Wednesday, June 06, 2007

Пак на работа - немска му работа :)

Мдам, от тази вечер отново минавам в гилдията на трудещите се, поне засега - докато не ме разкарат пак или докато сама не си бия шута за БГ :) Жертвите - нещо като кафе-ресторант-пицария (е па такоа жУвотно нема!) в Eberstadt - малко на "Майн", ама... можеше и повече :Р Заплащането също не е от най-добрите, ама в момента - толкова - имам си нещо наум, пък и се надявам на още 1-2 места. Якото поне е, че се плаща в края на работния ден, което мен най-много ме устройва. Та така - който иска парцалки (и билети за БГ :Р), ще бачка, щото в крайна сметка наличните парцаля никога не са достатъчни, а пък билетите никога не са излишни, особено лятото :)
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ

2 comments:

Emanuela said...

БУАХАХАХА(както вече споменах).
Ам,че боли ме коремът от смях, мацко, ама и ми е домъчняло и за теб- н'са трай вече!
Чакам, премитам на летище "София" пистата, червеният килим го занесох убарата да го изперат и него да опъна, а пък ракията лично ще ти я дестилирам.
Ади, чакам те със суха храна за три дни (дано стигне...)

Vladislava said...

Аууу, като гледам какво посрещане ме чака, направо ми иде още ей ся да фана гурътъ...ъъъ, самолета де :)А и съм сигурна, че под кодовите названия "суха храна" и "ракия" се крият "бан'ца" и "уиски" - признай си :D Да не забвариш какво си ми обещала само, щото аз няма :Р