р В главата ми почнаха и да се въртят идеи от рода да се изнасям всеки ден рано-рано сабахлян и да ходя на лекции. На някакви лекции... просто на нещо! После на трезва и будна глава усетих какви глупости съм си мислела :) Постепенно войната край прозореца ми явно е утихнала, щото аз пак си заспах кат шефка и следващото будене беше вече чак с алармата. Тогава вече навън беше настанал мир. След около час се ометох навън за унито. Гледката на скелетата около цялата сграда, където все още и незнайно докога се подвизавам, не ме трогна особено - свикнах да вървя сред метални тръби и какви ли не конструкции я по терасата, я край входната врата с риск да ми се изсипе нещо отгоре. И все пак, трябваше ли да почнете от МОЯ край на сградата?! На всичко отгоре един от работниците ми вика "Morgen". Щти кажа аз "Morgen"! Смей само утре да съм се събудила пак така, няма да дочакаш следващия "Morgen". Не че те са виновни, де. Всичко започна с едно мило писмо от Studentenwerk, с което ми казаха, че почват основен ремонт на 8-ми блок. "Само" около година. Молели за разбиране. Че кво и беше на сградата, бе пустиняци?! Нито е тръгнала да пада, нито нищо. Немци - не може да стоите без работа, а?! Идете на бригада в България - има за ремонт колкото искате. Ще ме карате да си проявявам разбирането в друго жилище май. Та така де... чудно ми е как ли ще се събудя утре? Чукове? Бормашини? Без прозорци? С работници в стаята ми? Айде без, а?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment