ВКЪЩИ!!!

Вкъщи съм си! От снощи спя в моето си легло и се прибирам в моя си (е ок, де, не баш мой...) апартамент! Якоо! Снощи в 19.14 кацнах на Летище София (закъсняхме малко, ама карай ся, важното е, че кацнахме там). Полетът си беше идеалка, всичко 6. Във Франкфурт при скенера за багаж малко ни поразфасоваха - дай тая чанта тук, тая и тя, лаптопа го извади, ся и якенцето дай, шала и него, айде и телефона... А по гащи да остана?! Брех, каква работа - а някои хора си плащат за това, хахах :)
В интерес на истината, когато видях първите светлини при кацането, почнаха да ми се насълзяват очите... Това не го бях очаквала (напоследък нещо голяма лигла съм станала май :)). После май се оказа, че докато съм стояла с леко насълзени очи и съм си викала: "Ааа, това долу е БГ", май сме били над Румъния, защото пътувахме още към 20-на минути поне, ама айде, аххаха :) Важна е идеята :)
Първото, което усетих, като слязох - ами студ :) В автобусчето усетих, че нещо не е като хората, и в следващия момент загрях, че дръжката е ледена и че въздухът вътре е прекалено свежичък, хаха :)
После половин час не можем да си вземем багажа, че бяхме сума ти народ в тоя самолет. Появяваха се куфари, дето никой не ги взема и всички само стоим и чакаме. 2 чанти се въртяха бая време, без никой да си ги познае, и по едно време вече на майтап ни изби и един пич вика: Е тая чанта, ако мине още веднъж, направо си я вземам вече :)
Тати ме чакаше от другата страна :) Обиколихме малко из София, ама аз гледах като идиот. Навсякъде ми пише на български, говорят ми на български, на мен ми се струва, че се говори на немски... Към 1 и нещо бяхме вече в Стара Загора. Появили са се нови неща. То човек за малко да мръдне и айде :) А като влязох вкъщи, в началото ми беше супер странно. Ей това обаче е истинското вкъщи вече - без кавички, без нищо! Ама общо взето, като знам, че съм за малко, и пак не го усещам май като преди..то има време, де, ама... Хах, и в крайна сметка и тук не е напълно вкъщи, и там пък съвсем... Е къде живея, бе :)
Дръпнахме си лафче с наште. Днес пак. От днес почна и кампанията "Хич не се прибирай вкъщи" - зима 2006/7 :) 3 кафенца - видях се с мацките, с Росен... Едно гушкане, едно разказване... С Ивка и Мигъла 15 минути не можахме да се разделим на онова прословуто кръстовище до "Корал". Случайно пък видях и други хора от класа и от даскало - Миро, Митака, Клим. Адски много им се зарадвах!!! Дано наистина успеем да се съберем класа някъде! Ама си беше хем малко странно, хем все пак всичко си беше както преди, все едно всеки ден сме били заедно - имахме толкова неща за казване, не ни спряха устите! Ей, много ви обичам, бе хора!!!
Май вече трябва да ходя да спя обаче, че минава 5. И понеже е вече 24. декември - Бъдни вечер, ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ И МНОГО ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ И ПОДАРЪЦИ :) Аз вече получих моите, хихи :)
И едно голямо БЛАГОДАРЯ на изпращачите във Франкфурт вчера! Тише, Тоше, мерси много! Много се радвам, че дойдохте! {}{}{}

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!!!