Новата годинка лопна снощи на вратата, даже доста настоятелно заблъска, та се наложи да я пуснем вътре и да изгоним старата. А с идването на Новата 2007 - ма станаами хиврупейци, ва :) Голям кеф :Р Дано съм лош пророк и минусите от присъединяването на България към Европейския съюз са по-малко, отколкото очаквам аз, а плюсовете - много повече. Конкретно пък за Новата година си пожелавам - на мен, както и на всички останали, особено близките и приятелите ми - от всичко хубаво по много - да не се отървем от здраве, любов и щастие, да забравим какво са нерви и кофти моменти, да успеем да сбъднем поне част от мечтите си и годината да е много, много успешна! А специално на мама и тати искам да пожелая повече свободно време и по-малко нерви и много щастие!
Новогодишната нощ беше... хмм... интересна. Първо бях с наште малко нагости. Към 22h отпрашихме с Ивка и Деси (и с "мойта", демек на тати колата :)) към "Железник" на купонче у Тешо. За 5 години за пръв път празнувам с хора от класа :) Горе-долу яко беше, въпреки че миналата година май си изкарах по-яко, но и сега никак не беше зле. Цяла вечер дъни само чалга, което можеше да се очаква, де :) Само по едно време се чу Love Don't Let Me Go и, както по-късно се разбра, заслугата била на Деси :) Аз по това време бях леко извън центъра на събитията (angel), но се поизкефих и от през 2 стаи в 3-та. Това обаче беше вече доста след посрещането на Новата година. А за самото посрещане - е, не мина без издънки, естествено. Малко преди 12 се сетихме, че трябва да чуем президента и химна, ама задължително, при което с Ивка тръгнахме из стаите да търсим телевизор. Е, телевизор намерихме, обаче като го пуснахме, насреща ни се облещи само един син екран и това си беше на всичките канали. Оказа се, че кабелната е спряла, а скоро се разбра, че няма кабелна и в цяла Стара Загора! Един по един почнаха и останалите хора от купона да се примъкват насам, а аз си хленчех как искам президента и химна, ПЪК! Дадох малко акъл, който не знам дали помогна, ама изведнъж Първанов цъфна на екрана - черно-бял, на снежинки и без звук - баси европейското посрещане! Не съм си и мислела обаче, че ще се изкефя толкова да го видя :)) По едно време Първанов изчезна, появиха се фойерверки и почнах да убеждавам, че Нова година е дошла, защото имаше и неверници :) Какво да се прави, като часовниците ни бяха с разлики от 1-2 минути. Ама като им показах фойерверките и навън, май ги убедих :) Брех, страшна съм, хаха! Химнът не го чухме, а си го пяхме сами... няколко пъти! Знаех си аз, че трябва да си го кача на телефона! Дунавско хоро също нямахме, даже никакво хоро нямахме - само възможно най-бавните народни песни. Хорце играхме на иначе толкова "динамичните" песни на Володя Стоянов и може би точно заради кавичките де получи доста добре :Р По това време всеки се мотаеше с телефон насам-натам. Първото ми обаждане беше както миналата година пак от тати - точно в 12.04! В 1 часа пък скромничко отбелязах Нова година и по немски. После по едно време леко се поскрих... Към 5 решихме да си ходим. Идеята беше за кафе в Лобито, което беше обаче фраш, така че кълчи кълки към вкъщи, смъкване на грим (как го мразя този момент, когато съм се върнала от купон умираща за сън...) и заемане на хоризонталата. След многократни събуждания към 14.30 окончателно се ококорих, 3 часа след това пък излетях по кафета и така до преди час-два.
Това ми беше Новата година - влязохме в Европа с много чалга, достатъчно водка и телевизия в стил "Направи си сам". Равносметката е: след като забърсах парата от Коледната баница (всъщност оригинално не ми се падна НИЩО, ама аз нали съм упорита, а имаше и още баница, така че на другия ден си взех каквото ми се полага :)), от Новогодишните три ми се паднаха "Нов бизнес", "Пари в зелено" и "Нова кола" :)) Ще се въртят далавери с возила тая година май :) В края на 2007. може да стана данъкоплатец на годината като шеф на Mercedes Benz - и без това ми е наблизко :) Абе да, с две думи - не се оплаквам, а с още две - а дано, хаха :)
Tuesday, January 02, 2007
Saturday, December 30, 2006
Party Time, December '06, Stara Zagora
Казах ли аз, че ще се разбия тия дни?! Казах!!! Дойдох с мисия и си я изпълнявам. След няколко дни на село за Коледа... ааа, да, честита Коледа на всички, които по една или друга причина съм пропуснала, ама на бас, че няма такива :Р Обичам Коледа, въпреки че все я чакаш сума ти време и накрая минава, без да я усетиш едва ли не, ама... Уф, друго щях да казвам обаче, Коледа - квото беше - беше, догодина пак :)
Знаааачи, втори дубъл... След няколкото дни на село... миии... се върнах от село, хаха. Не, бе.
Трети дубъл. След... абе ПОЧНА СЕ РАЗБИВАНЕТОООО (директно най-арно :))!!! Вчера излязох по обяд и се върнах на другата сутрин в 4. Откъде ли не минахме! Маркирахме си територията :) Първо у Стефчето за имения ден (честитка, мацко :Р). Още на вратата едно гушкане, едно чудо! Много им се зарадвах и още по стълбите към апартамента вече нямах търпение да ми отворят. После едно разказване, едно чудо - за Германия, за САЩ, за София... И за пореден път се убедих колко е малък светът, ама да не влизам в подробности :)
След цял следобед у Стефка, ходихме с Емка на кафе после. По пътя пък видях Янев. Тоест той ме видя - аз като ходя, не гледам, а като гледам, не виждам :) Ей, голяма радост беше - много ми се зарадва човекът, па и аз на него :) После на друго кафе с мойта тайфичка {} По пътя за Cosmopolitan пък радарите засякоха Дианчето, хаха :) Порция радост номер 3. Крайната спирка, както вече казах, беше Cosmopolitan. Досега бях влизала вътре колкото да направя една обиколка за 5 минути и да излетя и все пак нямах много добро мнение за това местенце. Прекалено префърцунено и прехвалено ми изглеждаше, още повече пък всички като ти намилат за него - Cosmopolitan в центъра на Стара Загора. Както пееха ЪПСУРТ: "Бевърли Хилс в центъра на Пирдоп" - същата работа. Снощи обаче ми се ходеше там. В последния момент се сетих колко ми се ходеше лятото на ФОБИЯ, а тя не работеше, а сега вече работи, ама планът беше за Космите и реших да не се цепя от колектива, щото нали :) Обаче очакването ми се потвърди - не ме кефи тва място и тва си е. Фраш с мутрагени с вратове като уличен стълб в диаметър, дето докато си денсиш, те зяпат с едни тъпи погледи и то не само с погледи, ами направо цялата глава си местят. Баси кефа просто. Пък за женското съсловие... Повечето 10000% гаранция, че нещо различно от "Аа въъъ, да знаиш ква готйена блузка си зех! Даже съм ублякана с нея" няма да се сетят... Абе картинка. Може вчера да не им е било ден на Космите, ама едва ли :) Другия път си искам ФОБИЯ - там същата работа, ама маааалко по-малко като че ли. Така че баровците с БМВ-тата с газови уредби бързо ги зарязахме и в Абсолют при другата част от класа, с която се дебнахме цяла вечер. Там поредната доза радост, гуш и т.н. Деси още като я видях и на бегом към нея и 5 минути на врата и :) После Тешо, Митака... Пък с Радо от френските как си се зарадвахме, не е истина :) Това е най-яката част - да видиш всичките тия хора, да се радвате, че се виждате най-искрено и да се чувствате по-задружни отвсякога! Ух, дано не се променя това!!! Въпреки че сигурно с времето ще стане навик - все пак сега първо връщане, по-скоро първо събиране на всички - нормално да е така. И все пак каквото ще става, ще е по-нататък, има време дотогава, важно е сега какво става, а то е супер :) Адски нахилено ми беше снощи заради всичките тия хора :) Затова не се и заседяхме много в Абсолют - трябваше много да се говори, така че Лобито - то къде другаде по това време. А днес видях и още хора - Мария, Вики, Росен. И пак цял ден кафета... А за вечерното реших да се прибирам и чак преди малко ми казаха, че днес беше 29-ти!!!! И това е било нещо като онова планирано още през август кафе за 29. декември от 20.00 на часовника, само че беше от 19.30, никоя от нас не се усети навреме и имаше само 50% присъствие! Мали ма съм проста значи! Акълът ми е останал някъде из облаците май...пффф! Както и да е, преживява се. Още повече, че утре ще гледам да вместя реванш :) Че и гости ще имам през деня. Чувствам се като някаква атракция или изложбен експонат, хаха.
Та това е зима 2006, поне началото, но добре почва :) Как няма да ми се връща после, хаха :) Точно това си говорихме със Стеф вчера. Хората, хората...
Въпреки че вече е 30. декември, аз докато не си легна да спя, си карам на старо летоброене, демек 29. си е. Всъщност... да бъдем реалисти - вече е 30. декември.
1 ден до Нова година. УТРЕ!!! Лелеее... Е кога свърши, бе?!
П.С. Е тоя път се престарах малко, ама пускаме бонуси за Нова година :) Весело изкарване на всички и да я посрещнете, ей :) Има време за под масата и после.
Знаааачи, втори дубъл... След няколкото дни на село... миии... се върнах от село, хаха. Не, бе.
Трети дубъл. След... абе ПОЧНА СЕ РАЗБИВАНЕТОООО (директно най-арно :))!!! Вчера излязох по обяд и се върнах на другата сутрин в 4. Откъде ли не минахме! Маркирахме си територията :) Първо у Стефчето за имения ден (честитка, мацко :Р). Още на вратата едно гушкане, едно чудо! Много им се зарадвах и още по стълбите към апартамента вече нямах търпение да ми отворят. После едно разказване, едно чудо - за Германия, за САЩ, за София... И за пореден път се убедих колко е малък светът, ама да не влизам в подробности :)
След цял следобед у Стефка, ходихме с Емка на кафе после. По пътя пък видях Янев. Тоест той ме видя - аз като ходя, не гледам, а като гледам, не виждам :) Ей, голяма радост беше - много ми се зарадва човекът, па и аз на него :) После на друго кафе с мойта тайфичка {} По пътя за Cosmopolitan пък радарите засякоха Дианчето, хаха :) Порция радост номер 3. Крайната спирка, както вече казах, беше Cosmopolitan. Досега бях влизала вътре колкото да направя една обиколка за 5 минути и да излетя и все пак нямах много добро мнение за това местенце. Прекалено префърцунено и прехвалено ми изглеждаше, още повече пък всички като ти намилат за него - Cosmopolitan в центъра на Стара Загора. Както пееха ЪПСУРТ: "Бевърли Хилс в центъра на Пирдоп" - същата работа. Снощи обаче ми се ходеше там. В последния момент се сетих колко ми се ходеше лятото на ФОБИЯ, а тя не работеше, а сега вече работи, ама планът беше за Космите и реших да не се цепя от колектива, щото нали :) Обаче очакването ми се потвърди - не ме кефи тва място и тва си е. Фраш с мутрагени с вратове като уличен стълб в диаметър, дето докато си денсиш, те зяпат с едни тъпи погледи и то не само с погледи, ами направо цялата глава си местят. Баси кефа просто. Пък за женското съсловие... Повечето 10000% гаранция, че нещо различно от "Аа въъъ, да знаиш ква готйена блузка си зех! Даже съм ублякана с нея" няма да се сетят... Абе картинка. Може вчера да не им е било ден на Космите, ама едва ли :) Другия път си искам ФОБИЯ - там същата работа, ама маааалко по-малко като че ли. Така че баровците с БМВ-тата с газови уредби бързо ги зарязахме и в Абсолют при другата част от класа, с която се дебнахме цяла вечер. Там поредната доза радост, гуш и т.н. Деси още като я видях и на бегом към нея и 5 минути на врата и :) После Тешо, Митака... Пък с Радо от френските как си се зарадвахме, не е истина :) Това е най-яката част - да видиш всичките тия хора, да се радвате, че се виждате най-искрено и да се чувствате по-задружни отвсякога! Ух, дано не се променя това!!! Въпреки че сигурно с времето ще стане навик - все пак сега първо връщане, по-скоро първо събиране на всички - нормално да е така. И все пак каквото ще става, ще е по-нататък, има време дотогава, важно е сега какво става, а то е супер :) Адски нахилено ми беше снощи заради всичките тия хора :) Затова не се и заседяхме много в Абсолют - трябваше много да се говори, така че Лобито - то къде другаде по това време. А днес видях и още хора - Мария, Вики, Росен. И пак цял ден кафета... А за вечерното реших да се прибирам и чак преди малко ми казаха, че днес беше 29-ти!!!! И това е било нещо като онова планирано още през август кафе за 29. декември от 20.00 на часовника, само че беше от 19.30, никоя от нас не се усети навреме и имаше само 50% присъствие! Мали ма съм проста значи! Акълът ми е останал някъде из облаците май...пффф! Както и да е, преживява се. Още повече, че утре ще гледам да вместя реванш :) Че и гости ще имам през деня. Чувствам се като някаква атракция или изложбен експонат, хаха.
Та това е зима 2006, поне началото, но добре почва :) Как няма да ми се връща после, хаха :) Точно това си говорихме със Стеф вчера. Хората, хората...
Въпреки че вече е 30. декември, аз докато не си легна да спя, си карам на старо летоброене, демек 29. си е. Всъщност... да бъдем реалисти - вече е 30. декември.
1 ден до Нова година. УТРЕ!!! Лелеее... Е кога свърши, бе?!
П.С. Е тоя път се престарах малко, ама пускаме бонуси за Нова година :) Весело изкарване на всички и да я посрещнете, ей :) Има време за под масата и после.
Sunday, December 24, 2006
ВКЪЩИ!!!
Вкъщи съм си! От снощи спя в моето си легло и се прибирам в моя си (е ок, де, не баш мой...) апартамент! Якоо! Снощи в 19.14 кацнах на Летище София (закъсняхме малко, ама карай ся, важното е, че кацнахме там). Полетът си беше идеалка, всичко 6. Във Франкфурт при скенера за багаж малко ни поразфасоваха - дай тая чанта тук, тая и тя, лаптопа го извади, ся и якенцето дай, шала и него, айде и телефона... А по гащи да остана?! Брех, каква работа - а някои хора си плащат за това, хахах :)
В интерес на истината, когато видях първите светлини при кацането, почнаха да ми се насълзяват очите... Това не го бях очаквала (напоследък нещо голяма лигла съм станала май :)). После май се оказа, че докато съм стояла с леко насълзени очи и съм си викала: "Ааа, това долу е БГ", май сме били над Румъния, защото пътувахме още към 20-на минути поне, ама айде, аххаха :) Важна е идеята :)
Първото, което усетих, като слязох - ами студ :) В автобусчето усетих, че нещо не е като хората, и в следващия момент загрях, че дръжката е ледена и че въздухът вътре е прекалено свежичък, хаха :)
После половин час не можем да си вземем багажа, че бяхме сума ти народ в тоя самолет. Появяваха се куфари, дето никой не ги взема и всички само стоим и чакаме. 2 чанти се въртяха бая време, без никой да си ги познае, и по едно време вече на майтап ни изби и един пич вика: Е тая чанта, ако мине още веднъж, направо си я вземам вече :)
Тати ме чакаше от другата страна :) Обиколихме малко из София, ама аз гледах като идиот. Навсякъде ми пише на български, говорят ми на български, на мен ми се струва, че се говори на немски... Към 1 и нещо бяхме вече в Стара Загора. Появили са се нови неща. То човек за малко да мръдне и айде :) А като влязох вкъщи, в началото ми беше супер странно. Ей това обаче е истинското вкъщи вече - без кавички, без нищо! Ама общо взето, като знам, че съм за малко, и пак не го усещам май като преди..то има време, де, ама... Хах, и в крайна сметка и тук не е напълно вкъщи, и там пък съвсем... Е къде живея, бе :)
Дръпнахме си лафче с наште. Днес пак. От днес почна и кампанията "Хич не се прибирай вкъщи" - зима 2006/7 :) 3 кафенца - видях се с мацките, с Росен... Едно гушкане, едно разказване... С Ивка и Мигъла 15 минути не можахме да се разделим на онова прословуто кръстовище до "Корал". Случайно пък видях и други хора от класа и от даскало - Миро, Митака, Клим. Адски много им се зарадвах!!! Дано наистина успеем да се съберем класа някъде! Ама си беше хем малко странно, хем все пак всичко си беше както преди, все едно всеки ден сме били заедно - имахме толкова неща за казване, не ни спряха устите! Ей, много ви обичам, бе хора!!!
Май вече трябва да ходя да спя обаче, че минава 5. И понеже е вече 24. декември - Бъдни вечер, ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ И МНОГО ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ И ПОДАРЪЦИ :) Аз вече получих моите, хихи :)
И едно голямо БЛАГОДАРЯ на изпращачите във Франкфурт вчера! Тише, Тоше, мерси много! Много се радвам, че дойдохте! {}{}{}
В интерес на истината, когато видях първите светлини при кацането, почнаха да ми се насълзяват очите... Това не го бях очаквала (напоследък нещо голяма лигла съм станала май :)). После май се оказа, че докато съм стояла с леко насълзени очи и съм си викала: "Ааа, това долу е БГ", май сме били над Румъния, защото пътувахме още към 20-на минути поне, ама айде, аххаха :) Важна е идеята :)
Първото, което усетих, като слязох - ами студ :) В автобусчето усетих, че нещо не е като хората, и в следващия момент загрях, че дръжката е ледена и че въздухът вътре е прекалено свежичък, хаха :)
После половин час не можем да си вземем багажа, че бяхме сума ти народ в тоя самолет. Появяваха се куфари, дето никой не ги взема и всички само стоим и чакаме. 2 чанти се въртяха бая време, без никой да си ги познае, и по едно време вече на майтап ни изби и един пич вика: Е тая чанта, ако мине още веднъж, направо си я вземам вече :)
Тати ме чакаше от другата страна :) Обиколихме малко из София, ама аз гледах като идиот. Навсякъде ми пише на български, говорят ми на български, на мен ми се струва, че се говори на немски... Към 1 и нещо бяхме вече в Стара Загора. Появили са се нови неща. То човек за малко да мръдне и айде :) А като влязох вкъщи, в началото ми беше супер странно. Ей това обаче е истинското вкъщи вече - без кавички, без нищо! Ама общо взето, като знам, че съм за малко, и пак не го усещам май като преди..то има време, де, ама... Хах, и в крайна сметка и тук не е напълно вкъщи, и там пък съвсем... Е къде живея, бе :)
Дръпнахме си лафче с наште. Днес пак. От днес почна и кампанията "Хич не се прибирай вкъщи" - зима 2006/7 :) 3 кафенца - видях се с мацките, с Росен... Едно гушкане, едно разказване... С Ивка и Мигъла 15 минути не можахме да се разделим на онова прословуто кръстовище до "Корал". Случайно пък видях и други хора от класа и от даскало - Миро, Митака, Клим. Адски много им се зарадвах!!! Дано наистина успеем да се съберем класа някъде! Ама си беше хем малко странно, хем все пак всичко си беше както преди, все едно всеки ден сме били заедно - имахме толкова неща за казване, не ни спряха устите! Ей, много ви обичам, бе хора!!!
Май вече трябва да ходя да спя обаче, че минава 5. И понеже е вече 24. декември - Бъдни вечер, ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ И МНОГО ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ И ПОДАРЪЦИ :) Аз вече получих моите, хихи :)
И едно голямо БЛАГОДАРЯ на изпращачите във Франкфурт вчера! Тише, Тоше, мерси много! Много се радвам, че дойдохте! {}{}{}
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!!!
Thursday, December 21, 2006
Празничнооо :) Holidays! Home!
Днес ми е много яко :) Цял ден съм в много добро настроение, което напоследък на моменти не беше баш така, особено в някои моменти, но да не развалям хубавата темичка :) Цял ден в главата ми се върти само едно... Освен това ми е едно такова развълнувано - не ме свърта на едно място :) А вчера си беше тоооолкова нормален ден. Даже се чудих на Цвети какво се кефи толкова, че днес лети... Обаче!
Звъни ми днес алармата (Gadjo feat. Alexandra Prince - So Many Times - а миналата зима как ме дразнеше тая песен... а сега даже и Ai No Corrida не ме дразни... бе на Коледа стават чудеса, ама се отплеснах нещо май :Р) Та моментът, в който със затворени очи се протягам и изключвам алармата, малко ми се губи, щото имам чувството, че все още сънувах. Обаче точно в следващия момент включих на дълги и по същото време ми мина първата мисъл за деня, която просто несъзнателно казах и на глас (кво да се праи, като съм свикнала да си говоря сама :Р): "Баси, утре си летя към България!" :) И оттогава нататък цял ден не ме търси :) Мисъл на деня просто! Ходих на лекция по информатика. Добре почна откъм концентрация, ама бая се разсеях по едно време. Свършихме към 30-на минутки по-рано - предпразнично :) Това беше и последната лекция за годината - вече ваканцийкааа! После малко на пазар по магазините за последни подаръчета... кво малко - над 2 часа и половина! Ама то, като се сетя, че към половин час висях на едно-единствено място в ТООМ Markt и само го обикалях, докато се чудех кои, аджеба, бАМбонки да взема... брях! Ама съм доволна от избора, де - едни такива Merci в ботушче, ехаа, хахаха :) Поне на касата не чаках много - пак имаше хора, ама беше едно ракиено време, тъй че отървах час-пик. И купуват като за последно! Кой знае какви очи съм отворила, като видях мацката пред мен как направи сметка за 100 евро. То и в БГ малко така пазаруваме, ама тук поне не им пука... Навръщане трамваят ми мина точно под носа, та се наложи да чакам 7 минутки, ама като си помисля в БГ какво чакане ще е, хич не се оплаквам, хаха :) Та вместо да кибича като пън, реших да щракна малко с телефончето, че си харесах и едни къщички, хъх. Бая снимчици станаха днес. На спирката пък имаше едно много сладко лапе-негърче и, като се ухили на мен и на готината бабка до мен, супер веселко ми стана! И в следващия момент милата бабка ми каза нещо за Straßenbahn-а, което обаче не разбрах, и ми стана смотано. Точно оня ден се бях спекла малко по едно време, че понякога не фащам нищо или че искам да говоря, па ни моа или ме мързи да мисля на немски. А пък с тая баба щеше да е яко лафче - една супер усмихната, и като ме видя, че вкарвам празния поглед, ми вика: "А, нищо важно, nicht so schlimm". Абе да, ама... айде няма значение.
Послеее "Nächster Halt - Luisenplatz - umsteigen alle Richtungen sowie in die Regionalbuslinien :Р Там навалицата на mах! Всички грабнали по една камара торби. В магазините за дрехи опашки по 20 човека, всеки с по 3-4 закачалки. Ейй, баси хората :) Цапнах още едно малко пазарче (ей, как ги обичам тия пазари, особено пък по Коледа!) и ааайде nach Hause и после zu Hause :Р Разбрахме се с изпращача за утре :) А сега колко неща ме чакат! Трябва дисагите да събирам - то това лесно, носенето после е зорът :) Ама както и да е!
Аааа, сега е 17.50 - утре по това време кацам в София :) Хах, не знам що се надъхах толкова, ама няма лошо :) 2 седмици никакво "Ach sooo" - вчера една германка ми го каза 15 пъти за 2 минути и направо почна да ме дразни!!! "Опа" руллз :)) От снощи не мога да си избия от главата: "Nächster Halt - Schloss - umsteigen Richtung Lichtenbergschule, Musikakademie, Böllenfalltor, Ostbahnhof und TU-Lichtwiese, sowie die Regionalbuslinien", хахаха, не знам що. Следващите 2 седмици само "Карти и билетчетаа!" :) Без "Hallo" и "Tschüss" в магазините в повечето случаи и "Danke" за щяло и нещяло, ама какво да се прави... Без КИТАЙЦИ!!! И всякакви други чужденци. И без чудене как да кажа нещо в магазина... И без всичкото това топло като тук, хаха! Тази зима даже не съм настивала още и дано се опазя в БГ. Тааа, да не ми минава котка път, ама ТИЯ ПОЧТИ 3 СЕДМИЦИ (брех, мислех, че са 2 :)) ЩЕ СЕ РАЗБИЯ!!! Както и ако бях тук, ама това друга тема :) Хаха... Тааа:
След по-малко от 24 часа си летя за Българияяяяя!!! Идвам сиии!
П.С. Дес, златце, честит рожден ден, мацунко :)
Tuesday, December 12, 2006
Коледно, etc. :)
Тия дни нещо ме мързи да пиша. Всъщност пише ми се, но ме мързи да си събера мислите в главата, обаче ще се поналожи, защото времето си минава. (егати изречението ?!?) А както си минава времето, така идват и най-най-най-хубавите за мен празници - Коледа и Нова година! Остават само някакви си 12 дни до Коледа и усещам, че лека-полека май почвам да запразнявам. Въпреки че все още Коледа ми изглежда мнооого далечна (винаги до деня на празника си си мисля, че има още доста време), коледното настроение почна да се появява. А до миналата седмица бях толкова нормална :Р Само една разходка из центъра сред цялата тази украса и всичките коледни сергийки беше повече от достатъчна. Какво не прави украсата с хората! Коледният десктоп на компа е вече факт, все по-често почвам да се замислям и аз за украса, за подаръчета, за... Мда. Преди няколко дена излязох от тази игричка, наречена "Разхождане по нервите на околните" :) и, след като още от първите дни на ноември започнаха да ме заливат с един и същи въпрос, най-накрая се смилих и... абе на път съм да си загубя мисълта (точно е дошла като никой път :)), така че с две думи... опаа, жик-так, Деси Слава - Думи Две, хаха, тааа, преди да са се оплакали от мен за психически тормоз на Съда в Хага, да кажа: ИДВАМ СИИИ! СЛЕД ТОЧНО 10 ДНИ КАЦАМ В БЪЛГАРИЯ!!! (ако няма мъгли, де :Р) Другия петък по това време ще съм на 2000 км оттук! Честно казано, когато взех билетите, ми беше напълно все тая дали ще се прибирам за Коледа или не - все пак беше началото на октомври и бях само от месец и половина в Германия :) По едно време даже наистина ми се щеше да не ги бях вземала - щеше да ми е еднакво добре и тук... предполагам... Въпреки че все пак Коледа, толкова народ заминава... Нямаше да съм сама тук, даже напротив, щеше да е и забавно, но не мога да кажа дали нямаше да ми се иска да си бях в България - Коледа все пак е семеен празник, ала-бала, та поне сега, докато имам възможност още, няма да е зле да се прибера. Абе какво го обяснявам толкова - след 10 дена летя и това е, което има значение. Ако ги нямаше билетите, може би нямаше да е така, но тях ги има и на моменти наистина нямам търпение да ги използвам по предназначение :) Не че съм приритала кой знае колко, но само като си представя какви емоции ще са :) Та така, хора, евакуирайте се, докато е време, щото няма отърване после - по-малко досада няма да стана :)
Заедно с коледното настроение пък няколко човека пораснаха... ей така, за един ден :) Денят беше 8-ми декември, а "дечицата" - Ивка, Тошко и Иво. Бе знаят кога да се раждат - на тая видна дата, т. нар. Студентски празник, който за първа година празнувах и аз :) (и дано не се налага да го празнувам прекалено дълго...) Вечерта "студентствахме" на БГ парти в Манхайм. Изсипахме се двуцифрено число (от по-големите чисълца:)) БГ-та на гарата, при което влакът беше наш просто. Подвиквания отсам-оттам, хилиш се на лафове от през 5 седалки, че 6-тата... Самото парти не беше кой знае какво, можеше и по-добре, ама пак не е като без хич. Навръщане същите кръстоносци пак на гарата за първия влак. Вътре колкото се хилихме, толкова и бяхме заспали. Поне на мен адски много ми се спеше и още като се прибрах към 7, умрях на място и два дена после якото спане. Някой път ще трябва да мръдна до Манхайм и по светло обаче :) Сигурно има какво да се види...
Абе с две думи: Коледа идвааааа :)
Monday, December 04, 2006
:)
3. декември. Ако допуснем, че вчера е било 2-ри, значи дядо е имал рожден ден. А той вчера наистина имаше рожден ден, което значи, че наистина е било 2. декември (анализът и линейната са ми изпили мозъка май...). Та идеята е: честит рожден ден, дядо! С малко закъснение тук (идиот съм, признавам си), но пожеланията да си жив и здрав и всичко най-най-хубаво остават! Не мога да скрия, че ми се насълзиха очичките като разбрах колко си се зарадвал вчера, когато ти се обадих! То оставаше и да не го направя... Love you!
Това исках да кажа... мисля, че няма смисъл от повече, защото ще се почнат глупостите... Другия път - повече.
Това исках да кажа... мисля, че няма смисъл от повече, защото ще се почнат глупостите... Другия път - повече.
***
22 дни до Коледа :) И мааалко по-малко до... аа не, нищо :Р
Friday, December 01, 2006
Мой си ее, мой си еее!!! :)
След дъълго ЧАКАНЕ, чудене, колебаене, ЧАКАНЕ, търсене, хленчене и най-вече ЧАКАНЕ (... и хленчене :)) днес ей това златце окончателно стана мое! :) За справки - Sony Ericsson W850i - последният да затвори вратата (а на немски как звучи, не е истина :)) Вече всички наоколо (в радиус от 2000 км на югоизток :)) могат да дишат спокойно, че в последните над 2 месеца им надух главите за тая машинка! Обещавам най-тържествено, че повече няма да чуете от мен: "Искам телефооооон", "Ама кога ще излезееее", "Ама що е в бяло само", "Ама не ми се чака 4 седмици", "Искам си телефона пъъъък" или "Айде до САТУРН за малко"! Заклех се ;) Може да дишате спокойно! Не знам защо толкова ми хареса този телефон, обаче не всичко на този свят има логично обяснение. Щом се примирих да си го взема бял (лоша дума да не съм чула!!! :))... А тази вечер явно пак ще е безсънна, защото преди да го разбазикам из основи, няма да си легна, а важната подробност със зареждането я забравих, но всеки момент очаквам да... впрочем... Аааааа, "Voll geladen"!!! Че много бързо, бе?! Малииии, пази се - идвам! Откога точа зъбки! Ако всичко е наред, утре (днес) би трябвало да се събудя много по-приятно, а не с тая аларма-СМЪРТ, дето всеки ден, като я чуя, такива думички казвам (първите ми за деня), че титлата "Каруцарка на века" ми е в кърпа вързана! Айде да не цитирам, че пред очите ми вече изникват наште с думите "Къде сбъркахме?!" :) Тааааа... няма мееееее :)
Saturday, November 25, 2006
Е не...
Пак ли, бе?! Още ли?! Отново ли?!? А дали изобщо, защото мен леееееееко така ме съмнява?!? Или поне така ми се иска... Е не... Не сте наред! Сега в момента 100% пак си втълпявам някои неща, ама знам ли... А ти... знаеш ли какво? Ми ДРАЗНИШ МЕ!!! Особено на моменти МНОГО, АМА МНОГО ЯКО МЕ ДРАЗНИШ!!!! Цялото това парадиране - защо го правиш? Защо правиш неща, които бих правила и аз? Защо ме дразнят неща, които бих правила и аз? Защото сега ги правиш ТИ, а не АЗ! Затова! Ти не си аз!
Както и да е, явно си измислям пак... Имам изключителната дарба да си сменям настроението на 180 градуса за минути. След една прахосмукачка пауза всичко това по-горе ми се струва поредната ми измислица, която става реална само с една камара нагласяния на всички факти. А и такива песнички ми пускат по радиото, че просто...
1. Deja Vu - I Can't Stop
2. Asle Bjorn ft. Anne - Lucky You
3. Danzel ft. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You (в момента)
Не претендирам за последователност на песните, защото знам, че няма смисъл - така и така имаше и други между тях :) А май е най-добре да се връщам към подреждането на бърлогата ми, че точно съм се наканила, а такива моменти са рядкост - ще вземе да ми мине меракът и ще стане лошо... то всъщност по-лошо от това не може, ама айде да не издавам вътрешни тайни, а по-добре да измия някоя чиния :) Desperate Housewifes хахахаха :)
П.С. И за да не станат грешки като миналия път, държа да отбележа, че първата част на поста не се отнася за никой от четящите тук... поне не за тези, които знам, че четат :)
Както и да е, явно си измислям пак... Имам изключителната дарба да си сменям настроението на 180 градуса за минути. След една прахосмукачка пауза всичко това по-горе ми се струва поредната ми измислица, която става реална само с една камара нагласяния на всички факти. А и такива песнички ми пускат по радиото, че просто...
1. Deja Vu - I Can't Stop
2. Asle Bjorn ft. Anne - Lucky You
3. Danzel ft. DJ F.R.A.N.K. - My Arms Keep Missing You (в момента)
Не претендирам за последователност на песните, защото знам, че няма смисъл - така и така имаше и други между тях :) А май е най-добре да се връщам към подреждането на бърлогата ми, че точно съм се наканила, а такива моменти са рядкост - ще вземе да ми мине меракът и ще стане лошо... то всъщност по-лошо от това не може, ама айде да не издавам вътрешни тайни, а по-добре да измия някоя чиния :) Desperate Housewifes хахахаха :)
П.С. И за да не станат грешки като миналия път, държа да отбележа, че първата част на поста не се отнася за никой от четящите тук... поне не за тези, които знам, че четат :)
Празници...
Край: Германия ни ратифицира за ЕС, вътре сме от 1 януари
***
И това точно един месец преди Бъдни Вечер (това не знам в каква връзка е, но все пак да отбележа датата)! Ами нека ни е честито тогава и дано плюсовете са много повече от минусите...
А като казах Бъдни Вечер... Като се разхождам из центъра имам чувството, че Коледа е след 10-на дни. То не са лампички, ама с лопата да ги ринеш, огромни и не толкова огромни украсени елхи (онзи ден сложиха една голяяяяма на plo6taDT-а :)), Weihnachtsmarkt-ът и той се появи, че сигурно и още ще има - всичко е в едни празнични сергийки, пълни с коледни фигурки и изобщо всякакъв вид украса, разни манджета, особено шоколадови нещица, меденки и естествено Wurst. Абе само мен, дето не предлагат там. Вчера го обиколихме и наистина ми стана коледно. Представям си към средата на декември какво ще е. Сигурно ще ми се привижда навсякъде червеният камион от рекламата на Кока-кола, дето катери снежните хълмове... а може и една друга реклама, хъх: "Пещерска гроздова - мека топлина", хаха :) А какво ли да си поръчам тази година от онзи червения дядка (angel) :) Имам някои идейки, мдам (ех, защо я няма сега онази картинка от скайп с онова мигащото на парцали човече - особено подходяща е за случая)... То викат, че нямало Дядо Коледа, ама нищо не разбират - аз все си намирам и тази година пак ще си намеря, надявам се. Айде за финал едно коледно поздравче с много лампички, червени панделки и подаръци под елхата (и напомняне, че е все още 24. НОЕМВРИ... хъх, размечтах се нещо :))
Mariah Carey - All I Want For Christmas Is You (че точно върви и на Winamp-a)
Monday, November 13, 2006
Дармщат :Р
Преди време ми бяха казали за една песен на Ивана, която може да се счита за песен за Дармщат и хората му, по-специално тези, идващи от една по-особена държавичка на Балканите (БГ power :P). Става върос за "Ние Сме Номер Едно" и конкретно за тази и част:
"Какъв ти град - едно кафе на кръст
И всичките се знаем наизуст"
Хахаха, щях да падна тогава :) Ама не е като да не е вярно :) А от днес нататък мога да кажа, че има развитие в рубриката "Тематични песни", след като ТУ-Дармщат се сдоби с химн. Докато бяхме на упражнение по информатика и обсъждахме един изпит, се сетихме (не знам защо :Р) за "Пак ще се срещнем след 10 години" с допълнение "тук, в тази стая, на материала от първи семестър" :) Та да му е честит химнът на ТУ-то и дано скоро бъде сменен, хах!
Иначе "Lost" е все още актуална и ми се струва, че се изкачва в чарта и от песен на деня става песен на месеца (втори подред) със съвсем реални шансове да стане песен на годината дори и само заради заглавието си. Просто няма друго такова, което да ме описва по-точно в момента, когато стоя над задачите по каквото и да е. Вярно, че отвреме навреме светва някоя лампичка (слаба), но после захранването спира централно за неопределен период. Което ми напомня, че е време да отивам да нагледам реакторите и генераторите, че няма да се разберем така. А и БТВ почна много яко да ми насича... Веднъж да реша да гледам директно Survivor, нищо, че съм с 10-на епизода назад, и пак ми наложиха вето значи. Затова пък радиото е на 6 просто, а и тоя месец трафикът ми върви учудващо бавно и ще мога докрая да гледам ТВ и да слушам радио - голям кеф :) Ама май-май е време да си правя поредното капучино (напоследък то и кафетата много вървят) и да засядам...
"Какъв ти град - едно кафе на кръст
И всичките се знаем наизуст"
Хахаха, щях да падна тогава :) Ама не е като да не е вярно :) А от днес нататък мога да кажа, че има развитие в рубриката "Тематични песни", след като ТУ-Дармщат се сдоби с химн. Докато бяхме на упражнение по информатика и обсъждахме един изпит, се сетихме (не знам защо :Р) за "Пак ще се срещнем след 10 години" с допълнение "тук, в тази стая, на материала от първи семестър" :) Та да му е честит химнът на ТУ-то и дано скоро бъде сменен, хах!
Иначе "Lost" е все още актуална и ми се струва, че се изкачва в чарта и от песен на деня става песен на месеца (втори подред) със съвсем реални шансове да стане песен на годината дори и само заради заглавието си. Просто няма друго такова, което да ме описва по-точно в момента, когато стоя над задачите по каквото и да е. Вярно, че отвреме навреме светва някоя лампичка (слаба), но после захранването спира централно за неопределен период. Което ми напомня, че е време да отивам да нагледам реакторите и генераторите, че няма да се разберем така. А и БТВ почна много яко да ми насича... Веднъж да реша да гледам директно Survivor, нищо, че съм с 10-на епизода назад, и пак ми наложиха вето значи. Затова пък радиото е на 6 просто, а и тоя месец трафикът ми върви учудващо бавно и ще мога докрая да гледам ТВ и да слушам радио - голям кеф :) Ама май-май е време да си правя поредното капучино (напоследък то и кафетата много вървят) и да засядам...
Thursday, November 09, 2006
"Новина"
Напоследък редовно чета новините, нищо, че са почти еднакви всеки ден - все пак помагат за нежелателно убиване на липсващо свободно време. И понеже днешните още не ги бях гледала, преди малко реших да видя какво са писали (мързи ме да си легна, не за друго :)). Общо взето, днес явно в България НИЩО не се е случило, дори повтарящите се неща, защото имаше само 2-3 новини оттам. Обаче една "новина" (не съм сигурна, че изобщо минава за новина) ми направи впечатление и просто не мога да се сдържа да не си цапна коментара с буквичките ТМ горе вдясно на думата "коментар". Всъщност нищо важно не е, по-скоро пасва за раздела "Клюки", но както и да е. Та с "маааалки" съкращения, да не кажа без половината статия:
80 проекта за честванията на присъединяването ни към ЕС
За повече скромност и по-малко инициативи в стил "всенародни тържества" призова премиерът Сергей Станишев
Особено важно е, че проектите не предвиждат просто веселби, концерти и фойерверки, а носят съществен съдържателен елемент, заяви Станишев. По думите му те са свързани с познанието на българските граждани за същността на ЕС, за неговото функциониране, за възможностите, които разкрива членството и за начина, по който можем да се подготвим максимално добре тяхното използване. От лансираните идеи става ясно, че България ще посрещне 1 януари със светлинно шоу и много музика. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски предложи 1 и 2 януари да станат дни на отворените врати на културните институции. Председателят на Народното събрание Георги Пирински предложи на 10 януари 2007 г. да има тържествена сесия на парламента.
80 проекта за честванията на присъединяването ни към ЕС
За повече скромност и по-малко инициативи в стил "всенародни тържества" призова премиерът Сергей Станишев
Особено важно е, че проектите не предвиждат просто веселби, концерти и фойерверки, а носят съществен съдържателен елемент, заяви Станишев. По думите му те са свързани с познанието на българските граждани за същността на ЕС, за неговото функциониране, за възможностите, които разкрива членството и за начина, по който можем да се подготвим максимално добре тяхното използване. От лансираните идеи става ясно, че България ще посрещне 1 януари със светлинно шоу и много музика. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски предложи 1 и 2 януари да станат дни на отворените врати на културните институции. Председателят на Народното събрание Георги Пирински предложи на 10 януари 2007 г. да има тържествена сесия на парламента.
***
Ми какво да кажа. То е повече от пределно ясно, че 1 януари ще бъде посрещнат с много музика - е па нали е Нова година, опааа, жик-так :) И то с такава музика ще ни посрещнат, че ще им се иска да не ни бяха взели ("Джамовете" руууулз :)) Светлинно шоу... хаха, къде бе?! Като тия, дето ги дават от площада в София всяка Нова година?! Айде без. Или като миналата година в Стара Загора, когато целия декември имаше лампички по улиците, ама точно в 12 на Нова година всичко беше тъмно - "шоу" си беше определено. За "съдържателния" елемент - ми де да знам, то ще стане баси теоретичният празник! Пък и точно денят след Нова година е най-"подходящият" да се запознаем с историята на ЕС, ама айде, да речем, че това по ще пасне. Но за идеята на Симеончо... сичко 6 (като идея), ама кой ходи на театър или опера на 1 януари, пък и безплатно да е?!? Просто си представям как някой след 3 кила ракия отива на "Аида"... По принцип не е лоша идея, но в случая е адски необмислена - дай да отбележим дейност и да покажем колко ни пука. А за тържествената сесия на парламента (след 10 дена) - айде, починете си, че се преуморявате и без това. 3 дена яли, пили и се веселили става малко. Най-добре да се направят периодични чествания на влизането в ЕС викам аз, ей така през 10-15 дни, че това ще ни остане. Точка.
Та... необичайно сериозен пост от мен, ама... няма да се повтори :Р И бая критика, ама си е така - камара необмислени неща и идеи, които НЯМА как да станат. Просто за спорта да се измисли нещо. Ще се радвам, ако все пак се осъществят тези идеи, ама... айде нищо няма да казвам. Не знам що и се вързах толкова на тая новина, че чак да я пиша тук, ама понякога ми писва от тия баламосвания и претенции без реална възможност. Окончателна точка.
Monday, November 06, 2006
Пак понеделник...
6. ноември. Малиии, тя годината си отишла! Таа, да си дойда на думата за понеделника. Абе нещо не почват добре тия понеделници! (ама как продължават и свършват, хахах, но за това - после :Р) Днес, например, се успах. В смисъл аз си станах навреме за упражнението, но исках да стана с 40 минути по-рано, щото трябваше да се ходи на пазар. На пазар пак се отиде, което ми спести известна част (не казвам колко :Р) от въпросното упражнение, ама така е - изискват се жертви, хъх (angel). Като говоря за жертви, последните 3 дни не бях мърдала от вкъщи! Бях се барикадирала и уж учех Scheme - сега ми остава да науча само 6 пъти повече, отколкото вече прочетох! Да си имам напредъка просто! Та поради тая асоциализация в името на науката днес, като отидох на упражнение и като видях народ (в лицето на Цвети), такава приказка ми се отвори, че не можа да се затвори цял ден. Времето за задачи мина в приказване, после на немския същата работа, на лекцията пак. Ама просто каквото ми минеше през главата, задължително трябваше да види свят. Пък и Цвети не се дърпаше особено... Може да съм и понадула главата, ама не се е оплакала още... Утре продължавам тогава :) Ама няма време кога да се наприказваме с това момиче значи - в тия почивки от 5-10 минути кое по-напред?! Ще се лочи скоро кафе, усещам, хихи :) Та още сутринта (към 12 и нещо :Р) заедно с приказките ми стана и супер весело - постоянно ми беше смешно! А след почивката (ало, Товарната машина :Р) пък съвсем, ххахаха! Изобщо днес беше от дните, в които лигнята е почетен гост! Обичам ги тия дни, хихи!
Вечерта пък обиколих малко магазини, че не ми се прибираше. Блузата, която си харесах, стои тъпо :( Що ги правят всичките толкова дългииии? Иначе вече са сложили коледни елхи в магазините, малко украса, щандове с коледни играчки :) За коледни сладки нищо няма да казвам, че ги продават още от средата на септември (тия са луди!!!). А като се прибирах, една от къщите в района беше вече с лампички :) Обичам Коледа - атмосферата е простооо... И най-големият камък да си, ще се разтопиш!
Уф, май е време да почвам линейната :((( Пак няма да се спиии...писна ми!
Поздрави: Нощна стража :))
Вечерта пък обиколих малко магазини, че не ми се прибираше. Блузата, която си харесах, стои тъпо :( Що ги правят всичките толкова дългииии? Иначе вече са сложили коледни елхи в магазините, малко украса, щандове с коледни играчки :) За коледни сладки нищо няма да казвам, че ги продават още от средата на септември (тия са луди!!!). А като се прибирах, една от къщите в района беше вече с лампички :) Обичам Коледа - атмосферата е простооо... И най-големият камък да си, ще се разтопиш!
Уф, май е време да почвам линейната :((( Пак няма да се спиии...писна ми!
Поздрави: Нощна стража :))
Wednesday, November 01, 2006
Честитка :)))
Днес е 1. ноември - Ден на будителите. Освен това обаче празнува още една "будителка" - мама (колко ме е будела за даскало, аууу, не е истина:)) !!! Та мама има днес рожден ден! Аз вече достатъчно пъти и неща и пожелах - и с картичката по пощата, и снощи по скайп, и днес с смс, а и сега пак я чакам да се появи... Опаа, появява се май даже :) Накратко само мога да и пак пожелая да ми е жива и здрава и само хубави неща да и се случват! ... Аа да, и да не си взема котка, хахаха :) Пък ще гледам да допринасям, доколкото мога, че и повече, за хубавите неща... А дано!
Днес точно за рождения и ден беше такъв студ! Предните няколко нощи се чудех как така не ми е студено навън, а вчера просто замръзнах още през деня. Днес вече пуснах в употреба и зимното яке, няма начин... скоро може и шалчето :) Ама ръкавичките май ще го изпреварят :( Стига беее, рано е още за тях пъъък :( Иначе като за началото на ноември не е зле, особено като имам предвид до оня ден какво беше. Обаче усещам, че от студения вятър и време вече почна да ми се изправя косата пак. Не, че не ме кефи, неее :) А в БГ днес поне щяло да бъде по-топло... в смисъл по-топло от предния ден, има разлика :)
Anyway, just Happpy Birthday и Alles Gute, мами :))
Monday, October 30, 2006
Weekend
Какво правих тези два дни (и нощи) ли? Я да видим сега...
Събота, 11.00 сабахлян. Звъни ми алармата (мали, как ми е писнала тая мелодия!!!). Няма начин, ще се става. След като изръшках целия интернет за каквото се сетя и за каквото никога не се бях сещала, вече нямаше какво друго да правя, освен да пробвам да уча. Избрах си CS - доказателствата на "задачи" от рода х.0=0 ги оставих за по-добри времена. Повече учих или повече пробвах да уча е спорно, но пак не беше като без хич. Обаче като видях колко много се е натрупало, сърцето ми се обърна, смъкна се надолу и пак се върна в изходна позиция. Тия дни май пак няма да се спи много...
Все още събота, точно време (с немска точност): 7 и нещо (подчертавам "и нещо" с 3 линии, едната от които червена, другите не ме интересуват). Бърза обиколка на Минимал с цел набавяне на животоспасяващи средства, а именно: количка (е тва уиски нали трябва да се пие с нещо?!?) и фъстъчки. Още една обиколка, вече на другите части от Luisencenter, докато дойде трамваят, и после вече към Arheilgen. Та събрахме се обичайните и оттам нататък мога да кажа, че адски много се хилих, ама наистина много :) Иначе излитания, приземявания, всичко 6. Поне аварии нямаше. По едно време приземяванията станаха доста принудителни, но успяхме да задържим височината, де :) Тепърва разбрах, че тази вечер се връщал часовникът с 1 час назад. Ехааа, супер, 1 час повече ще се хилим :)
Вече неделя. Към 5.30 а.м. Вървим към спирката за първия трамвай и слушам някаква аларма с петел, дето доста прилича на следващия супер хит на Пайнер. Заливам се от смях. На второто слушане същата работа. След 20-на минути слизам на Карлсхоф. Някакъв се спира пред мен и ми вика "Здрасти, познаваш ли ме?". Смотах му нещо не особено убедително и си викам " Абе явно трябва да те познавам отнякъде, ама идея си нямам кой си" (оказа се комшията.... е па мога ли да ви запомня всичките?!?). Както и да е, дръпнахме един лаф, докато вървяхме към блока. Предлагаше ми някакви хлебчета с шоколад. Луд ли си, на мен ми се спи като на пън, ходя по инерция и само чакам да кацна, само ядене ми е в главата. Към 7 без нещо се тупнах на леглото и не мръднах повече. Алармата ще звъни към 13.00.
11 и нещо. Почвам да примигвам. Поглеждам часовника - има още доста време - и умирам.
13.00. Тоя път вече няма повече време, ама не получавам разрешение за излитане и тва си е. Едва-едва успявам да се отлепя. По-късно, вече на що-годе бодра глава, се сетих, че връщането на часовника всъщност значи, че ще се стъмва по-рано. Кофти откритие.
Следобяд пак към Франкфурт да се гласува. Тоя път си викам: Тъй и тъй пак съм дошла, бъдещият президент е пределно ясен още отпреди първи тур, а и този път са гласували доста по-малко народ, демек моят глас не е от никакво значение, дай поне да си го дам ей тъй, да видя какво е, че това и ще си остане. Еми дадох го, взеха ми го, ура, хаха - първото ми гласуване (ако бях по-"съвестна" гражданка, щеше да е трето, ама аз нали съм темерут). Тааа... честит ни нов стар президент, със здраве да си го ползваме!
После ходих да инспектирам как се живее в Griesheim... Пам-пам, пам-пам, хахах... Еми добре се живее, одобрявам :) И след 1/3 ден навън пак се върнах в изходна позиция.
А утре пак е понеделник. Всъщност мани, че утре е понеделник, тъпото е, че вдругиден е вторник - гаднооооо. Ама то винаги така става...
Събота, 11.00 сабахлян. Звъни ми алармата (мали, как ми е писнала тая мелодия!!!). Няма начин, ще се става. След като изръшках целия интернет за каквото се сетя и за каквото никога не се бях сещала, вече нямаше какво друго да правя, освен да пробвам да уча. Избрах си CS - доказателствата на "задачи" от рода х.0=0 ги оставих за по-добри времена. Повече учих или повече пробвах да уча е спорно, но пак не беше като без хич. Обаче като видях колко много се е натрупало, сърцето ми се обърна, смъкна се надолу и пак се върна в изходна позиция. Тия дни май пак няма да се спи много...
Все още събота, точно време (с немска точност): 7 и нещо (подчертавам "и нещо" с 3 линии, едната от които червена, другите не ме интересуват). Бърза обиколка на Минимал с цел набавяне на животоспасяващи средства, а именно: количка (е тва уиски нали трябва да се пие с нещо?!?) и фъстъчки. Още една обиколка, вече на другите части от Luisencenter, докато дойде трамваят, и после вече към Arheilgen. Та събрахме се обичайните и оттам нататък мога да кажа, че адски много се хилих, ама наистина много :) Иначе излитания, приземявания, всичко 6. Поне аварии нямаше. По едно време приземяванията станаха доста принудителни, но успяхме да задържим височината, де :) Тепърва разбрах, че тази вечер се връщал часовникът с 1 час назад. Ехааа, супер, 1 час повече ще се хилим :)
Вече неделя. Към 5.30 а.м. Вървим към спирката за първия трамвай и слушам някаква аларма с петел, дето доста прилича на следващия супер хит на Пайнер. Заливам се от смях. На второто слушане същата работа. След 20-на минути слизам на Карлсхоф. Някакъв се спира пред мен и ми вика "Здрасти, познаваш ли ме?". Смотах му нещо не особено убедително и си викам " Абе явно трябва да те познавам отнякъде, ама идея си нямам кой си" (оказа се комшията.... е па мога ли да ви запомня всичките?!?). Както и да е, дръпнахме един лаф, докато вървяхме към блока. Предлагаше ми някакви хлебчета с шоколад. Луд ли си, на мен ми се спи като на пън, ходя по инерция и само чакам да кацна, само ядене ми е в главата. Към 7 без нещо се тупнах на леглото и не мръднах повече. Алармата ще звъни към 13.00.
11 и нещо. Почвам да примигвам. Поглеждам часовника - има още доста време - и умирам.
13.00. Тоя път вече няма повече време, ама не получавам разрешение за излитане и тва си е. Едва-едва успявам да се отлепя. По-късно, вече на що-годе бодра глава, се сетих, че връщането на часовника всъщност значи, че ще се стъмва по-рано. Кофти откритие.
Следобяд пак към Франкфурт да се гласува. Тоя път си викам: Тъй и тъй пак съм дошла, бъдещият президент е пределно ясен още отпреди първи тур, а и този път са гласували доста по-малко народ, демек моят глас не е от никакво значение, дай поне да си го дам ей тъй, да видя какво е, че това и ще си остане. Еми дадох го, взеха ми го, ура, хаха - първото ми гласуване (ако бях по-"съвестна" гражданка, щеше да е трето, ама аз нали съм темерут). Тааа... честит ни нов стар президент, със здраве да си го ползваме!
После ходих да инспектирам как се живее в Griesheim... Пам-пам, пам-пам, хахах... Еми добре се живее, одобрявам :) И след 1/3 ден навън пак се върнах в изходна позиция.
А утре пак е понеделник. Всъщност мани, че утре е понеделник, тъпото е, че вдругиден е вторник - гаднооооо. Ама то винаги така става...
Tuesday, October 24, 2006
Уфф...ZzZzZz
Кога най-накрая ще се науча да си проявявам ината в по-подходящи ситуации, а не да го използвам срещу мен?!
Трябва да се отуча от тоя гаден навик да оставям всичко за последния момент!
Трябва да се занимавам малко по-малко с глупости...много по-малко!
Трябва да спра да се разсейвам в малкото случаи, в които правя нещо важно!
Трябва да не се мотая толкова и накрая да правя всичко на пожар!
Трябва да се науча да правя и каквото не искам!
Трябва да си организирам по-добре времето!
Трябва да...
Абе има ли смисъл?! И без това знам, че няма да го направя всичкото това, пък нека си трябва. Само че точно заради тези "предимства" на характера за моя милост тая вечер така и не остана време да пробва дали ще може да заспи (а не е като да не може) и цяла вечер се изживява като нощен караул (да бях сега на Messe поне парички щяха да паднат, хаха). ZzZzZz... спи ми сеее... след малко даже имам среща пред стола за сутрешно кафе, дано само е отворено, хъх... Прозяяяяяв... а такаа, кажете едно число сега... уфф, то за кихане беше това. Не ща да кихам. Малии утре... уфф, пази Боже и утре да е, само днес... таа, днес съм и цял ден в унито - 8 часа. Ще разчитам на Цвети да ме сръгва в ребрата за добро утро по време на лекциите. То не е ясно кой кого де, че изобщо не е и тя в Скайп в момента. Само да се върна вечерта, лелеее!!! Брррр... "Начертайте триъгълник АВС." Това беше всичко, което разбрах от тая задача. Е, можеше и по-зле да е. Или пък не можеше?!?
ZzZzZzZzzzZzZ, спи ми сееееее...Не като на удавник - като на труп ми се спи! КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ.... А ние двамата с Боби... ляляяя... Ти мене разпознаваш ли ме или не ме разпознаваш?!?
Трябва да се отуча от тоя гаден навик да оставям всичко за последния момент!
Трябва да се занимавам малко по-малко с глупости...много по-малко!
Трябва да спра да се разсейвам в малкото случаи, в които правя нещо важно!
Трябва да не се мотая толкова и накрая да правя всичко на пожар!
Трябва да се науча да правя и каквото не искам!
Трябва да си организирам по-добре времето!
Трябва да...
Абе има ли смисъл?! И без това знам, че няма да го направя всичкото това, пък нека си трябва. Само че точно заради тези "предимства" на характера за моя милост тая вечер така и не остана време да пробва дали ще може да заспи (а не е като да не може) и цяла вечер се изживява като нощен караул (да бях сега на Messe поне парички щяха да паднат, хаха). ZzZzZz... спи ми сеее... след малко даже имам среща пред стола за сутрешно кафе, дано само е отворено, хъх... Прозяяяяяв... а такаа, кажете едно число сега... уфф, то за кихане беше това. Не ща да кихам. Малии утре... уфф, пази Боже и утре да е, само днес... таа, днес съм и цял ден в унито - 8 часа. Ще разчитам на Цвети да ме сръгва в ребрата за добро утро по време на лекциите. То не е ясно кой кого де, че изобщо не е и тя в Скайп в момента. Само да се върна вечерта, лелеее!!! Брррр... "Начертайте триъгълник АВС." Това беше всичко, което разбрах от тая задача. Е, можеше и по-зле да е. Или пък не можеше?!?
ZzZzZzZzzzZzZ, спи ми сееееее...Не като на удавник - като на труп ми се спи! КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ, КАФЕ.... А ние двамата с Боби... ляляяя... Ти мене разпознаваш ли ме или не ме разпознаваш?!?
Sunday, October 22, 2006
Shopping :)
Скоро не бях скитала толкова, колкото днес :) (висенето в унито не се брои) Буквално цял ден навън - почти веднага, след като станах, се изнесох и чак вечерта се върнах. Обичам такива дни! Ей така, просто да не се заседявам вътре, а веднага да изляза и никаква да ме няма. Обикаляхме една камара магазини. Още не мога да си избера конкретен телефон - все се намира нещо, което не ме кефи... Иначе дрешки си набелязах доста и вече втори път ги оглеждам и на третия няма да оцелеят май :) После откарахме няколко часа в McDonald's...
Точно като се прибрах пък се появиха да ме агитират за купонче в Dieburg, ама нещо ме домързя. Впрочем по-скоро ме хванаха още от вратата и не ми се излизаше съвсем веднага, ама то пак не беше толкова веднага, щото ударихме 1 час лафче. Май трябваше да отида. Акъл! Карай, другия път (няма да е много далече в бъдещето, сигурна съм :)).
Тази вечер нещо съм на вълна Слави Трифонов. Не знам защо, ама точно неговите песнички ми се слушат. Яки текстове имат някои, пък и не са лоши - действат ми понякога, особено някои.
1. Слави Трифонов - Един Приятел
2. Слави Трифонов - Ела, Ела
3. Слави Трифонов - Френската Гимназия - айде, ние сме, хаха :)) Нашта маса поздравява себе си :)
4. Слави Трифонов - И Обичам
5. Слави Трифонов - Жива Рана - лято 2001... онова лято...онази смотана част от онова супер яко лято... обожавах я тази песен тогава, защото доста отговаряше на обстоятелствата...и защото е тъжна - песен, която ме кара да се замисля и може да ме разплаче, не може да не ми харесва.... а тази е доказала, че може...мдаа, доказа го...
6. Слави Трифонов - Това Е
7. Слави Трифонов - Няма Любов - ммммм...
8. Слави Трифонов - Реквием За Една Мръсница - много готина песничка
9. Слави Трифонов - В Джаза - хахахха, баси майтапа...тази, заедно с още няколко, я дръпнах преди малко,че реших, че моите не са достатъчно :)
10. Слави Трифонов - Сафари
11. Слави Трифонов и Нели Петкова - Само Мен
12. Слави Трифонов - Стоп! Забрави За Правилата
13. Слави Трифонов - Вечеряй, Радо
Малии, аз съм имала доста песнички на Славчо... Иво е виновен :) (благодарности, хаха)
Точно като се прибрах пък се появиха да ме агитират за купонче в Dieburg, ама нещо ме домързя. Впрочем по-скоро ме хванаха още от вратата и не ми се излизаше съвсем веднага, ама то пак не беше толкова веднага, щото ударихме 1 час лафче. Май трябваше да отида. Акъл! Карай, другия път (няма да е много далече в бъдещето, сигурна съм :)).
Тази вечер нещо съм на вълна Слави Трифонов. Не знам защо, ама точно неговите песнички ми се слушат. Яки текстове имат някои, пък и не са лоши - действат ми понякога, особено някои.
1. Слави Трифонов - Един Приятел
2. Слави Трифонов - Ела, Ела
3. Слави Трифонов - Френската Гимназия - айде, ние сме, хаха :)) Нашта маса поздравява себе си :)
4. Слави Трифонов - И Обичам
5. Слави Трифонов - Жива Рана - лято 2001... онова лято...онази смотана част от онова супер яко лято... обожавах я тази песен тогава, защото доста отговаряше на обстоятелствата...и защото е тъжна - песен, която ме кара да се замисля и може да ме разплаче, не може да не ми харесва.... а тази е доказала, че може...мдаа, доказа го...
6. Слави Трифонов - Това Е
7. Слави Трифонов - Няма Любов - ммммм...
8. Слави Трифонов - Реквием За Една Мръсница - много готина песничка
9. Слави Трифонов - В Джаза - хахахха, баси майтапа...тази, заедно с още няколко, я дръпнах преди малко,че реших, че моите не са достатъчно :)
10. Слави Трифонов - Сафари
11. Слави Трифонов и Нели Петкова - Само Мен
12. Слави Трифонов - Стоп! Забрави За Правилата
13. Слави Трифонов - Вечеряй, Радо
Малии, аз съм имала доста песнички на Славчо... Иво е виновен :) (благодарности, хаха)
***
Утре ще се избира президент на България...
Friday, October 20, 2006
:)))
Днес явно ми е щастливият ден (като изключим ставането в 7.30)!!! Първо... мдаа, някой вече може да се похвали с двугодишна виза :) Супер бързичко стана. Докато се усетя, вече бях извън офиса с новата виза. Да не говорим, че половината документи изобщо не ми ги искаха - никакви банкови удостоверения, декларации от родители и т.н. Няма мърдане вече, не могат да ме поместят оттук, само унито да не им помогне, че...
После се записвах на курсове по немски. От известно време се чудя как ще събера всичките 5 курса, без да се побъркам и все пак да ходя и на останалите неща, а днес жената каза, че ми трябвали само два, защото съм била много умна :Р ... тъй де, съм имала много точки на теста. Еми 85 от 100 не са малко, да :Р Ей това като го каза, направо ме направи неадекватна. После 3 пъти я питах дали са достатъчни само тия двата, че нещо не ми се вярваше. Достатъчни били :) Ако съм искала, можело да запиша и други. Ма как пък няма да искам, мерси. Якото е, че още през февруари ще мога да отида на UNIcert III.
А упражненията ми по Counter Strike (CS) ще са в понеделник, след като се писах, че в петък имам немски, който всъщност вече нямам :) Демек Freitag ist mein freier Tag, хаха :) Никакви занимавки тогава, поне не задължителни... то незадължителни сигурно ще се намерят, ъхъх. Ама добре, че отървах петъчните курсове по немски, че бяха пълни глупости. Аз като завърших езиковата, си бях казала, че вече никакви есета по теми "отвън" няма да пиша - мали как го мразя товааа!!! Оставаше пък да дойда в ТЕХНИЧЕСКИ университет и пак да ме карат да пиша, неее! Никой път! Тъй че супер яко се развиха нещата, направо прекалено добре, за да е истина. Ама то като тръгне веднъж така... а дано продължава, де :)
Единственото кофти е, че телефончето, което си харесах, се оказа 180 евро и май ще го прежаля... хлип :(
(Абе кой го пържи тоя боб вън, бе?!?!?)
После се записвах на курсове по немски. От известно време се чудя как ще събера всичките 5 курса, без да се побъркам и все пак да ходя и на останалите неща, а днес жената каза, че ми трябвали само два, защото съм била много умна :Р ... тъй де, съм имала много точки на теста. Еми 85 от 100 не са малко, да :Р Ей това като го каза, направо ме направи неадекватна. После 3 пъти я питах дали са достатъчни само тия двата, че нещо не ми се вярваше. Достатъчни били :) Ако съм искала, можело да запиша и други. Ма как пък няма да искам, мерси. Якото е, че още през февруари ще мога да отида на UNIcert III.
А упражненията ми по Counter Strike (CS) ще са в понеделник, след като се писах, че в петък имам немски, който всъщност вече нямам :) Демек Freitag ist mein freier Tag, хаха :) Никакви занимавки тогава, поне не задължителни... то незадължителни сигурно ще се намерят, ъхъх. Ама добре, че отървах петъчните курсове по немски, че бяха пълни глупости. Аз като завърших езиковата, си бях казала, че вече никакви есета по теми "отвън" няма да пиша - мали как го мразя товааа!!! Оставаше пък да дойда в ТЕХНИЧЕСКИ университет и пак да ме карат да пиша, неее! Никой път! Тъй че супер яко се развиха нещата, направо прекалено добре, за да е истина. Ама то като тръгне веднъж така... а дано продължава, де :)
Единственото кофти е, че телефончето, което си харесах, се оказа 180 евро и май ще го прежаля... хлип :(
(Абе кой го пържи тоя боб вън, бе?!?!?)
Thursday, October 19, 2006
Отчет
Тия дни нещо се позагубих май. Не че имам график за писане тук - принципа "когато - тогава" най го уважавам.
Напоследък, освен че ставам по-рано, отколкото ми се иска, станах и баш студентка, мани - бегай. От 3 дни ходя на даскало и засега бързо се изнизват лекциите и упражненията, но си мисля, че скоро ще почне да не ме свърта толкова време на едно място. Даже днес като че ли маааалко по-бавно минаваше времето, ще видим утре. Всъщност утре имам 2 лекции и 1 упражнение, което си е супер - почти нищо няма да се прави, кеф :) Петък засега ми е свободният ден, ще гледаме после, ама тоя петък ме прецакаха да ставам в 7.30 за визата. Малиии!!! Ще и го върна аз на Лаура!!! Обаче като я взема тая виза...аууу :) Току-виж тогава вече спра да надувам главите на хората за пазара на мобилни телефони.
(Ууупс, Winamp-ът ме поздравява специално с Lost...амхм, мерси много, дано съм се понамерила малко все пак....)
Струва ми се, че затъпявам. Не знам защо, не знам дали, ама... абе нищо не знам. Хах, явно наистина затъпявам. Лоша работа. Отделно, че тия дни отвреме навреме ми се въртят едни мисли (нищо общо със затъпяването, ама не ми се занимава с връзка между подтезите в текста в момента)... Все по-рядко като че ли, но ги има и като ги има....странно е, гадно е, направо да си кажа, че ме е страх чак! Страх всъщност е силно казано, но нещо такова. Абе не може да бъде, не щааа...
Я да разведря обстановката малко. Напоследък си загърбих функцията на календар - ще взема да наваксам. Айде на рождените днииии!
12.10. - Мигъла!!! Мойто си Мигълче! Мацунка!
14.10. - Калина и Ради
17.10. - Надя US - power-a
Живи и здрави, народе! И да разказвате после... за всичко! Баси, 3 реда рожденици и от 3 различни държави - БГ, USA и Кипър...
РД-то на Мигъла може да се каже, че го отбелязах, защото тогава бях на диско :) Мноого яко си изкарах, още ми държи споменът (мускулната треска мина оня ден :Р тя лекичка де, ама я имаше, уау!!! Не го очаквах от себе си - или съм загубила тренинг, или съм се разглобила. Вярно, че към 6 нещо ме понаболяваха краката, ама чак пък толкова?!? Трябва още практика явно :Р) Искам практикаааа! :)
Искам да спяяяя...
Напоследък, освен че ставам по-рано, отколкото ми се иска, станах и баш студентка, мани - бегай. От 3 дни ходя на даскало и засега бързо се изнизват лекциите и упражненията, но си мисля, че скоро ще почне да не ме свърта толкова време на едно място. Даже днес като че ли маааалко по-бавно минаваше времето, ще видим утре. Всъщност утре имам 2 лекции и 1 упражнение, което си е супер - почти нищо няма да се прави, кеф :) Петък засега ми е свободният ден, ще гледаме после, ама тоя петък ме прецакаха да ставам в 7.30 за визата. Малиии!!! Ще и го върна аз на Лаура!!! Обаче като я взема тая виза...аууу :) Току-виж тогава вече спра да надувам главите на хората за пазара на мобилни телефони.
(Ууупс, Winamp-ът ме поздравява специално с Lost...амхм, мерси много, дано съм се понамерила малко все пак....)
Струва ми се, че затъпявам. Не знам защо, не знам дали, ама... абе нищо не знам. Хах, явно наистина затъпявам. Лоша работа. Отделно, че тия дни отвреме навреме ми се въртят едни мисли (нищо общо със затъпяването, ама не ми се занимава с връзка между подтезите в текста в момента)... Все по-рядко като че ли, но ги има и като ги има....странно е, гадно е, направо да си кажа, че ме е страх чак! Страх всъщност е силно казано, но нещо такова. Абе не може да бъде, не щааа...
Я да разведря обстановката малко. Напоследък си загърбих функцията на календар - ще взема да наваксам. Айде на рождените днииии!
12.10. - Мигъла!!! Мойто си Мигълче! Мацунка!
14.10. - Калина и Ради
17.10. - Надя US - power-a
Живи и здрави, народе! И да разказвате после... за всичко! Баси, 3 реда рожденици и от 3 различни държави - БГ, USA и Кипър...
РД-то на Мигъла може да се каже, че го отбелязах, защото тогава бях на диско :) Мноого яко си изкарах, още ми държи споменът (мускулната треска мина оня ден :Р тя лекичка де, ама я имаше, уау!!! Не го очаквах от себе си - или съм загубила тренинг, или съм се разглобила. Вярно, че към 6 нещо ме понаболяваха краката, ама чак пък толкова?!? Трябва още практика явно :Р) Искам практикаааа! :)
Искам да спяяяя...
Tuesday, October 10, 2006
Нааай-накрая!
Днес най-накрая си получих Semester Ticket-a. Всъщност не го получих, ами отидох на крака и си го взех. Объркали ми били адреса...милите :Р Иначе е бил пуснат още на 28. септември. Малии, убих ги, нямат ме за човек нещо :) Така че от днес общо взето официално или почти официално се водя студентка към ей тия ей там, дето ги приказвам от една година - с номерчето като затворник, с всичко. Това номерче има да виси по стените... малко стил "WANTED", ама...
Вече мога да си джиткам свободно из транспорта и най-накрая (много почнах да я повтарям тая дума май?!?) си взех юрганчето, дето си го заплюх още преди 3 седмици поне. Едно светло зеленичко с жълто, като за луд точно :) Че и една възглавница забърсах междувременно. То голямо избиране беше! Направо проучих пазара и издълбах дупка в пода от толкова минаване по едно и също място. Ама вече са си мои :) Само дето още не съм ги привела в употреба, а вече е почти 3 а.м... Ей сега ще се разщъкам пак по нощите.
Ау, в коридора и в кухнята как мирише на панаир, хахаха :) Тази вечер се събирахме да изпращаме Никола - утре заминава за малко към България. Абе намираме си поводи само - по случай случая е най-честият. Та нещо се разшетаха, някакви кюфтета въртяха, хаха, за които после отнесоха адските бъзици, ама... така е, неблагодарно племе сме ние, гледащите отстрани :) Като се замисля, трябва да са свикнали, защото предния път примерно майтапите бяха заради картофите... не че останаха :) Бая се посмяхме пак, да не кажа, че направо се скъсахме да се хилим! Пиенето беше тоя път по-малко, въпреки че като гледам празните бутилки бира, почвам да се замислям... Ама не, по-малко си беше категорично, а и шотовете липсваха :) Вече има идеи за шипченска (от шипките до джама) - карлсхофска ракия и за Survivor в Карлсхоф - няма как, трябва да се живее от нещо :) И понеже вече има представа как се отделя алкохол от боя за обувки, трябва само да се открие тайната на ферментирането на боза и затваряме цикъла на производство. Има бъдеще мисля, особено за евентуално живеене срещу вкъщи, ако сега живеем срещу лудницата... а тук всеки един от трите блока си е потенциална лудница, така че...
Вече мога да си джиткам свободно из транспорта и най-накрая (много почнах да я повтарям тая дума май?!?) си взех юрганчето, дето си го заплюх още преди 3 седмици поне. Едно светло зеленичко с жълто, като за луд точно :) Че и една възглавница забърсах междувременно. То голямо избиране беше! Направо проучих пазара и издълбах дупка в пода от толкова минаване по едно и също място. Ама вече са си мои :) Само дето още не съм ги привела в употреба, а вече е почти 3 а.м... Ей сега ще се разщъкам пак по нощите.
Ау, в коридора и в кухнята как мирише на панаир, хахаха :) Тази вечер се събирахме да изпращаме Никола - утре заминава за малко към България. Абе намираме си поводи само - по случай случая е най-честият. Та нещо се разшетаха, някакви кюфтета въртяха, хаха, за които после отнесоха адските бъзици, ама... така е, неблагодарно племе сме ние, гледащите отстрани :) Като се замисля, трябва да са свикнали, защото предния път примерно майтапите бяха заради картофите... не че останаха :) Бая се посмяхме пак, да не кажа, че направо се скъсахме да се хилим! Пиенето беше тоя път по-малко, въпреки че като гледам празните бутилки бира, почвам да се замислям... Ама не, по-малко си беше категорично, а и шотовете липсваха :) Вече има идеи за шипченска (от шипките до джама) - карлсхофска ракия и за Survivor в Карлсхоф - няма как, трябва да се живее от нещо :) И понеже вече има представа как се отделя алкохол от боя за обувки, трябва само да се открие тайната на ферментирането на боза и затваряме цикъла на производство. Има бъдеще мисля, особено за евентуално живеене срещу вкъщи, ако сега живеем срещу лудницата... а тук всеки един от трите блока си е потенциална лудница, така че...
Sunday, October 08, 2006
Купонче :)
Днес си правихме българо-бразилско грил-парти, което в последствие май се оказа по-скоро бира-парти, но нищо :) Времето учудващо беше на наша страна. След няколко мрачни и дъждовни дни, днес беше топло и печеше слънце. Амм, топло през деня, защото вечерта бях вече с най-дебелия си пуловер и яке и ми беше доста студено. Иначе партито почна още следобяд и имаше доста повече хора, отколкото очаквах да има. По едно време цялата поляна (точно под джама ми :)) беше пълна с хора - половината бразилци, другата половина ние. Адски весели хора!!! Естествено, не мина и без уроци по езика :) А ние какво ги учихмеее, хахаха. Единият бразилец сумати време повтаря после "Пиян съм кат' магаре", "Кво стаа, селянин" и "Ти си тъп селянин" :)) Тук вече се заливахме от смях! А за роднините по майчина линия те си ги знаеха отпреди, даже по няколко полезни изразчета. Само се наложи да им обясня един какво точно значи, ама просто им дадох италианския вариант и готово, хаха :) На португалски нищо не запомних, но както и да е. И за пореден път, като си кажех името, човекът отсреща почваше да се хили и казваше: "Wie? Sag das bitte langsam...". Обичам да ги хвърлям в тъча :)) Ама кефят тия бразилци! Супер луди! Оня ден след немския се позабавих малко, а те останали да ме чакат, и им викам "Малко се наложи да ме изчакате" и единият Карлос се ухили и като изцепи "Спокойно", направо щях да падна, хаха. Ама страшни думи научил: спокойно, чакай, как си.... другата няма да я казвам, да не загубим детската аудитория :) Само ще подскажа, че тая вечер я използва като "мило" обръщение и направо изпадахме от смях :) Утре, ако се появят, пак ще се хилим :)
Subscribe to:
Posts (Atom)
