Онзи ден, по-скоро вечер, а може и сутрин, си припомних лято 2005 - легнах си почти по светло в 5.40. Тъпото беше, че спах до 13.30 после и ми идеше да се гръмна, ама го оставих за друг път :) Напоследък късното ставане не ме кефи нещо. Искам да стана по-рано, за да мързелувам из вкъщи достатъчно много, да повися на комп, да гледам FOX Life и чак тогава да се измъкна по кафета. Вчера малко не стана така...Днес обаче от 10 съм на крак и всичко си е ОК. След малко трябва най-накрая да отида до МЕТРО, че се каня от няколко дена и няма кога вече - днес е денят. Най-накрая ще взема и учебниците по немски от Катя...изобщо все неща, които отлагам от няколко дена. Освен това, трябва да взема и билети за Видин. Утре заминавам с мама за около седмица да се видим с бабите, дядо и Нарди. А леля кога ли ще я видя :( Не съм я виждала, откакто замина...преди, хмм, поне 6 години. Така че утре пак ще се пътува и то колко! Но си заслужава - обичам да ходя там :) Но мразя да си тръгвам, и то не само оттам, а отвсякъде, където ми е хубаво :(
След "бизнес" делата идва и...мммм - кафенце с Емка....И Роско ще се добави по някое време:) А пък онзи ден след едно кафе с Ивка последва такова дълго гуш за чао, че точно си мислех: "Леле, мацко, как ще ми липсваш!" и тя ми вика: "Мацкоо, как ще те пуснем у Немцията..."... Еей, няма да ми излезе от главата тва девойче. Как може толкова често да мислим толкова еднакво, не знам?! Особено веднъж, когато, не знам с кого бяхме, но му отговаряхме едновременно с точно едни и същи думи?!? Понякога направо имам чувството, че ми е влязла в главата и чете оттам. Да не говорим колко общи неща...
Вчера пак гледахме с тати за лаптоп. Евентуално другата седмица ще го вземе. Обаче пък си взех куфар :) Общо взето е точно какъвто исках (мдам, и за куфарите има изисквания) - тъмен, голяяяям...мисля, че ще се събера без проблем...може само малко да ми стърчат краката ...Обаче докато го завлача до колата, ми откачи ръката...празен...Мисля, че няма да липсват интересни моменти :)
Май е време да се омитам...някой ден пак :)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
Няма да се гърмиш, мацко, как ще ти ходя на гости у Немсцията тогаз. :Р
Пък куфарите... да стягаш Тошко да ти помага, че сигурно вътре багажът ще тежи два пъти колкото тебе. :)
П.С. Стефка ще я правим американка на 27ми, и тя е от ранните.
Хехе, ние с нея заедно ще се носим значи...А за гостито нали знаеш - разноските от Вас, килерът - от нас :)Може да ти сготвя (тоест да накарам някой да ти сготви) един от зайците, ако ме ядосват много и ако са станали достатъчно много...май много ако-та станаха... :)
Хехе, е щом са толкова много, няма да забележат липсата значи :) Пък може и да се зарадват, знам ли...
А-а-а, зайченцата си ги обичкам и няма да ги ям! Да не си посмяла да ги готвиш! ;) (така де, да караш някой да ги готви :Р)
И да си те пазят в Германията, че иначе няма да те пусна. :))
Post a Comment