Party Time, December '06, Stara Zagora

Казах ли аз, че ще се разбия тия дни?! Казах!!! Дойдох с мисия и си я изпълнявам. След няколко дни на село за Коледа... ааа, да, честита Коледа на всички, които по една или друга причина съм пропуснала, ама на бас, че няма такива :Р Обичам Коледа, въпреки че все я чакаш сума ти време и накрая минава, без да я усетиш едва ли не, ама... Уф, друго щях да казвам обаче, Коледа - квото беше - беше, догодина пак :)
Знаааачи, втори дубъл... След няколкото дни на село... миии... се върнах от село, хаха. Не, бе.
Трети дубъл. След... абе ПОЧНА СЕ РАЗБИВАНЕТОООО (директно най-арно :))!!! Вчера излязох по обяд и се върнах на другата сутрин в 4. Откъде ли не минахме! Маркирахме си територията :) Първо у Стефчето за имения ден (честитка, мацко :Р). Още на вратата едно гушкане, едно чудо! Много им се зарадвах и още по стълбите към апартамента вече нямах търпение да ми отворят. После едно разказване, едно чудо - за Германия, за САЩ, за София... И за пореден път се убедих колко е малък светът, ама да не влизам в подробности :)
След цял следобед у Стефка, ходихме с Емка на кафе после. По пътя пък видях Янев. Тоест той ме видя - аз като ходя, не гледам, а като гледам, не виждам :) Ей, голяма радост беше - много ми се зарадва човекът, па и аз на него :) После на друго кафе с мойта тайфичка {} По пътя за Cosmopolitan пък радарите засякоха Дианчето, хаха :) Порция радост номер 3. Крайната спирка, както вече казах, беше Cosmopolitan. Досега бях влизала вътре колкото да направя една обиколка за 5 минути и да излетя и все пак нямах много добро мнение за това местенце. Прекалено префърцунено и прехвалено ми изглеждаше, още повече пък всички като ти намилат за него - Cosmopolitan в центъра на Стара Загора. Както пееха ЪПСУРТ: "Бевърли Хилс в центъра на Пирдоп" - същата работа. Снощи обаче ми се ходеше там. В последния момент се сетих колко ми се ходеше лятото на ФОБИЯ, а тя не работеше, а сега вече работи, ама планът беше за Космите и реших да не се цепя от колектива, щото нали :) Обаче очакването ми се потвърди - не ме кефи тва място и тва си е. Фраш с мутрагени с вратове като уличен стълб в диаметър, дето докато си денсиш, те зяпат с едни тъпи погледи и то не само с погледи, ами направо цялата глава си местят. Баси кефа просто. Пък за женското съсловие... Повечето 10000% гаранция, че нещо различно от "Аа въъъ, да знаиш ква готйена блузка си зех! Даже съм ублякана с нея" няма да се сетят... Абе картинка. Може вчера да не им е било ден на Космите, ама едва ли :) Другия път си искам ФОБИЯ - там същата работа, ама маааалко по-малко като че ли. Така че баровците с БМВ-тата с газови уредби бързо ги зарязахме и в Абсолют при другата част от класа, с която се дебнахме цяла вечер. Там поредната доза радост, гуш и т.н. Деси още като я видях и на бегом към нея и 5 минути на врата и :) После Тешо, Митака... Пък с Радо от френските как си се зарадвахме, не е истина :) Това е най-яката част - да видиш всичките тия хора, да се радвате, че се виждате най-искрено и да се чувствате по-задружни отвсякога! Ух, дано не се променя това!!! Въпреки че сигурно с времето ще стане навик - все пак сега първо връщане, по-скоро първо събиране на всички - нормално да е така. И все пак каквото ще става, ще е по-нататък, има време дотогава, важно е сега какво става, а то е супер :) Адски нахилено ми беше снощи заради всичките тия хора :) Затова не се и заседяхме много в Абсолют - трябваше много да се говори, така че Лобито - то къде другаде по това време. А днес видях и още хора - Мария, Вики, Росен. И пак цял ден кафета... А за вечерното реших да се прибирам и чак преди малко ми казаха, че днес беше 29-ти!!!! И това е било нещо като онова планирано още през август кафе за 29. декември от 20.00 на часовника, само че беше от 19.30, никоя от нас не се усети навреме и имаше само 50% присъствие! Мали ма съм проста значи! Акълът ми е останал някъде из облаците май...пффф! Както и да е, преживява се. Още повече, че утре ще гледам да вместя реванш :) Че и гости ще имам през деня. Чувствам се като някаква атракция или изложбен експонат, хаха.
Та това е зима 2006, поне началото, но добре почва :) Как няма да ми се връща после, хаха :) Точно това си говорихме със Стеф вчера. Хората, хората...
Въпреки че вече е 30. декември, аз докато не си легна да спя, си карам на старо летоброене, демек 29. си е. Всъщност... да бъдем реалисти - вече е 30. декември.
1 ден до Нова година. УТРЕ!!! Лелеее... Е кога свърши, бе?!
П.С. Е тоя път се престарах малко, ама пускаме бонуси за Нова година :) Весело изкарване на всички и да я посрещнете, ей :) Има време за под масата и после.