Кафенца, кафенца, кафенца :)

Кафенцата под старозагорските липи, на които толкова ми се беше приходило по време на абитуриентските балове тази година, вече са факт :) Всеки ден ходя на по 1-2-3... Видях се с основните заподозрени, даже по няколко пъти :) Видях се и с хора, с които сме израснали заедно и сме играли като малки пред блока, с които през годините изгубихме всякаква връзка от темерутщина на одъртяването предполагам, хихи, после учудващо минахме на "Здрасти" из училище, а още по-после - на скайп ниво. Визирам Ваньо, с когото си пих кафето преди няколко дни, че и за диско се каним :) Преди няколко години съвсем се бяхме отписали и не съм си и помисляла, че някой ден ще ходя на кафе с него, обаче... променят се нещата, станал е човек най-накрая :Р Много ми е миличко, като се видя с някого, когото не съм виждала от мноооого отдавна :) А и колко гушлива съм станала, не е истина :) Ивка си каза, че много се гушкаме в тая Германия, което никак не е лъжа, въпреки че гушкането ми е навик отпреди. Впрочем чак навик не беше като че ли - в началото малко неестествено ми беше, а и само с определени хора се практикуваше, а сегаааа - ох, мали - всички наред, пропуснати няма просто :) Без значение колко близки сме били преди и от колко време се познаваме - то и без това май след като завършихме станахме по-близки :) Та готино "изкривяване" си имам, доволна съм :) И друго изкривяване имам :) По принцип винаги съм била от немлъкващите, обаче не го показвах във всяка среда, да не кажа почти никъде освен компанийката, което си беше чворска проява :) Май бях в 6. или 7. клас, когато се заех да я променям тая чворщина, и разликата вече е огромна: сприятелявам се доста по-бързо, мога да говоря с почти всеки за почти всичко :) Е, има моменти, когато с някои хора просто не знам какво да си кажа, докато с други лафът винаги върви, ама работя и по тоя въпрос :) Да бях станала психолог :D :D :D Ама поне явно човек ще стана няяяякой ден :D Пък и нещо откъм липса на самочувствие хич ни моа са уплача, особено напоследък, така че ако някой път по улиците не ви кажа "Здрасти", просто явно вече съм се самозабравила и не се познаваме, хаха :))) Ни бойти са, ни съм такъф чувек аз - от моето "Здрасти" отърване няма! Ако пропусна някого, ще е само защото съм недоскив, въпреки че доста ми шарят очите, хъх, и шансът радарите да пропуснат нещо е минимален, но все па хора съм :)
Иначе ходих вчера и онзи ден до едните баба и дядо, скоро и до Видин ще се мърда - изобщо всичко 6, само дето още не мога да реша кога да хващам горътъ за Германия :( Иска ми се да е средата на септември, но ще е мааалко по-добре уж за банковата ми сметка да е към края на август. Уфф, мразя да вземам такива решения, пък все се налага :( И то трябва по-скоро да става, че още малко и няма да има смисъл... Ни наааммм, ама май клони към втория вариант, хъх. Ще гледаме какво ще видим...
Упс, корабът-майка (демек леглото ми) ме призовава скоро да заемам хоризонталата... приятно ми беше да се изповядам, па ша дода :)

BG лято 2007:)))

Прибрах сеееее :) В събота към 1 и нещо сутринта пристигнахме на гарата в Стара Загора. Пътуването беше ОК - за пръв път минавам митници толкова бързо :) Тук наистина е аааадска жега, особено като идваш от 22 градуса и почти ежедневен дъжд :) Германия я оставих леко хладна, но на почивката в Сърбияяяяя... слизам аз от автобуса с мерак да се поразтъпча след 7 часа седене и спане, излизам и тряс! - 50 градуса асфалт! Кой ти е очаквал :) Та направо наобратно в хладния автобус и после на климатик, сладолед и вода в бензиностанцията :) И както ми беше умряло вече от път, като стигнахме българската граница, толкова веселко ми стана, че стоях ухилена като тиква до София :) Правихме си снимки с Ники и с пакет обикновени бисквити "Житен Дар", хахахха :)

В Стара Загора пак има новички неща. Трябва доста снимчици да се правят :) Още вчера открих сезона на кафетата - видяхме се с мацунките, с Тишко и Росенчу :) Днес продължавам щафетата :) Този път обаче не ми прави впечатление, че навсякъде пише и се говори на български - само на моменти, като чуя някой да говори, и си викам в първия момент: "Ейй, тия са българи!" :) Хаха, както и всички останали, де :) Имам чувството, че изобщо не съм си тръгвала от Стара Загора. Пак е леееко странно, но като цяло все едно само тук съм била :) Само отворените магазини в неделя и по нощите ми правят впечатление, хахаха :) А скоро чакам и останалите попълнения :Р Обаче тия две нощи все в 6 сутринта си лягам - зимата беше същото: лягам си един час по-късно, отколкото в Германия. Сега - даже и повечко. Не ми се спи, мързи ме да легна, жега е...а и бързо се наспивам - 6 часа и край! Даже без аларма се будя, което вече е феномен :Р Пак съм се бъгнала от часовата разлика значи, а уж е само 1 час. Представям си, ако идвах от Щатите :)

Днес пак ще се наваксва с кафетата - ще ходим в Скейтърското, кееееф :) Искам и на диско да се разбия, и колата да покарам, че не съм още :) Толкова народ искам да видя, ама преди 19 просто абсурд да се измъкна при тия 42 градуса, обаче ще се наложи някой ден, че има и работа за вършене. По улиците иначе всички с къси панталонки, полички (е, не всички, де :Р) - дългите дънки са закопани някъде! За 2 часа съм изпила към 2 литра вода вече, храната е почти изключена - то и без това е губене на време, хаха :) А към 19.30 вчера по улиците имаше доста по-малко народ... Абе, яко БГ лято се очертава :)

Сега обаче отивам да шляпам под душа, че ще починааааааа! В хола е най-жега, а кабелът на нета май няма да стигне до моята стая :) Е, може и да стигне, ама ще трябва да подпирам вратата - не си е работа :) Какви жертви правя, ейй, трябва да ме обявят за светица :) А как не ми се виси на комп - снощи към 2 седнах, че нямаше какво друго да правя, а сега лафя с народа по света и у нас, но като цяло ми е писнало от тия техники, нямам желание да се заседявам и мисля да не го правя много :) Да видим :)

Айде, стига празни приказки :) Life Tiiiiiiiiiiiiiiiiiiime :)

Meck feat. Dino - Feels Like Home ---> It IS Home :)

Отново е време за път :) Дъъъъълъг път :Р

Не, че много сме се спрели тия дни, но този път няма да е Griesheim, нито Дармщат. Франкфурт също няма да е... както и Майнц :) Абе:

Петък, 20.07.2007, 14:00 - Frankfurt, Hauptbahnhof

Richtung: Bulgarien ;)

Демек утре се понасям към Родината, хихи - то не останало, бе :D Обаче наблюдавам интересно явление - както ми се прибираше доскоро, сега последните дни имам чувството, че си тръгвам от вкъщи (на снимката) o_O Даже като гледахме с Катя снимки на уличката ми, ми стана едно миличко таквоз o_O А сега, де! Пак ми се прибира към БГ, но досега това тук не съм го чувствала така и не ми е било съвсем "вкъщи". Явно не съм се замисляла чак толкова, а и не се е налагало скоро да пътувам трайно нанякъде. А зимата пък си беше още твърде рано (не, че сега не е), а и има разлики между тук и общежитието :) Е, после сигурно пак няма да ми се връща насам, ама.... :)

Та тази вечер се очертава сериозна занимавка - куфарът. Но не му е дошло времето още - от 1 а.м. нататък е идеалният момент :D В момента има по-належащи неща, например: киснене 100 часа под душа :) Още ми е мързеливо, но поне си починах вече и не съм толкова отрепана, така че ще трябва да се запътвам нататък. Днес ходих до Messe-то да си сменя адреса, па те ме хванаха да бачкам, че и за утре питаха :) Малко кофти беше, даже ми идеше да си тръгна, ама се жертвах за банковата си сметка :) Тая работа, съчетана с цяла седмица ставане в 8.30, направо ми ...разказа играта ;) Ама се реставрирах вече. Хмм...абе цял ден на бюро не си е работа, ама пък и цял ден на крак пак не става. Като бачках преди 3 седмици на Heinerfest, това ми беше дертът - 7 часа стоене на крак (или седене на ръба на щайга, което не е по-малко гадно :D) Иначе нямаше много работа, сдушихме се с тайфата поляци, с 1 румънец и с 1 от германките...пък и какви пари паднаха, ох, малиии :) Уф, отплеснах се :)

И преди да замълча трайно или в случая - да дам почивка на пръстите си - ще се похваля (без никаква връзка със заглавието, ама странно щеше да е обратното): от снощи си имам мебелииии :) Докато щъкахме с Катя из квартала, точно на съседната улица почнаха да си правят оборка на къщата. Май трябва по-често да се разхождам тук :Р Та им отнесох нощно шкафче, по-голям шкаф, разтегателна холова маса и фотьойл (ебати думата!). Как ги пренесохме, да не коментирам :D Голямо шоу беше, особено с масата - наложи се да влизаме в двора през вратата за колата, а по стълбите имаше помощ от публиката - бабата :) Вратите малко теснички се оказаха, ама се вмъкна, де :) Като се върна от БГ, ще се провеждат реформи из стаята, че сега няма място. Ще си взема и от плетените покривки на баба, хихи :) Ама масата каква е грамаднаааа - кефи :) Ще мога да се шииря, като уча примерно :) Пък и за кафенце е идеална :)

Айде, ще приключвам, че доста се отнесох от основната идея. Ако бях в даскало, щях да имам 2 :D После ще ми говорят за свобода на словото, хммм. Така, де, спирам, преди да е станало късно :) Утре в автобуса се надявам да си намерим 3 места едно до друго (и Ники ще пътува с нас :)) и все пак да не спя чак толкова, колкото си мисля, че ще спя - поне не в по-интересната част :) Доскоро, вече от БГ, и си пишете по още едно кафе в графиците :)

Българияяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!! :)))

Тур дьо Майнц :)

Най-накрая доживях да видя Майнц по светло и по-подробно :) Скоро не съм писала, но само за интро да вмъкна, че Катя ми е нагости и обикаляме насам-натам из Дармщат, Франкфурт и т.н. - ще ви трябва като инфо за по-нататък :Р
Та днес се наканихме на разгледаме Майнц. Тръгнахме сутринта, взехме си кафенце и водичка от гарата и се метнахме на влака. 32 минутки до Майнц - нищо работа. Точно оставаха към 15-на, когато машинистът или който там съобщава гарите каза всички да се изсулваме от влака, защото по-нататък по пътя за Майнц имало някакви проблеми - ремонти сигурно, не разбрах точно. И това се случи в Nauheim - на 3 гари от Майнц и все пак на майната си. След 10-на минути мина автобус до близкото...хмм...селище (град?!) Rüsselsheim и след още 20-на минути ПОНЕ бяхме на гарата там. Влакът за Майнц имаше закъснение 10 минути, та като цяло 32-те минути станаха 2 часа.
Май не споменах за адската жега, която стана тия дни. От 23 градуса на другия ден беше вече 33 и пуловерите набързо бяха заменени от потниченца :) А днес беше още по-горещо и на места, особено по площадите - доста опечено. В града иначе има доста неща за гледане - пак по-скоро на туристическо градче ми прилича, но бива :) В някои части доста ми заприлича на Стара Загора по дърветата :) Целият град е на нива и се разкрива страшна гледка :) След ходене, ходене, ходене дойде обичайната спирка - Mc Donald's, където беше мнооого жега, но Катя ме разхлади с една кола на дънките - ша го бия тва дете някой ден :Р Неизвестно време прекарах във WC в опити да се изсуша и, учудващо, лесно и бързо стана - евала на тия 37 градуса :) После пак ходкахме насам-натам, случайно стигнахме брега на Рейн, която всъщност е Райн, и постепенно почнахме да провлачваме крак. Пък и как ни се лочеше водаааа! Мушнахме се в първия хранителен магазин (не беше лесно да попаднем на такъв), успяхме да намерим негазирана вода - вярно - не от хладилник, ама в такива случаи и ракът е риба - и си тръгнахме с 1.5л, 1л от която катурнах почти на екс :)
Когато стигнахме гарата се оказа, че има 4 минути до влака, другият е след около 40 минути, а Катя няма билет. Автоматът обаче не и хареса банкнотата и се наложи да търчим по магазинчетата да ни я развалят, което беше невъзможно, щото касите се отварят само при покупка (туй го знам вече и от личен опит, ама кой ти се сеща). Най-накрая развалихме парите, взехме билет и отидохме точно на минутата за влака...който обаче го нямаше. След 15-на минути казаха, че бил отменен заради ремонтите и, понеже силно се съмнявах, че следващият директен за Дармщат ще мине, реших да хващаме друг. Най-скорошният беше пак през Rüsselsheim и оттам за Летище - Франкфурт и Hauptbahnhof, Франкфурт, НО - изненадка - и там ремонти и точно сега нямало да спира там. Маали, колко псувни бяха :) В Rüsselsheim обаче имахме късмет - веднага се метнахме на такъв, който спира там (и когото нямаше да видя, ако една жена не го беше посочила, но както и да е :)) и след 20-на минутки джангъркане стигнахме във Франкфурт, където всичко се наред - на бегом се метнахме на RB (даже не S!!!!) за Дармщат - обичам го тоя Франкфурт - и в 18.55 благополучно се стоварихме тук :) "Nächster Halt: Darmstadt, Hauptbahnhof" беше просто като музика за моите уши :)
Оттам в целия си блясък след цял ден скиторене по жегите зе изтърсих на Луизен и с Тошко и Тонито пихме коктейлчета в "Австралийския бар":) Аз: "Sex on the beach" пак - кефи :) После още малко обиколки и вече към 23 се довлачих до вкъщи.
Сега нещо са ми поумалели крачката, имам лек тен (поне лицето ми не е толкова червено), една камара нови снимки - поне 400 общо от тия дни - иии...е 3 а.м., а утре искам да стана в 8.30 за предпоследната ми лекция. Вярно, само преговор, ама... ходи ми се (тия жеги нещо... хаха). Който не усеща накъде бия, ще го кажа буквално - утюам да спА :) Хади, лекичка, сладки, цунки и всякакви такива :)

Happy, happy, happy- продължение на "Добрютру"-то :)))

Наистина беше много готин ден - стават и такива грешки понякога :) По ред на хронологията:
Намерих онази невъзможна за намиране и вече писана "отписана" книга - учебник па висша математика...на библиотеката, хъх. Вчера беше последният срок да го връщам, след като веднъж го бяха удължили, защото не можех да го намеря. Сигурна бях, че е някъде вкъщи, но прерових навсякъде и нищо - вече се чудех какво да си мисля. Вчера на майтап почнах пак да търся и бях сигурна, че е губене на време, обаче хоп! - книжлето се облещи от единия джоб на куфара и то от външния! Точно тоя явно ми е убегнал. Теглих му една на учебника, отесня ми стаята от кеф и моментално се изстрелях към библиотеката да го връщам, преди да съм го загубила пак :) Камък ми падна просто - бях се примирила вече, че ще я купувам тая тухла - 35 евро, хъх...Пфуу! Повече нищо няма да вземам от тая библиотека :)
Вечерта у Ивчо и Тонито пък просто се счупихме да се хилим :) То и целия ден ми беше супер веселко и вечерта още от вкъщи почнаха лиготиите с Ицо, та и по пътя, а като стигнахме там, просто нямаше как да е по-различно, предвид средата :) Даже като се замисля - заралийско парти с интегриран варненец :D :D :D Точно се качихме у тях и се изсипа порой - демек точни хора сме :Р После се въртяха мръвки на скара, винце, бира... Оказа се, че ще бъдем в Стара Загора по едно и също време - охх, малии :)
Абе все хубави работи вчера - почвам да се чудя да не съм сънувала нещо, че много нереално изглежда :) Ще се чуе - ако получа мейл да връщам книгата, значи...хаххахх, пепел ми на устата :D
А днес си беше нормален ден. Напоследък не ме свърта на едно място, а днес слушам и някакви адски сетове, дето трябва да си глух, за да стоиш кротко - кракът ми щеше пробие дупка в пода, че даже и лека мускулна треска хванах май, хаха :) Ходих до магазина да се поразщъкам малко, пък и ябълки нямах :) Вечерта обаче пак ме хванаха дивите и, след като краката ми се редуваха 2 часа да допробиват въпросната дупка, накрая цапнах едни танци в 1 през нощта :D Пак рано - миналата седмица се разигра същата случка, обаче в 3 ам :) Не се трае това бездискотечие :)
1 месец - оуу, йеаа :) The final countdown again :)

Добрюутру! :)

Днес съм от ранобудните :) За протокола - в 10.21 станах. Много се кефя, като стана по-раничко, че има повече време за моткане. Заради тази логика често ми минава целият ден в нищо, ама да не ставаме дребнави :) Навън е 18 градуса, което на фона на очакваните 42 в БГ нищо не е :) Има някакво слънце, дето като го гледам, е с доста необосновани мотиви :) До онзи ден беше 27 и си беше жегичка, но след няколкото пороя вчера температурите паднаха с 10 градуса. Добре сме, ама ще се оправим един ден :) Впрочем, имайки предвид глобалното затопляне, което се проявява по доста интесерен начин понякога, май няма да се оправим. "Оптимизъм", свикнали сте ми :)
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))

П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D

Разни работки :)

Уфф, 1 час търся емотикони в нета и ни моа да намеря :( Аман начи. Явно ще мина и без тях, поне докато не ми се появят като pop-up пак...
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)

Пак на работа - немска му работа :)

Мдам, от тази вечер отново минавам в гилдията на трудещите се, поне засега - докато не ме разкарат пак или докато сама не си бия шута за БГ :) Жертвите - нещо като кафе-ресторант-пицария (е па такоа жУвотно нема!) в Eberstadt - малко на "Майн", ама... можеше и повече :Р Заплащането също не е от най-добрите, ама в момента - толкова - имам си нещо наум, пък и се надявам на още 1-2 места. Якото поне е, че се плаща в края на работния ден, което мен най-много ме устройва. Та така - който иска парцалки (и билети за БГ :Р), ще бачка, щото в крайна сметка наличните парцаля никога не са достатъчни, а пък билетите никога не са излишни, особено лятото :)
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ

Емотиконкиииииииии! :)

Обожавам ги!!! Просто адски много ме кефят, особено някои от Skype и от някои форуми! И като почна да пиша, ги ползвам постоянно - супер много им се хиля на някои! Още преди година се чудех как да набутам емотиконки и тук, че много семпло ми идва така, пък и все пак съм си аз, и нааай-накрая се уреди тоя номер! Отсега нататък почва лудницата, ох, малииии!



Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)

Празници и делници... и безделници :)

Неделя съм я възприела за най-мързеливия ден - почти нищо не работи и почти никъде не се ходи. А днес и спането малко в повечко дойде... В смисъл не, че не мога и още, а че спах до 14.15. Всеее пааак... множко си е. Снощи стоях докъм 4 и се занимавах с разни филми, та така. Гледахме с Ицо "Wild Hogs" - забавен е, имаше няколко весели момента :) После пък гледах прословутия "Next". Еми не харесвам екшъни и това си е. А и вече бях полуумряла и не успях да се концентрирам особено. С 2 думи - нИ мИ ареса! Ама поне си го разкарах от компа :Р А като си легнах към 4, навън беше вече наполовина светло! o_O Брях! Не стига, че се стъмва окончателно чак в 22, ами... кааакто и да е :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)

15.05.2007 :)

Уфф, пак ми става студено! А трябва и да спя вече, че утре имам лекция от 09.50, сиреч в 08.30 е желателно да стана (но не е задължително, хихи). Обаче реших набързо да драсна за няколко нещица от днес, вече вчера, които ми оставиха различни впечатления:)
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D

Зубър :)

Тая пролет много странно влияе на хората. Типичните влияния няма да ги коментирам (blush), ама се наблюдава и, цитирам, "Нещо нетипично" :D :D :D Става въпрос за това, че напоследък съм се надъхала адски много да уча... и го правя даже:) Направо не мога да се позная - това, да уча всеки ден, не е било от 7. клас:) Извод: вдетинила съм се :D А и каквато съм младолика, съвсем ще се върна в детската градина:) Обаче има ефект от ученето - вече на упражнения не гледам "русо", правя си сама упражненията и то почти всички - е, па ни мои да бъди!:) Само практикумите ми лазят по нервите и ме разревават, ама ще им... видя сметката аз на тях:) Някой ден...
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)

Новости :)

Малко се позагубих напоследък и мисля, че е крайно време да зарадвам феновете си с нещо ново :Р Пък и ще стане месец, откакто не съм писала, а едно време като се сетя, че драсках всеки ден... Отдавна, да не кажа почти всяка вечер, се каня да се отчета тук, но като се сетя, че ще замине поне 1 час, и решавам да го оползотворя по по-добър начин - примерно в учене. Само че най-често го прекарвам по форуми, ама това е друг въпрос, да не се издаваме сега :Р Всъщност бях пуснала един пост, ама почти веднага го изтрих, защото беше с разни моментни настроения, които не си заслужават мястото :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)

Директно от електронните медии :D :D :D

В момента доста ми се спи, но реших ей така, напук на себе си, да хвърля едно око на новините в нета. Еми, хвърлих го...ама и двете ми очи останаха там просто, хаххах! Няма такива новини като днешните! За малко да ме разсънят :Р Грехота е да не ги уважа с почетно място тук, така че сънят се отлага за по-късно:))) Та...(в реда, в който са на сайта):
Новина Номер 1: Паркирането с SMS тръгва до месец в София
"Паркирането в т.нар "синя зона" в София вече ще може да се плаща чрез SMS или гласова поща, гласуваха общинските съветници.(...) Цената за час престой е един лев с ДДС. Максималното време за паркиране обаче е ограничено до два часа. "Подобна система е въведена в 90% от страните в Европа. Това ще намали служителите, които пишат талони и правят и грешки."

Коментарче: Амм... ХАХАХАА! Нямат си работа тия! Това, че са ви некадърни служителите, си е друг въпрос. Правели грешки... че много ясно! То е много трудно да напишеш "n часа престой - p лева", че и да се подпишеш отдолу! Ехеее, какво ги карат да правят горките! Евала за тоя закон, хахахах! Таман да се посмея малко по нощите:)))

Новина Номер 2: Двама ранени при сбиване в кипърски манастир
"Двама души са намушкани и двама са задържани при сбиване в кипърски манастир днес между съпернически фракции, съобщиха от полицията. Според свидетели в среднощния сблъсък са участвали свещеници и монахини."

Коментарче: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! :D Ето до какво води въздържанието от светски удоволствия:) Бъди атеист! Спаси живота си! :D :D :D

Новина Номер 3: Канада ще достави танкове с климатик за военните си в Афганистан

Коментарче: И с мини-бар, телефон и масажистка!:)

Новина Номер 4: Самолет се приземи в стокхолмския зоопарк

Коментарче: Абе то си е кофти, ама смешно ми стана как са го съобщили:) Малко в стил: "Бритни Спиърс беше засечена да си купува паста за зъби":)

Новина Номер 5: Тиранозавър Рекс е роднина на домашните пилета
"Малки късчета протеинов екстракт от костта на динозавър на 68 млн. години станаха първото генетично доказателство, че страшния Тиранозавър Рекс е далечен роднина на днешните пилета.(...) В новото изследване се посочва, че екстракт от костта на хищния динозавър се свързва с антитела на пилешкия колаген, което доказва наличие на птичи протеин в костите на динозаврите.

Коментарче: А ся си признайте кой яде еволюирали динозаври, а:) Хванах ли ви!

***

Този мат'риал достигна до вас с любезното съдействие на netinfo.bg. Те не знаят, ама аз няма да пропусна възможността да им напомня...и да си прибера паричките от рекламата:)

Дано не са ми отвити краката сутринта :D

Пак хмм...

Трябва да стана врачка. Имам данни. Или пък може би съм съобразителна, разсъждаваща и с реална преценка за нещата дори когато не ми харесват?! Еми може, да... Ама не, врачка ще стана все пак:) Изумявам се от себе си понякога. Примерно знам толкова много неща за хора, които дори почти не познавам, и все пак на основата на тези неща мога да си направя реална и, най-важното, точна преценка за тях и това, към което се стремят. Брр, как прозвуча само:) А защо тогава, аджеба, не мога да си направя същата преценка и за себе си?! Ей така, просто веднъж да съм наясно още в началото дали нещо ще се получи или не. Впрочем като се замисля, същата реална преценка имам и за моите си неща... само че не и обръщам внимание. Ами да, друго си е да си калявам Водолейския инат, пък дори и действайки против самата себе си:) Чи ко ша му и:) Аа, да...и мисли чета:) Изобщо, страшна съм! И ако поръчате в периода 11-20 април, ще хванете и пролетната промоция, хаха:) Цената е малко кофти (за вас, мен ме устройва идеално :Р), ама па и вижте колко неща мога:) Уу, в моя чест Winamp-ът пусна Химна! От около година Химнът на България ми действа доста патриотично..писала съм го някъде тук даже....както и да е. Armin van Buuren - Shivers... Та май за нещо като 6-то чувство говорех. Абе, 6-то, 7-мо...до 10-то всичките ги имам. Следващите също, но все още не знам как да ги ползвам. Недостатъци?! Има, има - способна съм да се шокирам и да не мога да повярвам, че неща, които съм била убедена, че ще се случат без съмнение, се сбъдват. Случва се:) А инатът ми... дам, като се хвана за нещо, което реша, че трябва да стане, няма пускане дори когато няма смисъл да се държа вече. То по принцип май и така си трябва, де. Само че между упоритост от амбициозност и упоритост от твърдоглавство има разлика, ама няма значение - всичко трябва да се пробва, пък методите... кой каквото може повече:) Абеее...едно време ми се отдаваха повече някои неща - още на ниво "идея" и минаваха към реалност (евала ми, за което, хаха). Уж тия неща се затвърждавали с възрастта, ама при мен всичко е ирония - исках и лекар да ставам преди...уау, вече 2 години почти o_O. Ееех! И, таковата...страшна съм била на 15, ей! :Р Въртяха се далаверките тогава. И сега съм си такава, де (не забравяйте - само от 11 до 20 април е промоцията!!!), даже далаверките са пъти повече...ама...на бат Мърфи законите май са още повече. Нещо си ме е набелязал за опитно зайче и, като гледам, добре си върша работата, доволен е от мен сигурно. Гад! Най ми е лесно всичко да върви напук, че тогава поне знам, че нищо необичайно не се случва:)
Щях да обяснявам също, че напоследък се кефя на Anna Vissi - Everything. Евала на разбиващите рано сутрин стената ми работници, без които нямаше да си слушам player-а с цел изолация. Тази песен, заедно с една на Schiller и няколко записа от радиото, беше единственото на него. Яка си е... Готин текст. Дам, много готин:) Таа, това щях да го обяснявам, ама няма :Р Ще кажа, че и First Day на Timo Maas е готина. Миналата зима, Fresh!, yeah, yeah:)
Тази вечер изведнъж реших, че мога да направя нещо, което отдавна е трябвало, само че тогава не можех и не исках. И сега не мога да кажа, че искам, но поне го възприемам като Варианта с главно В:) Опити за помъдряване?! Хаха, друг път:) И друг път ми е минавала тая идея, но моментално съм я отхвърляла като невъзможна. Да видим сега. Утрото било по-мъдро от вечерта. Ами най-много да съм размислила и пак всичко, както си беше, хаха:) Много е вероятно, да не кажа, че е най-вероятното, което може да стане - познавам се. Ухх, не могааа, не искам...не исках! Пък и една друга идея ми се върти от известно време, напоследък - на по-бързи обороти :Р Много съм идейна, признавам си - луд умора няма:) Тази идея досега лесно успявах да я държа на много заден план, защото ми се струва, че е поредната закопаваща ме. И все още успявам, въпреки че май е минала 1 крачка напред. Ще видим кога ще хукне да тича:) Може и вече да е усилила крачка, а аз да си внушавам, че не е. Знам ли?! Става въпрос за мен, все пак, не за някой друг - тук съм безсилна, хаха:)
Ух, да взема аз да си лягам като добро дете пак в 3.00 а.м., че нещо съм се побъркала тая вечер, като гледам:) Това поне го предсказах снощи :Р Тва ще да е, щото почнах да гледам "Vip Brother", знам си аз:))))

П.С. И това трябваше да е сериозен пост! Ма ни беши:)))

Хмм...

01:06 а.м. Faithless - Music Matters - едната от последните ми мании. С нея се будя сутрин. Всъщност, не се будя - не и окончателно. Просто искам да чуя колкото се може повече от нея и я оставям да върви, докато спре сама. После ясно - ZzZzzz до следващата аларма и пак същото:) Това не знам защо го пиша. Може би защото точно нея слушах сега. Абе, все тая. Последните 2 седмици нещо ме мързеше да пиша или пък гледах да правя нещо по-сериозно. Резултата няма да го коментирам, че ще се ядосам :Р А не е, като да не се случваше нищо - напротив, доста неща има, които си заслужаваха и си бяха голям кеф - кои повече, кои по-малко, ама кефът все си е кеф:) Хм, май не съм в настроение да се лигавя, затова правя една суха ретроспекция и си лягам. Щото пък ще си повярвам - лиготията си е по default, а и с драскането все до нея се стига - няма как, като се и почва с нея :Р Такамм, значи...я да видим сега какво се случи през тези въпросни 2 седмици (айдее, заминаха 10-12 реда писания без още нищо да съм казала:) Който го може, си го може. То па едно умение...). Амм, почвам:
Понеделника след Амстердам се събрахме малко у Алекс. Яко си беше, но ми беше и малко странно на моменти и, вярвам, не само на мен. Де да знам... сега като се замисля, 1-2 момента мога да ги оприлича на края на август 2006. Абее... яко ми беше! Точка!
Същия петък пък обичайните трима (не от запаса :)) ходихме пак в А5. Преди това, естествено, традиционната загрявка вкъщи. Ейй, как ги обичам тия моменти!!! Е, вече ще е малко по-различно, а скоро - и още по-различно... Мразя промените! Ама много ги мразя! Адски бързо свиквам с хора, събития, места и после ми е тъпо... Та въпросната вечер беше супер веселка :) За пръв път да не тичаме за автобуса:) Главно защото решихме да хващаме следващия :Р И все пак успяхме да стигнем навреме за 15-те евро Freiverzehr... не, че ги ползвахме, ама това е незначителна подробност :Р Пък и онази вечер алкохолът нещо не вървеше... Иначе в А5 си беше яко. В началото само малко едно такова... загуба на тренинг явно, че 1 месец не бяхме ходили, ама бързо влязохме в час:) То с "Destination Calabria", "My, My, My", "Eye Of The Tiger" и не знам какво още една след друга няма как:) Само че този бяхме по за малко, ама карай. От 2.30 докъм 3.30 подпомагахме бизнеса на околните кръчмета (визирам тази така типична кръчма Mc Donald's :Р), после обичайният преход до Luisenplatz и тамммм... 1 час висене за първия автобус, респективно втория трамвай за някои хора :Р А някои други извадиха късмет с 10-15 минутки чакане само:) И все пак, като изключим АДСКИЯ студ, късия ми ръкав и дънковото ми яке, не се оплаквам толкова - имах си компания - сродна по чакане душа, хаха, друго си е, така че гък да не съм чула от себе си! Като се прибрах, дойде другата изненада - в бързината при изнасянето ключът ми беше останал на вратата на стаята ми! Хаха:) А точно като тръгвахме бях казала, че ми се струва, че съм забравила нещо :D Идиот, хаха:) След няколко неуспешни опита за влизане с взлом (тия монети и пили за нокти за нищо не стават :D) последва звънене на пожар и една камара извинения на събудената ми в 5.30 сабахлян китайка, ма кво да се прави сега - той акълът по Водолеи не ходи явно:) А вътре вратата на стаята ми ме чакаше широооко отворена с ключа на ключалката от външната страна, хаха:) А защо си легнах тогава чак към 8, също не мога да обясня...
На другия ден бях на РД на Ники. Нещо не бях много на кеф, ама след известно време ми стана доста веселко:) А на сутринта как ми се спеше, малиии...
Неделя. Пристигнаха "подаръчета" от БГ:) Яхуу!... Хъх...хмм...не е смешно. И не беше толкова весело! Въпреки че се изкефих на нещицата, макар и съвсем обикновени - кафенце, БГ фъстъчки, каквито тук НЯМА!, и т.н. - нищо особено, но откъде идват чак...
Понеделник. 20.30. Китайският (или друг "жълтичък") ресторант до Cinemaxxx. Този път цялата тайфа. Айде, почти цялата - доволните 7 човека. Идилия... После на 2 части - пехотинци и мобилизирани (аз съм на МобилТел :Р) към Австралийския бар. И не, че дотогава липсваше, ама там се почна Голямото Хилене, хаха:) А "Sex on the beach" верно било яко. Коктейлът... плаж си нямаме :Р А на тръгване...до колата...хахахаха, няма такъв смях! Заболя ме и корем, и уста, и всичко, хахахах:))) Супер яка вечер! Като изключим повода, хъх :(((...
Четвъртък. Велики при това. Боядисвах яйца:) Много-много не виждах смисъл да го правя, след като съм сама, но пък като започнах, ми стана кеф:) А яйцата...еми 2 еднакви нямаше:)
Петък. Тати имаше РД:) И точно на същия ден беше получил картичката! Толкова се радваше, че ме разплака. То и малко ми трябва. Календарът ми все още стоеше на 31. март. Напразен номер за самозаблуда... преместих го.
Вечерта малко у Ивчо. Малко-малко - на другия следобяд се прибрах, хаха:) Лафче, музика, филмчета, готини хорица...добре си беше, а и изобщо не ми се стоеше сама... Рано-рано сутринта Тишо замина за България... Ванката - 2 дни по-рано... Странно е. И не само. Хъх. Смотано е. Уф...Както вече казах, мразя промени!
Събота. Следобедно-вечерна разходка с Ники и Тошко, съчетана с... какво ли?! Mc Donald's, естествено, с цел размразяване:) Кога ще се науча да се обличам както трябва?!
Малко по-късно същата вечер ходихме до Руската църква близо до Карлсхоф. Колебаех се дали да ходя, но добре, че отидох - видях се с доста БГ-та, с които скоро не бях. Иначе бяхме само ние, нямаше никаква литургия и на собствена глава обикаляхме 3 пъти църквата. Досега само миналата година съм го правила. А как се пази свещта запалена на тоя ветрец, няма да обяснявам, че и аз не разбрах много:) После вкъщи на бой с яйца и козунак (с нео не се бихме). И що пак висях до 7, не мога да си обясня?! Хаха...
Великден. Wixhausen. Малко нагости, малко на пикник:) Яко! А и както си представях Великден home alone пред компа най-вероятно... Мнее! Може да не е като Коледа, но си е празник все пак:) И в този ред на мисли: въпреки всичко - яка компания, купонче и т.н., Коледа винаги в БГ:) Дано. Иначе за втора поредна година ме изпотрошиха в боя с яйца, хаха.
Днес. Втори ден на Великден. Дядо има РД:) Чухме се по телефона с него и с баба - голям кеф беше:) Иначе всичко днес е затворено, по улиците все едно е паднала бомба - няма почти никой, само по кафетата има народ, но по-малко от друг ден. Евала на... хаха, писна ми вече да го казвам, ама Mc Donald's :Р, Burger King и дюнерите, че ще си умрем от глад някой ден заради тия швабски закони:)
Пфф. Престарах се за пореден път. Точно 2 часа го пиша туй чудо...А мислех, че ще си легна рано...ма да, бе:) А фонът: през половината време ATB with Heather Nova - Renegade (другата ми мания) на repeat, а сега пак "Music Matters". Шса пубъркам:) Туй то.

24.03.2007 - Един ден в Амстердам :)

Страхотен ден беше - весела компанийка, нови места...! Но да почна, както си му е редът, а именно - с началото:) И, да - ще бъде дъъълго:)
малко преди 06.15 ам - сънувам как се заливам от смях на нещо, което би трябвало да е сериозно:) Постепенно минавам в полубудно състояние и се усещам, че наистина се подхилквам:) После вече се събуждам окончателно.
06.15 - звъни ми алармата. Късно е, чадо, ама ти, какичката, дето пееш - айде недей да викаш толкова другия път, а?! Освен това...О, не! Навън вали!:(
към 07.20 ам - лафчета по телефона - Ицо и Тишко ще са долу след минутки. Изчезвам и заключвам вратата от външната страна:)
към 08.00 - вече и Тонито е в колата и започва същинският път. Аз се хиля като идиот -може би още ме държи от съня, но по-скоро отличителен белег:) Пък и средата предразполага:)
10 часа - Бам! Задръстване на магистралата край Кьолн заради ремонт (само в нашата посока естествено:)) Как се задръстват 5 ленти само в едната посока, не мога да обясня, ама явно бая щъка народът. Прекарваме доволен 1 час в стоене на едно място с периодични придвижвания за по няколко метра, но затова пък постоянни майтапи и заглеждане по околните МПС-та:) А, и междудругото, по тези райони вече не валеше и явно не беше и валяло:) Yes, yes, yes!!!
11 часа - time to go. Йевала:)
След известно време стигнахме Холандия. Нещо се сторихме подозрителни и чичко полицай ни поразгледа документите...че и лафче дръпнахме:) След няколко минутки спряхме за почивка, за манджа и за първи снимки:) Пекна даже и слънце и не беше толкова студ, колкото в Дармщат:) 1:0 за нас! Първи впечатления - холандският си е бая мешана скара, но има повече общо с немския, отколкото мислех. И, да - радиата им са The Best!!! Всичките!
някъде към 14.00 - минали сме Утрехт и най-накрая стигаме Амстердам:) Доста по-късно от очакваното, но:) Разглеждаме първо "Амстердам Арена" на местното отборче "Аякс", което без Гацо Бацов вярвам нищо не струва:) Сградата прилича на летяща чиния, но извънземни не видяхме. А районът малко ми напомня на Франкфурт...
Потегляме към центъра. Следващо впечатление - карат на принципа "Сам съм на пътя - дреме ми!". Уличките са тесни, от едната страна са ти коли, от другата - колоездачи-камикадзета, отпред - пешеходци. С една дума - лудница!
към 15.00 - след известно напрегнато обикаляне паркираме на някакъв подземен паркинг за поне 200 коли и почваме да мааме крачоли из града, който е уау! - пак тези старинни сгради и замъци заедно с готини магазини, адски много народ, тесни улички, а като прибавиш и многото канали...абе супер як град! Не знаех, че къщите на Ане Франк и Рембрандт са в Амстердам, но...вече знам:)
към 18.30 - след дъълго обикаляне цял следобед и мнооого снимки е време за почивка (и манджа) - Burger King. Папкаме, хилим се, а за фон - едно от радиата им! Уникално! Кога друг път ще чуя "Electro" в заведение за бързо хранене:)
20 часа - ша си одим:) Тръгваме и... се връщаме на същото място - грешка в навигационната система:) Вторият опит вече е успешен и след ходене, ходене, ходене стигаме до колата и тръгваме наобратно. Скоро се поумълчаваме и почваме да играем на думи, за да не заспим. Ефектът беше огромен:) А радиото - лелеее! Не знам кога сме стигнали в Германия, обаче табелите от "Uit" станаха "Ausfahrt", а малко след това радиото мина на "Big City Beats".
час: някъде тогава - наближаваме Кьолн. Нашата магистрала е затворена и се налага да заобикаляме града. Не ни върви нещо с тоя град, ама поне му хвърлих едно око, доколкото беше възможно:) После вече всичко нормално. Успях с известно усилие да не заспя повреме на целия път - бих се гръмнала в противен случай!
02.00 ам - вече сме в Дармщат. Спи ми се до липса на ориентация, така че маршрутът до вкъщи ми се струва напълно непознат и се усещам къде сме чак като стигнахме:) На будно се ориентирам малко по-добре, държа да отбележа :Р Освен това времето се мести към лятно с 1 час напред и изведнъж става 3:( Интересно, че при предната смяна бях с почти същите хора:) Както и да е. Стигам си вкъщи и след малко излишно мотане падам и умирам.
Един незабравим ден! Благодаря на хората, които го направиха такъв! Love you all!:)

Пролет?!?!?! o_O

Вчера, което, за да съм точна, от 2 часа и 4 минути вече е "онзи ден", дойде астономическата пролет. По принцип. Дотук добре. Нищо необичайно, ако съдехме по времето от миналата седмица - 20 градуса, слънце, синьо небе... Тогава ми беше адски странно как във Филаделфия при Стеф буквално за 3 дни времето премина от 25 градуса и слънце през 10 градуса, за да стане на третия ден -2 и да вали сняг! Е, тук чак такива ненормалщини няма - явно те са по-смахнати от Немция :Р Но наистина последните няколко дни захладня, а днес, като излизах следобяд, направо си умрях от студ! Към 4 градуса е било. Язък за новите ми пролетни обуща:)
Днес още в момента, в който излязох, се замислих дали все пак не трябваше да си облека нещо по-стабилно, и докато си размишлявах, попаднах на...парче сняг! Не знам каква ми е била физиономията, обаче предполагам, след като докато се усетя, вече бях казала на глас "Сняг?!?" Еми така е-който е свикнал от малък да си говори сам, не се усеща в такива моменти:) По време на цялото ми мотане ръмеше, ама едно такова никакво-хем не е за чадър, ама хем пък мокри - няма угаждане:) Точно като се прибрах, дъждецът усили. Аз-лепната за парното, то-на 5, крачката ми отгоре-голям кеф, че е точно зад бюрото:) Голям кеф да го слушаш тоя дъжд, като пада по...абе където пада там:) Но това не е всичко! Ако се обадите до 5 минути, получавате още...опа, това от друг филм беше. И все пак това не беше всичко! По едно време реших да мръдна до кухнята. Катеря си аз стъпалата, нищо не подозираща, стигам горе и нали имаме клюкарски прозорци, пред мен се облещва целият "чар" на времето - не само се изсипва дъжд, ами вали и сняг като бонус!!! Последва второ "Сняг!?!". В момента не знам дали още вали 2 в 1, обаче дъждът се чува много ясно даже и май няма намерение да спира. Вали вече от около 9 часа нон-стоп! Не смея да предполагам каква ще ми е реакцията утре (днес), като погледна навън... В краен случай ще си купя лодка:) И без това с автобус е твърде изтъркано вече:) А казват, че на дъжд се спяло по-хубаво. Еми аз със спането проблеми нямам, само със събуждането, така че дано успея да отлепя утре навреме:)
Ух, и дано в събота не вали, че...

Бясна съм!!!

Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");

Wiesbaden:)))

Ейй, видяяяхме го тоя град най-накрая:) Откога му се каним! Днес сутринта в по-поносимо за нас време - 10.40 (стига вече с това ставане в 8:)) хванахме влака за натам и в 11.25 се появихме на гарата във Wiesbaden. Времето беше страхотно като вчера - пролетно с мераци за лятно:) Понеже досега не бяхме стъпвали там и не знаехме кое къде се намира, а и изобщо какво има за гледане (само бяхме чували да 1-2 неща), няколко минутки се чудехме накъде да тръгнем и накрая избрахме една посока на принципа "Онче-бонче" и това беше:) Градът отначало нещо не ни трогна, не знам защо. Обаче това, което моментално ни направи впечатление беше, че всики (ВСИЧКИ!!!) сгради са старинни. Сега не знам точно кой век, ама няма да е нашият, че и за предния не съм сигурна...абе, отдавна ще да е било, не си спомням вече толкова назад:) Но хората си живуркат вътре съвсем спокойно, а в някои има доста лъскави магазини, което е яка комбинация според мен:) И точно се бъзикахме, че в тия сгради само призраци ще срещаме и че вечер ще ни е страх да се прибираме в тях, и в същия момент стигаме не къде да е, а Kaspar Platz :D :D :D Умряхме да се хилим, хаха! Бива ги да измислят имена:) След още малко ходене намерихме и центъра - добре беше да се покажем малко сред хора:) С центъра намерихме и магизините за парцалки, които в Дармщат инспектираме всеки ден. Този път, за щастие, не си купихме нищо:) Е, виж, Mc Donald's малко трудно го намерихме, че доста добре го бяха скрили, и когато го стигнахме, вече бяхме провлачили крак от глад, ама оцеляхме и тоя път, де:) След хапването продължихме разходката, почнахме да намираме все по-яки неща и градът изведнъж ни се стори много красив! И като се почнаха едни снимкии! Отначало си мислех, че ще са съвсем малко или най-много колкото тези от Франкфурт, но вечерта, като ги качвах на компа...емии...таковата....100 бяха:) Направо сме се изснимали, ама не е като да нямаше какво - всичките тези сгради, различните институции (все пак нали Wiesbaden е столица на провинцията, не знам и аз що точно той, ама...), парка... А и цялата пролет наоколо - зеленина, цветя, цъфнали дървета...Много ме трогват тия неща напоследък! Красотааа...Всичко е документирано за поколенията вече:) Накратко: Wiesbaden rullzz, rox, кърти миФки, събаря мазилка, троши чаши... Малко не съм сигурна дали става за живеене, че леко заспал ни се стори в началото. По-скоро целият град си е туристически обект, ама те си знаят, де, да се оправят там:)

Ейй, тая Германия! Да обикаляш, да скиташ, да зяпаш, да разглеждаш! Толкова неща има да се видят! Много ми се обикаля! И Wiesbaden вече го видяхме...а сега накъде?!:)))

П.С. Ама ей така, като пиша 1 час, и накрая ми се изтрие постът, много мразя!!! Не, че ми се беше случвало, ама по принцип си го мразя пък:)