Изпращания...отлитаме един по един, по двама, по трима, какво да се прави...

Напоследък много изпращания и разделяния ми се събраха, което естествено доведе до известно количество сълзи ( за щастие доста по - малко, отколкото може би бих си мислела, ако го бях мислела преди това, хъх). В петък имахме среща на класа! Не съм си и мислела, че ще се съберем толкова хора!!! Общо взето, тези, които са в Стара Загора, дойдоха! Дойдоха дори хора, които не съм очаквала, че ще покажат интерес, което беше супер приятна изненада :) Ходихме в "Комфорт" и честно казано се получи доста добра вечер. Нямаше никакви заяждания ( не че сме имали кой знае какви в даскало, ама се случва, когато си всеки ден по толкова много време с едни и същи хора). Беше си съвсем зрял разговор. Основната тема, естествено, беше кандидатстването и приемането. Половината от хората, които бяхме, се оказа, че сме за чужбина, така че основно за това говорихме - кога ще пътуваме, с какво, какво ще се носи, къде ще бъдем... Интересно беше. И хубавото беше, че ставаше яко лафче дори с хора, с които в даскало не сме говорили кой знае колко. Визирам Христиана, примерно, с която в 8. клас се бяхме сдушили за малко, ама дотам...Просто обменихме инфо и кой с каквото можа, беше полезен. Оказа се, че от класа заминаваме двама за Германия, двама за Щатите и по един за Холандия, Испания и Франция. Някои вече заминаха...Хора, с които до преди 2 дни съм била на една маса, сега са зад океана...Не знам как става това...Разделихме се по най - якия начин - всички си ме гушнаха, което също беше леко странно, но всички сме хора :) Дай Боже скоро ... някога пак такава среща...СКОРО!
В събота пък се разделихме с Ивка и Мигъла ( Мигъла може и да я видя утре, но май е малко вероятно :(). Макар че бях в добро настроение, нищо, че ми беше малко странно, накрая едно - единствено изречение развали цялата ми нагласа, че няма да плача!!! Бях сигурна, че ще успея, но не можах... Тц, тц, тц, май аз се извъдих най - голямата лигла :) Много ми беше странно, че както всеки ден сме заедно, изведнъж няма да се видим до незнайно кога...Говорихме и точно за това, че ще поддържаме връзка, че няма да се забравим и че няма да си загубих отнощенията!!! Надявам се искрено! С времето обаче избледняват нещата - с толкова близки преди хора сега не поддържаме почти никаква връзка и даже не ни прави впечатление... Нови хора, среда...Нека поне този път е различно... Обаче си уговорихме среща на 29. декември в 20.00 на Часовника, хаха :) А да видим...Малко съмнително ми се струва, не знам що :) Най - много да ми разкажат по ICQ, ако изпусна нещо :)
В неделя пък бях на село. Исках да остана за няколко дни там, но не остана време :(( И баба и дядо не знам кога ще ги видя пак, ама какво да се прави... Не че не им стана гадно, не че и на мен не ми стана гадно, ама поне всички ме подкрепят, което доста улеснява нещата. Не че ако бях в София, щяха да ме виждат често... Все пак знам какво искам в момента и това е начинът. {}{}
Изпратихме и Стефка за Щатите. Тя всъщност в неделя пътува, ама купончето мина вече. Леле, кооолко народ само изпращаме...
Днес с Калина ходихме на кафе. Супер яко лафче стана... Винаги ще имаме какво да си кажем - 12 години не са шега работа :) Припомнихме си и горските училища до 4. клас, хаха :) Чак като си хващах автобуса и като се гушнахме за "чао", осъзнах, че все пак наистина утре ще е по - различно... Този път изпращането е окончателно и е МОЕТО!!! Не може да бъде, не знам кога мина това време, обаче... И пак не стигна за всичко! Вчера поне успяхме с тати да играем тенис! Супер си беше - ходихме на "Ягодите"! Яка игричка, макар и без точки... То ясно кой щеше да падне :) Дано успея утре да се видя с Тишо и Росен пак, че днес не ми беше достатъчно. Но ще е поредният дълъг ден... последно пазаруване... "your final chance so take it" :))

***

Извинявам се за адски дългия пост, ама нямаше как. Важни неща са... И след като цяла седмица се каня да го напиша, а тази вечер цялата прескачах от компа на лаптопа, за да си инсталирам програмите, дойде редът най - накрая.

P.S. Вчера си говорих с леля!!! Сега си е в БГ - все същият шемет :)) Доста се посмяхме по телефона... по водолейски :) {}