Емотиконкиииииииии! :)

Обожавам ги!!! Просто адски много ме кефят, особено някои от Skype и от някои форуми! И като почна да пиша, ги ползвам постоянно - супер много им се хиля на някои! Още преди година се чудех как да набутам емотиконки и тук, че много семпло ми идва така, пък и все пак съм си аз, и нааай-накрая се уреди тоя номер! Отсега нататък почва лудницата, ох, малииии!



Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)

Празници и делници... и безделници :)

Неделя съм я възприела за най-мързеливия ден - почти нищо не работи и почти никъде не се ходи. А днес и спането малко в повечко дойде... В смисъл не, че не мога и още, а че спах до 14.15. Всеее пааак... множко си е. Снощи стоях докъм 4 и се занимавах с разни филми, та така. Гледахме с Ицо "Wild Hogs" - забавен е, имаше няколко весели момента :) После пък гледах прословутия "Next". Еми не харесвам екшъни и това си е. А и вече бях полуумряла и не успях да се концентрирам особено. С 2 думи - нИ мИ ареса! Ама поне си го разкарах от компа :Р А като си легнах към 4, навън беше вече наполовина светло! o_O Брях! Не стига, че се стъмва окончателно чак в 22, ами... кааакто и да е :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)

15.05.2007 :)

Уфф, пак ми става студено! А трябва и да спя вече, че утре имам лекция от 09.50, сиреч в 08.30 е желателно да стана (но не е задължително, хихи). Обаче реших набързо да драсна за няколко нещица от днес, вече вчера, които ми оставиха различни впечатления:)
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D

Зубър :)

Тая пролет много странно влияе на хората. Типичните влияния няма да ги коментирам (blush), ама се наблюдава и, цитирам, "Нещо нетипично" :D :D :D Става въпрос за това, че напоследък съм се надъхала адски много да уча... и го правя даже:) Направо не мога да се позная - това, да уча всеки ден, не е било от 7. клас:) Извод: вдетинила съм се :D А и каквато съм младолика, съвсем ще се върна в детската градина:) Обаче има ефект от ученето - вече на упражнения не гледам "русо", правя си сама упражненията и то почти всички - е, па ни мои да бъди!:) Само практикумите ми лазят по нервите и ме разревават, ама ще им... видя сметката аз на тях:) Някой ден...
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)

Новости :)

Малко се позагубих напоследък и мисля, че е крайно време да зарадвам феновете си с нещо ново :Р Пък и ще стане месец, откакто не съм писала, а едно време като се сетя, че драсках всеки ден... Отдавна, да не кажа почти всяка вечер, се каня да се отчета тук, но като се сетя, че ще замине поне 1 час, и решавам да го оползотворя по по-добър начин - примерно в учене. Само че най-често го прекарвам по форуми, ама това е друг въпрос, да не се издаваме сега :Р Всъщност бях пуснала един пост, ама почти веднага го изтрих, защото беше с разни моментни настроения, които не си заслужават мястото :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)