Събрахме се

Много събирания станаха днес. Ако следвам хронологията, май ще е най-добре. Знаааачи...
Първо излизахме с мама! Това отдавна не беше ставало - ей така, просто от вкъщи да си излезем да се мотаем, все няма време :( Обаче днес имаше. Ходихме малко по магазини и повече по улиците. Реших, че е крайно време след 2 години отлагане да си взема слънчеви очила най-накрая. Жертвите са набелязани, да видим кога ще се наканя...Оказа се, че вече се харесвам с някои модели, въпреки че пак се чувствам като идиот с тях. Но все пак ще е добре да свикна да си крия хубавите очички, че ще остарея рано - рано :)
Видяхме се и с Росен. Докато вървях към гъбата, се чудех за някои неща, но накрая реших, че няма смисъл и повод да се правя на идиот и излишни реакции, или по-скоро липсата им, ще е кофти, затова всичко си беше както исках да стане. Радвам се за което наистина много, защото ми беше кофти да действам против волята си.
Вечерта се събрахме у Деси... само ние четирите - аз, Мигъла, Ивка и Деси естествено. Едно такова женско събиране изобщо не беше зле. Освен това Ивка и Мигъла не съм ги виждала от около седмица, а Деска вече не помня откога. Разговорите...ами обичайното - мъже, университети...Проблемът за мъжете няма да го коментирам, защото е доста комплексен, но за университетите мога да кажа, че нещата се развиха отлично - всяка ще учи това, което най-много искаше: Мигъла и Ива ги пращаме в София да стават съответно адвокат и компютърджийка, Деси заминава за Благоевград да учи бизнес администрация, а аз...мойта ясна. Стискам палци и за четирите!!! Та си полафихме, разбрахме какво сме пропуснали за живота на останалите...Обаче ми беше странно. Не знам, но сякаш, въпреки че имаше и смях, а не само проблеми, вирееше една тягостна атмосфера. Поне аз така го усещах на моменти, а и мисля, че доказателства не липсваха. Просто нещата се развиват прекалено бързо, за да успеем да се нагодим към тях и да осъзнаем и свикнем с идеята, че съвсем скоро всичко ще е коренно различно и че това, за което сме говорили хипотетично цяла година, ако не и две, ще стане реалност, преди да си поемем въздух. Аз и Деси заминаваме около 27. август (след 2 седмици!!!), а Ива и Мигъла - на 1. - 2. октомври. Е, не е възможно в края на месеца да съм вече в Германия, просто не е възможно!!!
Не липсваха и трогателни моменти - едни такива продължителни гушкания в стил "Вече ми липсваш!". А като добавим и че напоследък ми е доста ревливо, просто нямаше как да не открия рев - тайма. Въпреки че, честно казано, не очаквах, но ей така от нищото, както си седяхме по едно време, просто не можах да се сдържа...А онзи гуш с Деси, когато чух, че и тя плаче...е не, тогава вече...супер миличко ми стана! А една мълчалива пауза и гледане в една точка си ме хвърли в размисъл, ама то пък какво се очаква от мълчаливите паузи?! Така че, като се позамисля, имаше доста хилене, доста разговори...мааалко водка...като цяло беше една адски странна вечер. Беше яко - просто трябваше да има такова нещо скоро!
После...ще ми се да пропусна периода на прибирането вкъщи и самото вкъщи отчасти. Само ще кажа, че някои неща се повтарят, без да ги искаме, че казваме неща, без да ги мислим, и колкото по-бързо ги забравим, толкова по-добре. Почувствах се адски виновна, егоистична и неблагодарна и се надявам само аз да съм го чувствала.
Това, с което мога да се похваля, е, че вече си имам лаптоп :) Еми кой както се уредил сега...Много благодаря!!! Целият диван е в кашони, които май не смятам да събирам сега (3.28 am е). Едно спане би било по - подходящо май... Изобщо, както се вика: Бърза помощ е далече и дано да закъснее ( пък ако може и въобще да не дойде, най - арно :))...