2006. - равносметка

Днес, ако не се лъжа, става една година, откакто се размотавам и драскам тук. А аз не се лъжа :) Бързо минава времето, но стига сме си броили бръчките и белите коси. Готина годинка беше, доколкото си спомням в момента. Имаше кофти моменти, да, дори някои доста кофти, но като цяло всичко беше на 6.
2006.-та почна с една идеална, перфектна, невероятна зимна ваканция - последната ми в даскало. 2 седмици кафета, кръчми, дискотеки с яка компанийка - хвала на добрата ми памет, че иначе щях да забравя къде живея направо! Като се сетя за тогава... I've had the time of my life - така си беше, това е песента! Супер нахилено ми беше тогава, наистина се чувствах идеално! И като цяло, 2006.-та беше година на купоните, въпреки че имаше и доста важни и значими събития и периоди, но който може да ги съчетава нещата, просто си го може, хихик. По-скромна няма да стана, то се е видяло :) Бая се забавлявах - то не бяха дискотеки, купони, кафета, карти, смях... Това е от нещата, които се надявам да се запазят и занапред.
Иначе изминалата година я свързвам и с няколко доста значими и, може да се каже, повратни точки в моя живот. Като за начало, стана така, че завърших даскало. Еми стават и такива неща :) Не съм и предполагала, че някой ден и то толкова скоро ще дойде и моят ред, но... Ето, че това, което се случваше само на по-големите ми приятели, а за мен беше толкова далечно, се случи и на мен. Времето на баловете донесе смесени чувства - въртене околко рокли и т.н., кофти моменти на раздели и тотално разцепване, разбиване, раз- не знам си какво на самия бал! Една страхотна вечер, когато тягостното настроение остана много на заден план, и всичко, което имаше значение, беше, че сме всички заедно като никой път извън даскало, а и сигурно за последен път :( и се кефим на МАХХХ! Един скъп спомен за цял живот!
Другият важен момент - кандидатстването. След като цяла година си бях гледала кефа и се бях надявала на природен талант, който все пак не става без тренинг - дори и той!, накрая за 2-3 месеца се стегнах, изкарах що-годе прилични оценки и влязох това, което и където исках - Информатика в Софийския (второ желание, ама ай ся - то първото беше почти същото :)). Но по-важното беше друго - че ме взеха и там, където наистина най-много исках - в Дармщат (акъл - море, глава - шамандура ли беше, хахаха :)) Този университетец сигурно, даже може би със сигурност, ще ми съсипе животеца, ама сама се набутах и съм много доволна (щото още не съм имала изпити, не за друго, хаха - ще видим какви ще ги пея после, след като още отсега се редят псувни понякога, ама а дано всичко е наред, хъх). Заминаването ми за Германия беше може би най-голямата промяна за тази година. Даже това беше най-голямата промяна и в целия ми живот като цяло. Раздялата с всичките хора - беше ужасно! Толкова рев - добре, че сега вече го няма :) Край на живота вкъщи с мама и тати, но това беше неизбежно, където и да щях да уча. Освен в Тракийския, де, ама не това беше идеята май :) Заминах доста набързо и много-много нямаше време за кой знае какво. На моменти дори сериозно се замислях дали си заслужава и дали да не си остана в София, но знаех, че точно това исках цяла година и че адски много ще съжалявам, ако си пропусна шанса, и се радвам, че бях достатъчно силна или може би достатъчно инат, за да замина. Просто знаех, че ако остана в София, ще съжалявам много повече! Сега, след 4 месеца в Германия, се радвам, че заминах - нещата тръгнаха много по-лесно, отколкото си мислех. Нямаше и никаква следа от момиченцето, на което по лагери му ставаше кофти и то не знаеше за какво, но ной-вероятно за вкъщи, за тати, за мама. Дано това момиченце не се върне, че иначе гадно... И добре, че е интернетът и лаптопът да си лафя с всичките близки хора, че умираааам!!!!
Освен това ми се струва, че и самата аз съм се променила малко. Станала съм по-открита - в смисъл, че споделям повече неща, говоря за повече неща и си изразявам повече емоциите (за това последното не съм много сигурна и има какво да се желае още, хихи). И вече май не съм чак такъв чвор, като говоря с някого - все по-рядко ми се случва да забия и да не знам какво да кажа, особено с някои хора. Даже от доста време изобщо не съм имала такива моменти. А сега ваканцията, като се видях с всичките тези хора, много се кефя ва разговорите, които се получиха, дори с хора, с които не съм била кой знае колко близка (а сега даже ставаме по-близки :)) Абе ще стане човек от мен май, хаха :)
Та това беше 2006.-та година през моя поглед! Година, която доказа поговорката "Добре започни - добре ще ти върви!" :) "Всичко е добре, щом свършва добре" също става, че и краят и не беше никак лош :) Имаше 1-2 неща през годината, за които ме е яд, че се случиха, и които ми се ще да не бяха ставали и дано все пак се наредят както искам аз, но като цяло беше една добра година! Да видим какво ще донесе 2007.-ма, че и тя не почва лошо :)