VladiSlava^

Моето лято '08

2008-08-09T00:53:00.005+03:00

Ето, че пак стана месец, откакто писах последно. Отдавна се каня да пиша, но все не намирам време, обаче сега реших, че е крайно такова :)

Подобни заглавия като това, свързани с лято/зима еди-коя си, би трябвало да подсещат, че става въпрос за някаква промяна. И понеже ежедневието ми по-скоро се свързва с Германия, промяната явно ще да е България :) Ами да, време беше за поредното "Здрасти" от родната земя. Всъщност съм тук вече 1 месец и, ако се бях забавила още малко (1 седмица е достатъчна), нямаше и да има "Здрасти". Затова реших да не се бавя повече, така че: "Здрасти!" :) Впечатленията от България това лято... няма да коментирам цени, стандарт и т.н., а по-скоро в личен план - доста по-спокойно от предните ми прибирания. Всички са по бригади, по работа из София, още не са се прибрали или вече са си заминали. Е, да, една част от основните си бяха тук, кафета и излизания всеки ден не са липсвали, но не е като преди с по няколко кафета на ден, дискотеки и изобщо чудене как да се вместят всички в графика. Не, че се оплаквам, де, напротив - това беше най-подходящото развитие на нещата, защото така и така имам да чета за 2 изпита - просто абсурд щеше да е :) А и по дискотеки много-много не ми се ходи - самата среда не ми изнася особено, а и по-добре лаф и клюки по кафетата :) Еми да, това мъжете (и не само) са доста неизчерпаеми теми (whew) Ученето върви горе-долу, но май трябва да почва да тича, че не знам как ще смогвам... май няма как, ама това все едно не съм си го помисляла :) Още повече, че утре заминаваме за Видин и оттам директно ще летя за Германия (е, не от Видин, де, но... разбрахме се :)) А там както "мога" да четааа :) Цял ден клюки с мама и баба, а сега и леля е там, изобщо пълна идилия, в която математиката и формалните хич не се вписват, ама ще трябва стабилно с мнооого четене да ги впиша, иначе... лЬОшо. Уф, не ми се мисли по въпроса, че още повече усещам колко съм назад. Ignore на темата :)

Та тази вечер ми е последна в Стара Загора. Обаче ми е доста по-леко, като знам, че не летя веднага - някак си не го възприемам като окончателно тръгване още. А и, честно казано, мъъъничко ми се прибира по немско май, хм. Тук си ми е много добре, но... дали защото знам, че е временно и че ще свърши и така и така ще се връщам там ... абе не знам, а и все тая. Знам само, че повече се радвам на тръгванията от ДЕ и на пристиганията в БГ, отколкото обратно. Към БГ тръгвам с мисълта "Най-накрая почивка" и с много повече вълнение, докато в ДЕ се връщам с "Каквото беше - беше! Айде пак всичко наново" (в последно време и с "Ще си видя Бебо!!!", ама това е друг въпрос :Р) :) Поне ми изнася навсякъде, така че :)

Ами... с няколко думи: вкъщи си е вкъщи, без значение за колко време е :) Аз връщане в БГ не пропускам дори и да не съм толкова на зор - все пак 2 пъти в годината е... Изкарах си готин един месец, готина ще е и последната седмица. След 4-5 месеца - пак :)

It's hard...

2008-07-04T14:59:00.002+03:00

Последните 3 дни изкарах най-приятното си и леко Messe. Всъщност довечера е последната ми смяна. Якото е, че сме към холандците... а още по-якото е, че си работим приятели само, пътуваме си заедно - кеф. Но най-якото е, че по цял ден бяхме с миличкото.
На втори вечерта обаче 1 седмица потискани емоции изгърмяха... Така ми се дорева и така исках да се сдържа...Бебо беше излязъл за малко, а аз се мушнах под душа и... и естествено вече не ми се ревеше - все така става... Ама нали съм инат - костваше ми определени усилия, но накрая успях, макар и не колкото ми се искаше... Когато излязох, вече ми беше минало, беше ми весело - изобщо никаква следа. И все пак бях разконспирирана! След баня винаги са ми червени очите, но този номер не мина - а дори аз бях убедена, че е от това! Това е и едно от многото неща, които обожавам у Бебо - винаги може да познае, че нещо не е наред! Дори когато отричам, което си е типичен женски номер за привличане на внимание и съответно за причиняване на нерви, защото пък доста мъже приемат, че наистина няма нищо - ама нормално де: като те питат какво ти е, а ти кажеш нищо, не е задължително отсреща да загреят, че всъщност е голямо НЕЩО. И, държа да отбележа, аз не го правя за привличане на внимание, а когато не искам да повдигам нещо на въпрос, защото знам, че е моментно и тъпо. Както и да е. Мисълта ми беше, че и тогава не успявам да се "скрия" :) Та онази вечер в момента, в който чух, че очите ми не са червени заради водата, като се отприщи един рев! И двамата знаехме мнооого добре защо е всичко!А от картината аз и той силно гушнати, аз ревяща, а той (дори той!) с насълзени очи ми се дорева още повече! Не знам какво ми става тия дни... А това, което последва, е достойно за дипломна работа на психиатър - рев до задушаване, смях до посиняване, отвреме-навреме и едновременно... Ама и вие да видите такова куклено шоу, и вие ще се счупите :)
Вчера пък всичко беше наред, докато не наближи часът. Рев пак имаше, макар и по-малко, но 100% е било така, защото бяхме на работа. В крайна сметка полетът беше отложен за днес, заради разни взривове на оръжия край София. Получих една бонус-сутрин гушкане и спинкане не-сама, но пък за сметка на 1 ден от ваканцията на милото :( Дано днес литнат, че пак е съмнително....
Така, като замине някъде, първия ден ми е доста гадно - стаята му е празна, няма да се прибере вечерта, а в това голямо легълце ми е бая самотно. Ух, парфюмът му още се усеща по тениската, с която спинкам. Неговата тениска. Колкото и да не ми се виси пак 15 часа нощна, май ще е по-добре.
Дано всичко е вече наред днес, дано успеем да се видим след околко седмица и нещо, пък после - cruel summer, както се пее ...
Липсваш ми вече!

I just wanna stay in this moment forever...

2008-06-30T18:32:00.004+03:00

Днешния ден не бих го пропуснала за нищо на света! Донесе ми толкова много щастие и мигове, които ще ми липсват след няколко дни...

Станахме към 10 и тръгнахме за университета. Днес беше Денят! Докато аз обикалях Главната сграда и пих кафе в Мензата на приказки, Бебо беше на изпит. Когато 15 минути след края на изпита още не го бях чула, вече почнах да се чувствам като майка на седмокласник по време на изпит. Почнах да се озъртам постоянно през прозореца на Мензата, но той не идваше и не идваше. Когато обаче го видях, изхвърчах навън и... ВЗЕЛ ГО БЕШЕ! :))) Толкова се зарадвах! Просто знаех какво значеше това за него, колко искаше най-накрая да се отърве от този изпит и че ги знае нещата - лично го бях изпитвала :) Радвам се, че той го видя това, радвам се, че бях с него на път за изпита, когато ми каза, че почва леко да се притеснява, радвам се, че бях до него и след това, за да го нагушкам и нацелувам, както се радвам и че бях до него предния път, когато не успя. Знам колко разочарован беше тогава.

След Мензата ходихме малко по магазините - техника, играчки, дрехи. Трябва подаръци да се купуват все пак... Хапнахме и в едно ресторантче, после пазарувахме и за вкъщи. Довечера ще се отбележи събитието подобаващо - на гости ще ни е Beam. Jim Beam :Р Само за едно нещо ме е яд - ще се изям, баси! Знаех си, знаех си, знаех си!!! Никой не може да те прецака така, както ти сам себе си, ама нищо не може да се направи по въпроса...

Браво, бебенце! Сигурна бях, че ще се справиш!!!

Аахен, Маастрихт, Петровден...

2008-06-30T00:54:00.002+03:00

Като стане дума за екскурзии, обикновено си избираме събота - почивен ден за нас и работен за магазините. Тази събота също не беше изключение - направихме си поредната разходка с тати, като идеята беше Аахен. Хванах си mitfahr в 7.30 сабахлян от роден Дармщат и към 9 и нещо вече бях в Кьолн. Тати беше пристигнал 10-на минутки по-рано и след кратко кафенце отпрашихме към Аахен.
Първото впечатление - паркирането. Еми няма свободни места, 98% от местата са платени, абе, ужас някакъв. В много случаи оценям предимството на колата, ама в ей такива кракомобилът е незаменим :) Ама Дармщат-Аахен пеш малко....мдаа :) Мюнхенгладбах верно е едно 120км сигурно по-близо, но мисля, че и там вариантът "Бос по асфалта вървя си..." не го обсъждаме изобщо. Хеле, кротнахме колата и тръгнахме да покоряваме града, но по-важните забележителности като редовната катедрала (е, няма как немски град такова нящу), Rathaus и Elisenbrunnen, които според мен доста бледнеят пред шадраваните в Градската в Стара Загора, ама както и да е... та всички тези неща са струпани едно до друго и за около 3 часа ги разгледахме. Изведнъж обаче орловият ми поглед (може да съм доста късогледа, ама такива неща не ми избягват) видя табелка за Vaals - селце или може би квартал на Аахен, който е в Холандия и е само на 5км от центъра! Веднага решихме да скокнем и дотам и, както си карахме по сравнително оживена улица в Аахен, така от нищото изникна табела "Niederlandien" и вече бяхме извън Германия! Все едно половината "Цар Симеон Велики" да е в Сърбия примерно, ако географията позволяваше. Точно се чудехме да спираме ли да разглеждаме, когато видяхме друга табела - Маастрихт на 26км :) Веднага ни се промени маршрутът.
Самият Маастрихт си е типичен холандски град - много прилича на Амстердам и е красивоооо :) Реката, къщите край нея, центъра... имахме само час да го разглеждаме, но пак видяхме някои неща, пийнахме бира, съответно кола лайт :) и потеглихме обратно за Кьолн.
Вечерта от гарата директно заминах на имен ден. Много-много отначало не ми се ходеше, но шотът за "добре дошла" ме завъртя на 180 градуса :) После и коктейлът в стил "all inclusive", на който му беше дошъл в повече банановият сок, та разреждах с уиски... мдааа... Яко беше партито до едно време, когато пак се нацупих - мразя ги тия моменти - цупя се за глупости, на които по принцип няма и да обърна внимание, ама има моменти, когато 1 дума само ми трябва и... А тази дума може и въобще да не е използвана с цел и умисъл, ама ...интерпретации... Затова тогава избягвам да правя сцени да не си скофтвам насторението излишно, но все пак си ми личи... Обаче после, дори още повреме на цупенето, ми е супер виновно, защото не е заслужено по никакъв начин, даже напротив!!! Чувствам се толкова неблагодарна и егоистична...брр... поне всичко се изяснява...
Днес също нямаше много време за скука - спахме до обяд, а вечерта беше финалът на Европейското - Германия-Испания - и ходихме в Biergarten-а пак. Адски много народ - отидохме 2 часа преди мача (аз 1, че имах да се контя вкъщи :)) и половината места вече бяха заети, за после да не говоря - хората седяха по касетки от бира, по земята, прави, а опашките за пиене бяхаа.... А немците толкова тъпо паднаха, че не ми се говори - елементарен гол, адски лесно губеха топката, ужас направо!!! Май ще ме изгубят като фен... освен Подолски, де :Р Приличат си и това е :) Така исках да победят, поне да вкарат - щеше да е лудница!!! Ама...
От утре всичко е постарому - без мачове и а дано с повече четене :) Не остана... което от една стара е супер, но от друга... хъх, реве ми се направо :(((( От тази гледна точка ще е тееежко лято...

Ранното ставане

2008-06-27T11:19:00.002+03:00

Винаги съм обичала да спя до късно. От малка си лягам доста след нормалното дори за възрастни време и ставам по никое такова, проспивайки половината ден. Много се дразнех, че пускат всичките детски сутрин от 8 и докъм 10 вече бяха свършили :) Аз се излюпвах по "бозаджийско" време от латиноамерикански тип, когато другите деца вече бяха забравили, че сутринта са гледали "Том и Джери деца" :)
От доста време обаче имам периоди, в които доброволно си ставам рано, особено ако трябва да се чете. Даже напоследък забелязвам, че съм доста по-организирана, ако стана към 8-9, отколкото ако спя до обяд - тогава цял ден ми е мързеливо и вероятността да свърша нещо клони към минук безкрайност. А и чувството да станеш раничко и да си пийваш кафенце я пред компютър, а пред ТВ, е много яко :) Още по-яко е, когато всички станем по едно и също време (почти винаги се случва) и имаме достатъчно време за всичко по-горе. В началото на семестъра имаше кратък период, в който ходехме на една и съща лекция по едно и също време (от 8) - събуждахме се, всеки сънен - не знае къде се намира, пускахме музика или детско, кафенца ала-бала и изчезвахме към унито... Обаче съм забелязала, че ако не стана веднага при първата чута аларма, най-вероятно ще стана след поне 2 часа :) Ей така от 2 седмици се мъча да стана в 8, но преди 9.30 не се е случвало :) Днес обаче не стига, че си чух още първата аларма, ами и станах (30 мин излежаване не ги споменавам :)). Всички спинкаха още, аз си пийнах кафенце, гледах "Sponge Bob" - това било много яко :)) Това кафе сутрин ми става навик обаче - вчера ходих да тичам и после реших да не пия и следобяд така ме цепи тиквата! Сигурно от липсата на кафе е било, въпреки че още след тичането леко ме наболя, затова днес си го изпих като добро дете... макар че масажът на Бебо не е за изпускане :)
Не знам дали бях споменала, че в момента върви Европейско по футбол... вече остана само финалът, де. Турция най-накрая отпадна (доживях!!!) и то от Германия! Какви шествия бяха по улицитее - знамена, народ, пеене! Но доста по-кротко, отколкото би било в БГ според мен... Снощи гледахме втория полуфинал Испания - Русия в Biergarten-а наблизо - всички бяхме за Русия, обаче... нещата се развиха по малко по-друг начин... Да речем, че на финал са Германия и Испания :) Абе важното е, че Турция отпадна - толкова бях против тях, а имаха такъв късмет - идеше ми да се изям след всеки техен мач. Както ги бъзикаха в едно предаване, вече не се казва "last minute", а "Ich buch' türkisch" :D :D :D Вечерта завърши с 8 епизода на "Том и Джери", хаххаха - еми класика си е, яко е - счупих се да се хиля по едно време :D :D :D
И като финал малко офф-топик. Имаше една песничка, в която се пееше май: "We're going to Ibiza". Е, в моя случай утре сутрин ще пея: "I'm going to Aachen" :D С тати :)

Life... :)

2008-06-10T12:57:00.003+03:00

Пак се позагубих от хоризонта напоследък. Не, че нищо интересно не се случва, даже напротив, но явно ме домързява да пиша все за партита, разходки, партита и разходки :) А доста такива се насъбраха.
Освен събиланията вкъщи отвреме-навреме, имаше и няколко по-големи БГ партита - имени дни, рождени дни, 24. май... Специално на последните 3 се забелязва невероятна тенденция - чалгата намалява :) Особено на последното онзи ден почти нямаше, а и като цяло беше доста по-различно откъм музика (да не се разбира, че е било тъпо, щото изобщо не беше - разнообразията не са лошо нещо, а и пак бяхме обичайните n човека, чухме и "Една Българска Роза"...). Май трябваше да дойда в Германия, за да се науча малко от малко да играя хоро :) За чалгата няма да влизам в детайли, обаче по тия купони не е истина математици, информатици и инженери какви гюбеци въртят :D :D :D Същите хора, които всеки ден по цял ден са в залата над задачите, в петък и събота вечер окупираме масите :D Ей това е да се напасваш във всякакви ситуации :))
Оо, май пропускам периода на ранната пролет, когато беше пикът на гриловете - всеки уикенд, покякога и по 2... Минаха и тия времена :)
Иначе... почнах да ходя по мачовете на Бебо - сууууупер яко е да си гледаш слънчицето как играе и да си го гушнеш след мача :) Приятелките на другите също идват да гледат, така че и компания и клюки не липсват :Р Време беше да се появя и аз - от зимата пристигаха запитвания :))
Сега пък се зарибих и по Европейското... този път Германия като че ли вече не ми е чак толкова при сърце, но в крайна сметка май пак ще съм за тях... или за Холандия. Коренно различно е, когато си за някой от отборите - доста по-интересни са мачовете така. Снощи гледахме Холандия - Италия в Biergarten-а наблизо. Имаше малка група италианци, дето в началото на мача овикаха махалата - всичко друго мълчи, гледа ги и се хили. И при първия гол за Холандия като скочи цялата кръчма :D Италианчетата почти не се обадиха повече :) Много як мач се получи!!! Днешните ще се събираме да ги гледаме вкъщи.
В по-личен план има 2 съществени неща. Първо, тати е в Германия - засега до август, след това ще гледаме :) Доста шашната бях, като разбрах, че идва след 10 дни - преди това нямах и идея какво става. Бях се поизнервила покрай това, защото в моя случай нещата не са само розови, но мисля, че е за добро :) Виждаме се през около 2 седмици, обикаляме насам-натам, бяхме и на последния мач за сезона на Бебо - изобщо всичко е супер :) След подледното ни виждане ми се изпари и изнервеността, че май бях станала доста... хмм :) Сигурно и не само това е оказвало влияние, но С това резултатът беше... Чак виновно ми ставаше на моменти :)
Другото, което е - вече стана половин година, откакто сме с Бебо :) Изцяло изневиделица почна всичко и адски много се радвам, че стана точно с него и че зарязах историите от есента/зимата - досега щях да съм си потрошила и нервите на всичко отгоре :) Сега всичко друго е спомени, чувствам се страхотно, отвсякъде слушам колко сме сладки, дори от хора, от които не съм очаквала - в събота на партито, примерно, от един приятел, който даже ни снима, хаха :)
С две думи - стават чудеса! (но доста се чака понякога за тях :D :D :D)

Гaрмиш-Партенкирxен, Алпите, 18-20. април

2008-04-21T18:35:00.002+03:00

Последните 3 дни бяха невероятни! Още не мога да повярвам, че наистина изминахме всичките тези километри, бяхме толкова далече, видяхме нереално-красивите пейзажи на Алпите и преживяхме всичко това! Жестоко, нереално! Няма какво повече да кажа! И все пак ще го направя :P
В петък сутринта отидохме да вземем кола под наем. С малко късмет се уредихме с удобен 5-местен VW Touran, което беше много добре за 5 часа пътуване. Направих си първото каране в ДЕ :P След като се събрахме и понапазарувахме, тръгнахме към Алпите. След малко по-дълго пътуване от очакваното, 2-3 спирания и 1-2 задръствания към 19 вечерта пристигнахме в Гaрмиш. Къщичката, която бяхме резервирали, беше супер - 3 етажа, 6 спални, голям хол, дворче за барбекю, телевизори, системи, всихцко, което можеш да се сетиш, че ти трябва, плюс страхотна гледка към върховете на Алпите. Ааа,да - и компютър с net в нашата стая,с които, естествено, не сме се занимавали особено :) По-късно вечерта пристигнаха и другите 2 коли хора, хапнахме грилче и се почна с пиене, пеене, много смях и снимки и така до 4. Учудващо, на сутринта почти всички бяхме на крак още в 9. Разходихме се из града, малко из горите, поиграхме боулинг и се почна пак готвенето за вечерта. Времето докъм 3-4 убихме с игра на филми и после по леглата. На другия ден при ясно време щяхме да се катерим (с влакчета и лифт) на Zugspitze (2964m, ако не се лъжа). На другия ден едно от първите неща, които чух, беше: "Само ако знаеш какво невероятно време е навън!" И настина: силно пролетно слънце, кристално синьо небе без нито едно облаче, което се случва там веднъж нааа...много време :) Уникален късмет! Всичките 13 човека постегнахме набързо къщата и се изстреляхме със скоростта на светлината - чакаха ни мноого неща за гледане, включително път към Darmstadt. Ха-ха, като казах "13 човека" - на моменти се чувствах като в къщата на Big Brother :) Освен това бяхме 4 "семейства" и може би най-употребяваната дума беше "мило" - до такава степен, че на едно "мило" понякога се обръщаха няколко човека :D Даже 1-2 пъти се стигна до: "Не ти, другото "мило"" :D Та въпросните 13 човека се покатерихме на една от най-високите части на Алпите. А оттам гледката беше невероятна - като картичка! Никога не съм мислила, че подобни гледки наистина са реални! Човек не може да спре да снима. На върха беше -2 градуса - с тениска и яке си беше идеалка! На ниското пък беше към 20 градуса - снимките по тениска са достатъчно доказателство :) Darmstadt го оставихме доста по-студен, въпреки че вече и тук е към 17 градуса.
След като слязохме отново в ниското, се пуснахме an някакви влакчеа на принципа на боб-слей и наскачахме пак в колите. Следвашата спирка беше Neuswanstein (като изключим една за хапване :P) А замъкут наистина е много красив - жалко, че вътре не даваха да се снима. Доста са го пообновили вътре обаче и малко се губи атмосферата на места, а и по принцип си е трудно да си представиш, че на същото време преди 2 века е живял крал, заедно с всичко останало, което включва това. Всичко беше 6, докато не влязох в тоалетната :) Отворих вратата, видях, че е съвсем съвременна (демек едва ли ще ми скочи някои призрак :P) и влязох. Обаче в момента, в които затворих вратата отвътре. не знам какво ми стана, обачеее... бррр..достраша ме нещо :) Едва събрах смелост да надникна в една отворена кабинка, но тогава ме достраша още повече и се ометох моментално. Не знам защо ме наплаши толкова, но наистина усещах, че не мога да остана вътре и секунда повече... Да не говорим, че за изхода от замъка се минаваше по някакъв тунел, в които нямаше нищо друго... Добре, че не бях сама! Вечер също мисля да го избягвам тоя замък :)
След това вече окончателно потеглихме към Darmstadt. След малко гонки с другата кола и общи дискотечки по светофарите, завършихме веекенда набързо в една турска закусвалня и към 12 се прибрахме.
Резултатът от 3-те дни: невероятно изкарване, весели хора, много видяни неща, които наистина си заслужават и...само на моя фотоапарат над 360 снимки и клипчета :) Не може да се опише - трябва да се види!

Samstag Abend :)

2008-04-06T17:44:00.002+03:00

Уважаеми (с интонацията на проф. Вучков :)) зрители, респективно читатели!
ЗдравейтИ :) Понеже имам известно, засега все още малко, но все пак съществуващо, количество за учене, а и ще излизам вечерта, демек нямам кой знае колко време, реших да драсна нещо тук. Логиката е бетон - не я търсете :)Навън пече едно слънчице, противно на дъжда сутринта, а в наше село имаше даже и следи от сняг! Това обаче е вече vorbei- даже се чуват разни Фтички в момента :) В този хуубав ден най-миличкото тати на света - моето - има рожден ден! Чухме се веднага щом се събудих окончателно днес, картичката по нормална поща е пратена отдавна, а вчера беше допълнена от 4 виртуални - като ще е спам, да е спам :) Само че вчера, като отворих първата, ми стана нещо кофти, че не мога да съм с него на неговия ден и да отидем пак в "Сан Суси", както правехме винаги преди, и като ударих един рев... На моменти, по един или друг повод, не ми издържат нервите явно, особено пък понякога, но гледам да не прекалявам.Ха-ха, преди малко слушах "Du Hast den Schönsten Arsch der Welt" :) Много весела песничка! Напомня ми за зимата - трите дни в Кърджали, попадането през 10 минути на тази песен - за моя радост и за "радост" (кавичките са много важни :)) на милото :) Всеки път, като я пуснеха, ме избиваше на смях :)Уф, аз май за снощи щях да казвам нещо. Ами... много весело беше :) Учиха ме да играя билярд. Късметът на начинаещия май пак беше на моя страна, още повече заради "наклона на масата" и "уравновесяването на масата" от страна на Наско :D После от около 23.30 докъм 3.30 цукахме "Monopoly" - баси зарибяващата игричка е :) А и в повечето случаи все аз бия, но снохсти бях първата, която фалира. Но в крайна сметка парите пак дойдоха в "семейството" :)Довечера пък (нали споменах, че ще излизам) се очертава интересно ходене на ресторант - не самото ходене дотам, въпреки че като знам хората, ще се счупим от смях. Аз не смятам да участвам в надпреварата "На бас, че ще си изям безкрайната порция", но все пак :) В тази връзка забелязвам интересно явление напоследък. По принцип човек като хапне нещо, става примерно с половин кило по-тежък, обаче от няколко дни дори да изям половин кило храна на едно ядене, не мърдам изобщо (yahooоо) :) Даже кантарат пак почва да прави опити да слиза надолу, въпреки че напоследък ям доооста повече от преди. Това, естествено, ме стимулира да ям още повече :D :D Е, гледам да го правя само в неотложни случаи :)Амм, аз май за учене имах, а време нямах. Забравих да спомена, че почна семестерат - на 1. април :D Ама почна,де, честно :) Отново сам се надъхала - наистина не мога да проумея как предното лято в БГ ми подейства толкова стимулиращо, но от тогава почнах да уча, а евентуалните неуспехи вече не ме обезкуражават, а просто продължавам напред с опитите. Вече свиквам да уча повече, ставам и по-организирана. Този семестер планирам да уча много повече в залата, да ходя на всички упражнения (лекциите може и да пропускам) и да досаждам на туторите много повече - това явно е начинът! Ще го завърша този университет, каквото и да ми коства - щом почти всички покрай мен могат, мога и аз! Ще стана програмист един ден, въпреки че все още почти нищо не мога, но все някога се почва - желание поне не ми липсва, така че принципът "тъп и упорит" ще ме спаси :D Хайде, this.user.study() (може би!?)...

Nqma nevazmojni ne6ta :)))))))))

2008-03-27T19:35:00.002+02:00

Ale op :D Predvaritelno se izvinqvam za maimunicata, no na tozi komputar drugo nqma, a problemite s interneta vka6ti vse o6te gi ima, taka 4e...
Tova mai be6e nai-dalgata mi pauza dosega, no se slu4vat i takiva ne6ta. A prez tova vreme kooolko ne6ta se slu4iha, i to vse hubavi :) Kato izklu4im, 4e otkakto sam se varnala ot BG, rejimat mi be6e: po4ti vseki den stavane kam 8 a.m., u4ene za parvite mi studentski izpiti v zalata do ve4erta, posle ili v ednoto vka6ti (po adresna registracia), ili v drugoto vka6ti (tam mai po-4esto :P) i lqgane kam 12-1. Mdaa, i rejima si promenih malko, no otvreme-navreme se vra6tam i kam stariq :) Stanah po-organizirana, za koeto mislq, 4e osven edin 4ovek, doprinasq mnogo i lipsata na normalen internet pokrai men :P Vsa6tnost cqloto tova celodnevno i vsekidnevno u4ene ne mi teje6e izob6to do parviq izpit, no posle ve4e napravo otka4ah - taka iskah svobodno vreme samo za moi si ne6ta! E, ve4e go imam :) Vapreki 4e i po vreme na 4eteneto si namirah vreme za exkurziiki - Heidelberg po semeino sas semeistvo Vateva-Gurov :P (prosto neveroqten den!!!), kakto i ski-razhodka do Rhön; izkarah edno teeeejko Messe; stanah na 21 - yupeeeyyy - i, makar 4e ne go otbelqzah koi znae kak, si izkarah suuuper veselo na kokteili v lubimia "Extra Blatt" i posle na whisky v ka6tata pri ezeroto :P Otbelqzahme i Sveti Valentin - nai-hubaviq mi dosega! Mersi mnogo, mili4ko, za vsi4ko, koeto pravi6!!! {}{}{}. Ot4etohme se s mili4koto i na nqkolko kupon4eta, osobeno poslednoto ot koito be6e prostoooo - jik-tak po stolovete :D Sigurno propuskam dosta ne6ta, no to ne moje vsi4ko :) Gadnoto be6e, 4e po edno vreme zaradi izpitite ne mojeh da si vijdam mom4enceto tolkova, kolkoto mi se iska6e, no pak ne propuskahme den i vazmojnost, dori i za mani4ko. Taka sam sviknala da sme zaedno po4ti prez cqloto vazmojno vreme, 4e ako se nalaga da propusnem i 1 den, napravooo...brr...
Taaa, az malko se otplesnah, no po tazi tema mi e mnoogo lesno i priqtno da se otplesvam :P I vse pak mislq, 4e e redno da spomena i rezultatite ot cqloto tova "obrazovane" - vzeh si izpitite :))))))))) Ne kazvam, 4e be6e lesno, no misleh, 4e 6te e po-trudno. Ne sam i mislela, 4e 6te uspeq ot parvia pat v tozi universitet! I za dvata bqh sigurna, 4e sam skasana, osobeno za vtoriq, rezultata ot koito nau4ih predi malko :) Sled vtoriq izpit mi be6e tooolkova krivo, edva se sdarjah da ne revna - celiqt mi den be6e vse edno me e blasnal TIR! No e neopisuem kef da 4aka6 po telefona s edna apatiq da ti kajat ocenkata i da si napalno ubeden i da o4akva6 da 4ue6 "5", a da 4ue6 ne6to drugo :))) Sigurno samo koito go e izjivql, znae kakvo e - napravo mi otesnq ka6tata, 4ak mi se doreva ot kef :) Dano samo ne e stanala nqkakva gre6ka, 4e naistina ne znam kak sam gi sabrala tezi to4ki, noooo....dobre sa do6li :) 6tom tova stana, naistina nqma nevazmojni ne6ta :)
Sega eventualno mislq da pogledna malko JAVA i 100% da se otpravqm za vtori tur "Monopoly" kam drugia krai na Darmstadt :) Super vesela igri4ka se polu4i sno6ti - pobedih, no po-vajnoto be6e, 4e se s4upih ot smqh :D :D :D
Ot mqstoto na sabitieto za vas predade: Vladi - samoto 6tastie :))))

"Снежко затрупа всичко навън..."

2008-01-03T17:16:00.000+02:00

Мда, колкото и да е странно, това е родна Стара Загора снощи :) Толкова сняг май не е имало последните няколко години - да живее глобалното затопляне! Като изключим гадния на моменти вятър, най-силен на моята улица, гррр, и клинчарника навсякъде, беше мноооого красиво и бяло. ОБАЧЕ! По тези географски ширини винаги нещо не е наред и този път пак беше така. Никой не си е мръднал пръста да почисти - айде, не става въпрос за снегорини, въпреки че на 20 см сняг мисля, че са съвсем оправдани, но поне сол или пясък да бяха ръснали. Да, да, не и тук, не и сега! Това не е Германия, където за 1 см сняг снегорините ще гърмят цяла нощ и центърът ще е пълен с метачи. Тук най-много да излязат с номера как зимата ни е изненадала, щото, разбираш ли, е адски странно да вали сняг през януари, още повече като преди 2 седмици пак беше валяло много. Както и да е, просто снощи, като видях улицата, и се вбесих направо, но нищо - свиква се :)
Иначе точно си пробвах супер гладките ботуши на сняг и честно казано, очаквах да се пързалят повече :) Ще видим целият тоя сняг като стане на лед какво ще говоря, хъх... Дано тази вечер стигна жива и здрава на кафето :) Всъщност здрава няма да е, щото... еми настинах снощи, уфф! Още като се прибрах снощи ми беше едно странно на гърлото, пих еидн чай, но като си лягах, почна да ме наболява повече. Да не говорим докато спях колко болеше, а днес се събудих няколко пъти вир-вода, ама наистина вир-вода!!! Сега не боли чак толкова, главата и тя уж, обаче вратът и кръстът просто ме довършват! Че и температурка имах малко... Уфф, точно до вчера се чудих как успяха всички да се разболеят - еми ето как! Но да не съм такова мрънкало - нищо сериозно не е, знам си се, ама като не боледува човек и като се случи, все едно краят на света. Повече чайчета и ментови бАМбонки тия дни и ще съм като нова, нищо че съм на 20, почти и на повече :)

1 :) So, so in love... :)))

2008-01-02T16:53:00.000+02:00

Aerosmith - I Don't Wanna Miss A Thing

I could stay awake just to hear you breathing

Watch you smile while you are sleeping

Far away and dreaming

I could spend my life in this sweet surrender

I could stay lost in this moment forever

Well, every moment spent with you

Is a moment I treasure

I don't wanna close my eyes

I don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

Lying close to you

Feeling your heart beating

And I'm wondering what you're dreaming

Wondering if it's me you're seeing

Then I kiss your eyes and thank God we're together

And I just wanna stay with you

In this moment forever, forever and ever

I don't wanna close my eyes

I don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

I don't wanna miss one smile

I don't wanna miss one kiss

Well, I just wanna be with you

Right here with you, just like this

I just wanna hold you close

Feel your heart so close to mine

And stay here in this moment

For all the rest of time

Don't wanna close my eyes

Don't wanna fall asleep

'Cause I'd miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

'Cause even when I dream of you

The sweetest dream will never do

'Cause I'd still miss you, babe

And I don't wanna miss a thing

Ч.Н.Г., Ч.Н.Г.!!! :)

2008-01-02T00:49:00.000+02:00

Поредната Нова година, за все още пиянстващите - 2008, е вече факт. Мисля първо да си кажа пожеланийцата, че имам доста да се отплесвам и не е ясно какво ще стане накрая, та значи: пожелавам на всички, даже и на мен, много здраве, щастие, любов (много, много, много - заслужава си!!!), усмивки (тук ще продължавам да се престаравам :D), късмет, сбъднати мечти, хубави моменти, близки хора и изобщо от всичко най-най-хубаво по много!

А сега да почвам да се отплесвам... Основните празници вече минаха, но май не можах да ги усетя много тази година. Не знам защо така се получи, но коледното настроение от миналата година леко липсваше - дали защото бях доста заета и нямах време за моткане из украси и подаръци, или защото много набързо се развиха нещата, не знам, но фактите са си факти. И все пак не бяха лоши празниците, макар че не бяха и кой знае какво (почвам да звуча като някое вечно недоволно мрънкало май - моля да не бъда разбирана погрешно - аз обичам всички и всичко :D). Коледа си е семеен празник...хм... така, де, по традиция си бях при баба и дядо 2-3 дни, а и не ги бях виждала сега зимата. Спокойна Коледа си изкарах, за което много се радвам, не искам да уточнявам защо.

На 26-ти се върнах и вечерта се събрахме част от класа да се видим в "Бунара". Еми видяхме се, 'апнахме, пийнахме и... ощИ си чакам снимкитИ :) Забавно беше (това беше излишно да го споменавам). Решихме и предпоследния план за Нова година, който впоследствие беше сменен, за добро или за лошо, но в крайна сметка доста по-добре от очакванията ми се получи, но затова - после :) След кръчмата се продължи в "Absolut", което обаче аз си спестих, защото имах доста неща за вършене - другия ден ме чакаше пак път :) Точно този път, който чаках от 7. декември, и нямах търпение да стане 27-ми. Е, 27-ми най-накрая дойде и просто не можех да повярвам, че само след няколко часа щях да си гушкам слънчо :) А часовете впоследствие станаха и по-малко, щото мноУ диво се успах и за малко да си изпусна транспортеца, ама гУ фанах :) Така, де, това са подробности. Важното е, че 3 дни си бяхме постоянно заедно с милото, не сме се разделяли и за един момент и беше просто страхотно! А след това и още 1 ден в Стара Загора... Тези 4 дни бяха като приказка - беше ми тооолкова щастливо, не исках да свършват! Най-късно след 2 седмици обаче ще си го гледкам всеки ден, а пък преди това... хмм, да видим :) Ух, отплеснах се (blush), но аз си казах...

А за самата Нова година какво да кажа - както винаги мина доста бързо и не можах да я усетя като нещо по-особено. Докъм 10 си бях вкъщи - снимки (беше ми доста нахилено), уиски, хапване... Тия дни направо се счупФам да плюскам - после ще се кача на кантара само с психиатър. После заминах към "Орфей" с част от класа. По-добре беше, отколкото очаквах :) Музиката беше всякаква - и гюбеци въртях, и на хаус се кефих, хорца, ала-бала, ала то остава на Нова година без хоро. Впрочем като се замисля, на миналата... айде нищо :) Но и тук имаше издънки - вярно, една, но каква - посрещнахме 2008 9 минути по-рано, ни нам що! Просто ет така изведнъж в 23.51 почна химнът, после и Дунавското хоро и туй то - иди разправяй после, че нямаш сестра :) Оттам нататък шампанско, заря, гърмежи, още хоро, телефония... Това последното е силно казано, щото докъм 1.30 не можах да звънна на никого, ама тогава вече си казах, че докато не се свържа, няма да го пусна тоя телефон, и след машиналното n-то натискане на зелената слушалка най-накрая даде "свободно", а като чух и гласове в ухото си, вече съвсем бяха наред нещата :) После вече щастлива и доволна се върнах към гюбеците и не само и така докъм 6.30 "фитнес", разправяне с досадници и най-важното - купонче със старите дружки :)

Първия ден от новата година го отдадох на пълен мързел, висене в интернет, което за щастие не бях правила от мнооооого време и спане до 15.30 (ако не беше този смс, не ми се мисли). Оттук нататък се връщаме към земния живот и, ще се наложи, към по-земни дейности. Ама като за начало ша спра да ям (ако може, и да дишам), ша мина на въздух и вода и... уфф, разкарайте я тая руска салатаааа!!! Даже направо с хладилника я вземете да я носите по-лесно! Аз пък се занасям да сънувам, че не е като да няма какво (разбирайте "кого") :)

Sound Of Freedom :)

2007-12-20T19:26:00.000+02:00

Свърши се! Почти две седмици работа през деня, учене за 2 Klausur-и по нощите до 5 сутринта, недоспиване... Накрая вече едва издържах да минат понеделник и вторник с тия изпити, да се наспя най-накрая и да мога вече да запразнявам. В понеделник беше GDI, което можеше да мине много по-добре, но това е GDI все пак :Р Поне да не бях умряла от студ на тоя изпит... TGDI във вторник беше по-добре, което изобщо не означава, че съм минала, нито че това, което съм писала, е вярно, но като се има предвид, че конкретно за изпита бях учила 1 нощ и деня след това, може да се каже, че доста неща понаписах. Дано, дано, дано! 50% искам само - толкова ли е много :)
И като мина TGDI, камък ми падна - направо се родих :) Направихме с "колегите" (хихи) едно кафе в Extra Blatt за завършек и след пожеланията за весели празници всеки си хвана пътя. Мда, малко рано за пожелания, но нямаше да се видим повече - мен още същата вечер ме чакаше събиране на куфар :))) Снощи, след разходката Дармщат - Майнц - Кьолн - Дортмунд с DB, вечерта с час и нещо закъснение най-накрая кацнах в София :) Настроението беше на много повече от 6 :) Запазили са ми и снега - как ще се пребивам с тия гладки ботушии :) Из Стара Загора още не съм обикаляла, но разбрах, че има доста нови неща, включително кафета :) Още утре ги тествам! Иначе нови неща има и в семейно отношение, хихи - под формата на нова кола - VW Polo, сив металик (inlove)! Адски много ми харесва! Направих и час и нещо test-drive по магистралата със 120-130 - как ускорява тва чудо, малииии!!! :) Изповлюбих се в тази кола!
Иначе към 3 и нещо пристигнахме на най-родна почва вече, че по разписание в 21.25 кацах, а и с това закъснение... Днес се поизлежавах повече, чух се с този-онзи и от утре вече почвам по план, а планът, както винаги, е "Живее ми се като за последно!" :) А имам и доста хубави идеи за тази ваканция... _(inlove)
И така, исках само набързо да кажа, че съм сменила пак временно местоположението. Нека party time '07/08 започне СЕГА!

Липсваш миии!!! :(

2007-12-15T17:58:00.000+02:00

Mariah Carrey - All I Want For Christmas Is You

I don't want a lot for Christmas

There is just one thing I need

I don't care about presents

Underneath the Christmas tree

I just want you for my own

More than you could ever know

Make my wish come true..

All I want for Christmas is you...

I don't want a lot for Christmas

There is just one thing I need

I don't care about presents

Underneath the Christmas tree

I don't need to hang my stocking

There upon the fireplace

Santa Claus won't make me happy

With a toy on Christmas day

I just want you you for my own

More than you could ever know

Make my wish come true

All I want for Christmas is you...

BabyI won't ask for much this Christmas

I won't even wish for snow

I'm just gonna keep on waiting

Underneath the mistletoe

I won't make a list and send it

on the North Pole for Saint Nick

I won't even stay awake to

Hear those magic reindeer click

'Cause I just want you here tonight

Holding on to me so tight

What mire can I do

Baby all I want for Christmas is You

All the lights are shining

So brightly evrywhere

And the sound of children's

Laughter fills the air

And everyone is singing

I hear those sleigh bells ringing

Santa won't you bring me the one I really need-

Won't you please bring my baby to me...

Oh I don't want a lot for Christmas

This is all I'm asking for

I just want to see my baby

Standing right outside my door

Oh I just want him for my own

More than you could ever know

Make my wish come true

Baby all I want for Christmas is You...

***

...Без теб минутите пак броя

и се питам кога ще те видя...

...Колко ми липсваш

и начинът, по който нежно ме обичаш

...ми липсва сега...

Набързо :)

2007-12-14T23:30:00.000+02:00

Ето ме пак - реших да се реванширам набързо (без да отбивам номера) за предния Verzögerung, хахаха - много популярен стана тоя термин напоследък :D Еех, информатикоо! :D
За разлика от вчера, когато леко наобратно вървяха нещата, днес всичко си се нареди. Тати ме събуди с много звънене но телефона и по скайп :) Успях и най-накрая да си върна дрехите от Messe-то, дори всички влакове без един идваха на секундата с мен :) А "проявилият" се влак беше този навръщане - изпуснах RB за 8 минути и докато се чудех как, аджеба, според разписанието няма друг за Дармщат в следващия половин час, се оказа, че имало - в 11.17. Обаче това го видях в 11.19 - ебаси луната, както вика един познайник :D :D :D Помотах се 20-на минутки из гарата, хванах си влака после и директно на работа - даже стигнах на минутата (днес много странен ден, верно :D)
А работата...мдаа, от 3 дни попълвам адреси и линкове на разни фирми в една таблица - нищо работа, само дето фирмите са 3150 :D Поработих 4 часа и точно беше почнало пак изобщо да не ме свърта и аха да карам шефа да ми прави кафе и той реши, че е време да си ходим - 2 часа и половина по-рано от нормалното - обичам го! :) После реши, че е по-добре да проверявам само фирмите от региона - по принцип и тук щях да го обичам, ако вече не бях минала 180 бройки! И понеже от 180 до 3150 има още мнооооооого, днес ми беше последен работен ден, а договорът ми е до този месец, вече си представях как си прекарвам първите ваканционни дни в Google, НО! шефът каза, че няма нужда да вземам нищо за вкъщи, че явно просто ще трябва да ми удължат договора и че 5-те часа за декември, които не съм изработила, ми ги дава коледен подарък - последно: ОБИЧАМ ГО!!! :)))
Ометох се щастлива и доволна и заминах на кафенце с Цвети - обичам ги тези разговори с нея, обичам "Extra Blatt" (вече още повече :Р Цунки!) Поприказвахме, похилихме се (какво хилене пада напоследък с нея, не е истина :D :D :D) и всяка по къщята.
Сега е време отново да се понеса във вълшебния свят на TGDI и, ако остане време, на GDI, но да речем, че прекалено много вълшебства ще ми станат за една вечер :)

***

"When a girl says " I miss you " no one in this world can miss you more than that."

I miss you!!!

Life is sooooo wonderful! I'm lovin' it!!! (inlove) (happy) :)

2007-12-13T22:38:00.000+02:00

Опала :) Обещаното скорошно досаждане по тези честоти доста се провлачи, но по една или друга причина все не можех да се наканя да се отчета или пък просто забравях (прУстетИ мойта нИсИриозност :) ) Но си имам основателна причина - студентствам, с всичките купони и учене, което предполага това :) Тази вечер обаче реших да разкажа на 2 - на 3 (4, 5, 6...) колко страхотно си живея последня месец и половина :) Не че съм останала свободна, да не ти помислите нещо :) Знааачи...
Адски много и различни неща се случиха този един месец! Неща, които не съм си и мислела, че ще се случат, които не мога и да повярвам още, че са се случили, още по-малко пък и с хората, с които са се случили! Толкова много и различни събития за толкова кратко време - имам чувството, че животът ме е грабнал и ме носи с бясна скорост. Или по-скоро в момента при мен е като при онези грамадни вълни в морето, които те събарят и те заливат една след друга, без да ти позволят да се изправиш - същото, само че положително :) Ученето настрана - то ясно. Доста безсънни нощи се насъбраха, че и една след друга понякога, но няма как - жив никой не се е измъкнал :) Обаче имаше и дооооста купончета, а на мен напоследък така ми се живее! Като отида на купон и просто се разбивам - все едно досега на въже съм държана и все едно това ще ми е последният купон! Вземам от всичко на макс - трябва да се живее за мига и да се взема всичко, което животът дава :) Не знам защо така съм издивяла напоследък - разумът ми май е излязъл в почивка, а емоциите и моментните желания го заместват на 100% - това по принцип май няколко годинки по-рано става, хихи, но ми харесва ей така да си правя, каквото ми кефне на момента, без да мисля за после. Тааа, дивотията.... като се почне от партито за Димитровден, мине се през БГ партито в Манхайм с тоновете мазна чалгия (никога не бях слушала толкова много и толкова големи простотии, а и колко и какви гюбеци мятах - язък ми за бъдещата диплома на информатик :D), както и партито в "Exil" и не знам си къде още - разбиване отвсякъде! Освен това погледнах на Дармщат и от друга светлина, а именно: градът, където всеки знае всичко за всеки и където новините се носят по-бързо от всичко :D Но няма лошо - щом сме интересни :Р Иначе все повече и повече се чувствам в свои води - много нови хора, нови компании... кефи :)
А от 10-на дни малко съм се кротнала, хихи :) Тук вече "нещото", което пък най-малко съм предполагала и очаквала да стане!!! На моменти още не мога да повярвам, че става въпрос за същия човек :) Само мога да кажа, че миналата седмица беше страхотна и, въпреки Messe-то и недоспиването, усмивката ми не е слизала от лицето и бях по-бодра отвсякога :) Изкарах и един страхотен Никулден! (hug) :* След това другия ден... летището... Само едно ще кажа: липсваш ми много, Слънчо! Хубава Коледна ваканцийка се очертава, нямам търпение :)
Междувременно мина и вторият ми 8-ми декември :) Докъм 1 а.м. празнувахме на Тошко РД-то и после, след известно чудене и няколко телефонни разговора, отпрашихме с кола към Манхайм на традиционното БГ парти :) "Съгражданите" бяха вече там, изкарах си супер - добре, че се навих :)
А тази седмица е много дива - трябва да си направя всичките часове на работата, трябва да уча супер много за изпитите по GDI и TGDI в понеделник и вторник и изобщо трябва да съм на 100 места едновременно. Сега се оттеглям за поредната си нощ над лекциите, че съм адски назад и честно казано малко ме е страх да не стане така, че да ми отпаднат редовните изпити по тия предмети... ух, нищо не съм казала!!! Доскоро и дано е по-скоро от предното :)

WS 07/08 - началото :)

2007-10-21T14:20:00.000+03:00

Първата седмица от третия семестър студентски живот вече мина - по-бързо, отколкото очаквах, но пък колко да се влачат 5 дни :) Всъщност... мда, доста биха могли да се влачат, връщам си думите, но тези специално минаха бързо :) Вече уча "Информатика" и съм много щастлива :) Страшно много съм се надъхала този семестър да пада голямо четене или поне достатъчно четене и накрая да пиша всичките изпити, пък и ако ги взема... ОК, де, поне половината да взема - да бъдем реалисти :) Онзи ден видях датите и слязох на земята - давах си сметка, че съм писала 5 предмета, ама да го видиш черно на бяло си е доста отрезвяващо :)
Предметите иначе са по-разнообразни, доколкото могат да бъдат разнообразни, като все за информатика се отнасят :) Този семестър ще псуваме и ще се мъчим над Formale Grundlagen der Informatik 1 (FGDI 1), Mathematik 1, Grundlagen der Informatik 1 (прословутото GDI, което е накарало всеки, който се е занимавал с него, да си говори сам), Technische Grundlagen der Informatik 1 (TGDI 1) и една каноника от догодина, която ще е добре да махна отсега, защото иначе догодина ще е още по-голяма лудница - Einführung in Software Engineering. Кефят предметите, особено тези по-техническите - много ми се учат такива :) И както казах, надъхала съм се, чета, ходя на лекции и упражнения (то само 1 сме имали досега) с мерак, даже на тези от 8 :Р Явно добре съм си починала лятото в България. Изобщо: "Ich muss "Zubar" werden" :D Само програмата ми не се нареди точно така, както исках - няма да имам свободен ден, появяват се и "дупки", ама какво да се прави.
Иначе първият учебен ден (хихи) ми беше сууупер весел! Лекция по FGDI, след която най-любимата част - Мензаааа :) По пътя засякохме няколко българи и впоследствие се оформи стабилна БГ маса от случайно събрани 15 човека :) По-нататък през седмицата пак имаше същите маси :) Вечерта пък пихме коктейли...
Лекциите пък са голямо шоу - типичните немски лекции от по 500 човека в зали колкото футболно игрище. Влизаш - фраш, всичко пълно, насядали по земята, лудница! Онзи ден се майтапехме, че затова даваме по 700 евро на семестър - да седим, ако изобщо седим, на 3 км от дъската :) И понеже сме "Информатика", докъдето ти стигне погледът, само мъже :D Тук-таме, ако се вгледаш, мяркаш някое момичАнцИ, но ме съмнява да надхвърлят 10-на...от 500 :) Нека ни е зле! :D Има и трима зайковци от БГ :) С две думи: отсега нататък наистина почва вече истинското учене!
Новият семестър донесе и зима... или нещо от този род. От няколко дни застудя - в момента навън е 5 градуса според Yahoo!, а до преди малко валя дъжд май (айде, той нормално :)) За сряда в Щутгарт май дават сняг, а вчера вече валял в София. Аз пък съм се плеснала на фотьойлчето точно до парното, то на 5, пия си кафенце - голям кеф :)
Толкова от мен - мисля да напускам фронта и да продължавам с неделните занимания. Скоро ще спамя пак :) Tschüssieee :D :D

The World Is Mine :D

2007-10-15T01:09:00.000+03:00

Точно така се чувствам в момента :) Впрочем така се чувствам на 50% - останалите 50% са "In Love With Myself" :D А може пък и по 100% от всяко. Мдаа, май това ще е :) Аз като разправям, че много съм се надула в тая Германия, не плюя фъстъци.
Едно време, като попълвахме лексикони, винаги имаше въпрос "Какъв е твоят девиз?"... дечица във втори клас :) Е, сега май съм на принципа "Знам, че мога лесно да получа всичко, а ако нещо случайно не мога, явно просто не му е дошло времето - затова пък именно то ми е най-интересно и обеззначава (пак няма такава дума, нали?!) останалите". Какво да се прави - човек винаги иска това, което или няма как да има, или ще си скъса нервите, за да има - много е кратък интересът към лесното. Напоследък това, което искам, става - да видим занапред, хихи :Р Както и да е...
Днес беше последният работен ден от Buchmesse-то. Като цяло, този път беше много по-добре отпреди - по-малко мизерии и без постоянно даващи акъл хора. Аа, да - и работен ден от 12 на обяд :) Ама какъв студ е на обяд, не е истина - особено днес си беше чиста зима! Следобяд обаче якето в ръчичка :) Напоследък много пък се дразня на постъпки на хора - като съм си наумила, че ме дразнят и не мога да се обстрахирам. Поредно доказателство за силата на самовнушението при мен :Р Та на работа така ме вбеси един, дето се скатаваше и се занимаваше с глупости в най-пиковото време, че и мрънкаше на всичко отгоре, и като ми кипна, викам: "Ей ся щи покажа аз на тебе кон боб яде ли - само гледай на какво те правя!" и почнах да му давам акъл какво да прави и да се изявявам като шеф. Че накрая и му теглих една на български, той се ослуша такъв, хаха :) Хм, разбесняла съм се нещо май, щото само тази седмица вече няколко пъти ми се случи да ги нареждам ей такива - много прост народ значи :D Ама не, сериозно, не знам с какво търпение трябва да си, за да не реагираш в тия ситуации. Иначе съм си супер усмихната и учтива (минутки за реклама!), помагам, ала-бала, а не дай си, Боже, и отсрещният човек да ми се усмихва - тогава вече се разтапям, хаха :) Ама на всеки няколко готини се пада по един тИмИрутин, дето....ооох, мамоуу, родна реч омайна, сладка :D :D :D
Амм, за Messe-то бях почнала да говоря :) Това може и да беше (ебаси глаголното време!) последното ми за тази година, че повече големи няма, ама ще гледаме. Сега ще си търся вече постоянна работа и то желателно извън "ресторантьорския" бизнес :) От утре пък отново ставам горда студентка - първият учебен ден, хихи. Ходи ми се вече към унито, на лекцийки, на кафенца в стола :), ама тия мераци като знам колко бързо минават, особено като ми тупнат 80 страници лекция, ама... този семестър ще ставам сериозна, че вече и изпити се задават. Хмм, ще си говорим пак след известно време, де, дано още съм с тоя ентусиазъм :)
Още един дерт имам само - АЙДЕ НАЙ-НАКРАЯ НА ДИСКОТЕКА, БЕЕЕЕ! Не се трае тва! Поне откъм кафета добре се е заформило - по "български", че има и с кого, което адски много ме радва! "Feels like home" - мне, не говоря за БГ, а за това, че се кефя на хората тук и си се чувствам супер с тях... хахаха, и във връзка с един разговор от оня ден - и мисля за тях :D :D Брр, интересен разговор беше....
Много ми е приятно да си изливам душата в момента (а и да говоря за себе си като цяло :D :D :D), но мисля да правя напук на учудващо разсънващите кафета от тази вечер и да пробвам да спя, а от утре, както се пееше в една детска песничка: "...колко съм послушна, колко съм добричка, колко грижи имам - аз съм ученичка" :D :D :D Мааале, дечица мили, един ден ще си удряте главата у стената, че сте ги пели тия неща, ама айде, радвайте се, че и аз покрай вас, поне първата седмица, евентуаааално - и втората :)

Good Luck!!!

Айде на купонЯЯЯЯ :D

2007-10-08T02:44:00.000+03:00

Снощи беше просто уау! :) Яко БГ купонче с доста хора и мноооооого чалга - точно на каквото ми се ходеше от много време насам :D Ама цяло лято в България не можах да въртя гюбеци, та трябваше да се върна в Германия за тая цел :) А и както съм се чалгализирала напоследък (а и откъм коса го докарвам :D), вкъщи постоянно "загрявам" с тия балканщини, така че снощи много добре ми дойде (пък и уиски с количка откога не бях пила :Р). Като се почна жик-так и няма сядане вече - цяла вечер до 6 сутринта кака ви Владка беше на принципа "Ай ся ша ви покажа аз откъде сме" :D И какво сядане - убедила съм се, че на подобна музика не може да се стои на едно място, даже масата почнаха да ми предлагат :) Та супер яко парти стана - още!, още!, още! :)) Да си бия тиквата в стената миналата седмица що не отидох на сръбско! Че и народ се беше посъбрал.... Тимирутин! Ноо...нищо, което да не мога да поправя в бъдеще, де :) Даже, въпреки тъпото Messe, се замислям още за тази събота, ама едва ли ще стане. Да поживеем, пък ще видим :)
Обаче пък днес ми е едно такова леееко странно на гърлото - май ще се мъча да настивам, ама няма да се дам пък! Ама така е, като се прибирам сутринта на 7 градуса по потник и възможно най-лятната си жилетка! Че и предната вечер пак не се облякох като хората. Това немско слънце, дето се появи тия дни, доста лъжовно, пък и е октомври вече... Пих 2 ментови БГ чая - дано не падна в боя :)
А утре сутринта - грррр, ще се ходи до Messe-то, че имаме сметки за уреждане :) Добре, че Цвети ще идва с мен, че иначе едва ли щях да се замъкна дотам - има и телефони все пак :)
Освен това се навих да си вземам преса за коса, хихи. И си харесах ботуши за 100 евро, които няма да си купя :Р Искам и "кратки" гащи, демек - дънки до колянце... А май съм пропуснала да спомена двете полички "Fishbone", които забърсах от адско намаление в "New Yorker" (обичам го тоя магазин!!!) Едната за сръбско е просто пИрфИектна :D Искам, бее! Много работи искам, за някои даже пари не ми трябват, хъх :) Ша спЪ!

I'm freeeee :)

2007-09-24T02:50:00.000+03:00

Днес това, което толкова чаках 10 дни, най-накрая стана - Messe-то свършиии!!! :) Направо не мога да повярвам, че вече ще се наспя, ще се кротна в Дармщат, няма да пътувам всеки Божи ден до Франкфурт по 1 час с гадната S-ка, няма да виждам вече гадния "Молив" и да чувам "Nächster Halt: Frankfurt, Messe" - ей това, като го чуя, ми иде да взривя планетата, сериозно! А този "Молив", който междудругото е едно от първите неща, което лъсва още съвсем-съвсем на влизане във Франкфурт, само като го видя и подсъзнателно почвам да си мрънкам разни работи под носа :) А иначе толкова го харесвах този град, но сега не искам да припаря до него, да не говорим пък до самото Messe...поне не до следващото такова.
Днес отидох на бач леееко хленчейки пак и с надежда следващия път, като си погледна часовника, вече да е поне 16 часа. Времето наистина се извъртя бързо, както и последните няколко дни, но имаше малко повече работа и на 1-2 пъти направо с кеф ми идеше да се свлека на земята. А колкото по-наближаваше да си ходим, толкова по не ме свърташе и когато най-накрая приключихме, всякаква умора изведнъж изчезна и се ометох по най-бързия начин. Във влака - редовната случайна среща с други БГ-та и за разлика от буквално празния сутринта, този беше фраш и ходихме от последния до първия вагон, докато си намерим 3 места едно до друго - направо до Дармщат стигнахме:) И като се раздъвкали вътре всички, да не говорим, че и леко задушно си беше в първия момент, малии :)
Иначе още няколко дни ще си спомням за Messe-то по бясната мускулна треска на дясното ми рамо, а за когато мине си имам компактно изгаряне на пръста, което всъщност повече се усеща, отколкото се вижда, но не е болка за умиране :) Ама така е, като хем симулираш дейност, хем си некадърен - все ще си лепнеш ръката, където не трябва :) Но нищо - ако не клетките на епидермиса, поне споменът ще живее още малко :) А най-съществения резултат от Messe-то го чакам в най-скоро време на сметката ми :Р Като го имам предвид, не би трябвало да мрънкам толкова, но напоследък съм се специализирала в тая част - ако се слушам отстрани, направо бих си дала "ignore". Сега поне да не продължавам с мрънкането, че и без това ми се спи стабилно. От утре съм вече местна, але-але, а и май наближава подходящото време да се купуват ботушки :) Ще видим какво ще гледаме и ще гледаме какво ще видим :)

Песничка... щото така!!!

2007-09-22T23:10:00.000+03:00

Karen Overton - Your Loving Arms

Sometimes the way that you act makes me wonder

What I am to you

Sometimes I can't stand the way that I'm acting

To be part of the things you do

Often I've asked you for too much of your time

Like I'm stealing

And when I dream of the fear that you're leaving

I reach out

Oh baby then you

So many times have I asked you to tell me

That I'm your girl

Time after time I have needed a reason

Just to get inside your world

So many times have I asked you to ask me

How it feels to love

And when this love seems the only conclusion

That I'm guilty of

Oh baby then you

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

Put your loving arms around me

And inside your arms I'm burning

Put your loving arms around me

And you whisper to me when you

And inside your arms I'm burning

I'm burning, inside your arms I'm burning...

***

Мдаа, сама се закопах... (fubar)

Back to reality :)

2007-09-17T11:22:00.000+03:00

Ето ме пак - пряко включване от земята на бирата и Würstchen-ите :) В края на лятото някои фтички заминават на юг, аз обаче сам от заблудените. които се евакуират на запад. Миналата сряда, след що-годе прилично пътуване с любимите ми "Ивкони" и то на видната дата 11. септември, успешно цъфнах жива и здрава на Франкфуртската гара със завидините и почти невероятни за тази фирма само 2 часа и 45 минути закъснение, които отчасти компенсираха студа, дето брах в автобуса. След като наминах през депо: Разтоварване, демек вкъщи, минахме с Цвети и за по кафенце в малко позабравения вече Мc Donald's, а после и през любимото юни да гледаме БГ мач. Предаването спря още първото полувреме, ама това е друг въпрос ;) Още на следващия ден вече бях на работа на още по-любимото ми Messe (взривете го, бе, хора, моля вииии!!!). Работа е силно казано, защото ми плащат, за да седя цял ден на стол и да пия кафе. Много гадно :Д Ама така е - времето "прецака" нещата: след цяло лято облаци и дъжд, сега пече невероятно слънце и през деня стига докъм 23-24 градуса - никoй не е луд да яде Würstchen-и на закрито, особено пък с толкова щандове навън. Ама все тая, не вярвам да фалира Messe-то само защото ми плаща, без да му трябвам ;) Иначе малко инфо: IAA, демек накратко Automesse, с аааадски много посетители, та използвах възможността да се огледам за бъдещото си возило, ама на щандовете на Ferrari и Maseratti имаше толкова много народ! Tiq pa vse edno kola ne sa vijdali :D Da se bqha strupali pri LADA, a ne da mi zakrivat gledkata, ama doredih se pak, de ;) Pokrai tova Messe player-at mi stana edna ot lubimite "igra4ki", 4e 40 min v S-kata ne sa si rabota.Днес реших да си свърша някои неща из Darmstadt, но утре пак ще гледам да поработя - като не ми прати договор Herr Wenig (!!! хахахах), така ще е. Най-накрая успях и да се докопам до net от унито, че вкъщи леко няма ;) Поне така уж успявам да спя малко повече, че откакто сам се върнала, все се налага да ставам към 7.Но животът не е само работа, де ;) Преди 2-3 вечери излизахме да пийнем и уж щяхме да сме 3-4 човека, а по щастлива, жестока, невероятна случайност се събрахме 4-5 маси :Д Аз бях откарала 9 часа на Messe и почти дума не бях обелила, та такава приказка и смях ми се бяха отворили, не можах да млъкна :D Всъщност още като чух музиката за моите уши в края на всеки работен ден - "Feierabend", всичко негативно изчезна и като живнах :) От работа директно на пийването... Адски много се смях, и на люлки се люлях, изобщооо :D Хмм, хубаво се въртя аз на тоя стол, ама май ще взема да ставам вече. Доста неща са се събрали за по-малко от седмица, като гледам, ама ваш проблем - аз няма да го чета това и без друго :D Доскоро и поздрави от трупащата втори милион :D

P.S. Има бъгове с азбуките из поста, ама с тая маймуница тук пак късмет, че успях да изкарам изобщо някаква нашеница. Добре че са форумите :D

Голямото обикаляне на БГ :)

2007-09-09T04:18:00.000+03:00

Тази сряда окончателно се прибрах в Стара Загора след седмица и половина нон-стоп джиткане из Родината :) Сега вече няма мърдане оттук (то не че има къде да ходя вече, още по-малко пък КОГА, хъх). На всичките места беше яко, но все пак предпочитах да си идвам по-бързичко и се прибирах с кеф. Навръщане даже и от Дунавци не ми беше толкова криво, колкото друг път - просто искам вече да си прекарам вкъщи колкото се може повече, а и там изкарах 5 дни все пак.
"Турнето" ми почна първо оттам. Казвала съм го хиляди пъти, ще го кажа и пак - обичам да ходя там - въпреки 7-те часа път в едната посока, които този път пропътувах даже и сама (на отиване изслушах почти всички от 77-те песни на плеъра и проспах 80% от пътя, а навръщане изчетох над 60 страници от книгата ми :Р)
Прибрах се в Стара Загора за една вечер, колкото да мръдна на 2 кафета и да си стегна багажа за моренце с тати :) До последно беше "Destination unknown", но накрая късмет извади Китен, почти на принципа "Затварям си очите и където посоча - там" :) Като пристигнахме, веднага се опнахме на плажа и така няколко часа. Хванах си леко тенче и, държа да отбележа, така че подчертавам: намазах се ПРЕДИ да се пльосна да се пържа, а не както досега след като изгоря, когато вече и фактор 60 не може да ми помогне, стоях във водата само по около 10-на минутки, а не както досега от момента на пристигане до момента на тръгване, като моментът на измръзване и добиване на лилав цвят и схванати крайници се пада по средата :) Явно този така иновативен начин на шляпане е бил единият ключ от палатката, щото лицето ми не изгоря изобщо и така и не изпитах студ до края на морето. Жгу имам предвид за друг път :) Втория ден валя, така че го прекарахме в разходки из Китен, а на третия ставаше за плаж, ама не ми се прибираше към Стара Загора солена и с пясък, затова пак само на разходки се отдадохме - този път в Созопол :) Отдавна не бях отскачала до морето основно защото изгарям ужасно, но след тазгодишните ми "открития" почвам май пак да се зарибявам :) Готина екскурзийка се получи, въпреки времето!
После пак се прибрах за 1 вечер и на другия ден заминах за село за 2 дни - това и ще ми остане за лято 2007...
Сега вече съм си в Стара Загора и не искам да мърдам наникъде!!! Искам да се изкефя максимално на следващите няколко дни, защото във вторник сабахлян отново поемам дългия път към Европата :( Пффф, че и с автобус пак. Ще го преживея, ама зимата вече самолет 100000%! Пак да не се заричам, щото и сега щеше да е 10000% самолет, ама... ама пък тогава е и зима все пак, така че толкова ще са процентите :)
Сега пак редовното измъкване, ама отивам да спя :) ПЪрво си е време вече (даже за ставане ще е време след малко), а и някакъв главоцеп имам май, хм. Преди малко се върнах от сватба и хем не беше много уискито, пък и ме заболя още докато го пих, така че не е такова, а и друг път съм я забелязвала тая тенденция (то след третия път е вече идиотизъм, ама айде:)) Пак ще да е от него, де, ама причините са други. Johny Walker ми се разхожда из челото в момента, да го... :) Айде, отлитам, че утре кафета ме чакат :)

П.С. Олилйее, то било 9. септември! Въх, 2 години ли стана'а, бе! Що ги помня тия работи, не знам, ама благодарско на тая дата :Р

Омотах се вече...

2007-08-26T02:20:00.000+03:00

Оказа се, че ми остават точно 2 уикенда в България... Така погледнато, вече май всякакви подсъзнателни, ако изобщо и такива е имало, липси на Немско се изпариха :D Стига, бееее, 2 седмици... :(((
Освен това, тази вечер ми е едно странно. То си и личи от заглавието, де, ама аз нали затова съм го плеснала такова :) А защо ми е странно ли? Ами то и миналата година точно по това време ми беше такова, само че в няколко степени по-силно. Да си го кажа - точно преди една година, точно тази вечер, точно след около час и нещо (много точно казано :D) излязох от вкъщи и се качих на автобуса с еднопосочния билет за Германия. Само като се сетя колко странно ми беше! Тогава май не го осъзнавах, но сега заявявам, че ми е било странно :) Абе не, странно си ми беше и тогава - все пак 19 години и половина в Стара Загора и изведнъж на 2000 км "наляво" (по картата) и цялата тая промяна за една-единствена вечер! Да, де, аз нали казах "изведнъж" :) Тааа...трудно си е да се приеме, ама станалото - станало, хаха :)) Сега смяната на географската ширина не ми прави такова впечатление, ама пък си остава въпросът кое точно да наричам "вкъщи" с целия смисъл на думата. Едва ли ще го измисля, така че и двете ще си ги наричам така, пък било то и с половината смисъл само :)
И, както миналата година цяла вечер обикалях кафетата и стягах багаж на бегом, така и сега (даже имаше и "повтарящ се" човек :)), само че сега заминавам малко по-близо - до Дунавци :) Плеърът е зареден с музика по случая, багажът още не е почнат, но нощта е пред мен. Тоест, половината нощ вече :) Ай, жси изшия един - що дрямах пак досега?! Все така правя... нещата се повтарят 1 към 1 :) Айде, заминавам, че и ми се спи... И не се радвайте, няма да ми усетите липсата - баба и дядо са си прекарали нет, да ви е гадно :D

Българо - германско лято :)

2007-08-24T01:28:00.000+03:00

Напоследък обръщам огромно внимание на текстовете на разни песнички (и има защо!!!). Странно е как има такива, които са едно към едно с емоциите и събитията около мен - просто все едно за мен са писани!!! Примерно "Everything But The Girl - Missing" отдавна съм си я заплюла - толкова точна, че направо ме хвърля в потрес. Тази вечер бях в "Eagles" на уиски с количка преди "Cosmopolitan" и по едно време пуснаха ремикс на "Iio - Kiss You". Нея също от мноооого отдавна си я обичам и по едно време, като си спомних текста, отново си я почувствах "МОЯ". "Dream Of You" също пасва, но тя е за по-депресантски моменти :) Има и още други, предполагам, но в момента не се сещам, а и ме мързи да мисля. Тези са най-пресните :) Уф, направооооо.... :)
Хаха, в момента върви "Планета" :D Не спирам да се изумявам как може тия, дето мислят клиповете, да смятат за изключително оригинално, когато едно и също нещо или декор мине през Хапсулютно всички клипове от един и същ период :) То не бяха стълбища, то не бяха бели дълги поли, то не бяха плажове... Ей сега в няколко поредни клипа се мотае една и съща бяла фуста... Изобщо като измислят и харесат нещо, всички му се изреждат. Ноооо, както се казва: "Тииии клиповете остави на нас!" :D
Аз все още не съм отишла на чалга - голям пропуск :) Ама ходи ми се поне веднъж. Тази вечер във "Phobia" разбрах, че е чалга, но ние за Космите бяхме тръгнали. Някои и стигнаха сигурно, но аз реших да си ходя, че ми е смотано там - за музиката разправях вече, отделно, че е жега, че е фраш...абее, искам във "Phobia" - на каквото и да е, особено пък на хаус :) Или на чалга :D Затова пък уискито с количка не го пропуснах, че една вечер да не съм шЕфьорка...
Миналия четвъртък ретрото не го пропуснах обаче. Бяхме дармщатска компанийка, бяхме и за малко, че ни дотъпя :) Затова пък цяла нощ джиткахме от кафе на кафе, та до 7 а.м. :) Иначе тези дни и няколко кафета по дармщатски направихме - голям кеф :) Много ми е миличко да си гледам хората и тук :) Даже някои и случайно по улиците ги засякох, а съществували и още доста, за които не знаех :) Както каза Цвети, превзели сме света, хихи :) Обаче почват пък сега един по един да си тръгват и... странно е. В Германия не всички ги виждам често, някои даже доста рядко, обаче друго си е да знаеш, че са ти на 2 крачки. Демек явно се мъчат да ми липсват :) Ама пък постоянно си лафя с тях, даже като се замисля, напоследък основно с "немците" си приказвам, хммм... Абе, угодия няма, ама време за всичко има :) Вече направих 1 месец в България, имам и още към 3 седмици, ама бързо ще минат :( Ама пък докато минат, лайф, че после ме чака доста бачкане още първите дни (нали точно заради това се прибирам тогава), а и какъвто семестър се задаваа, охх, чадо :( Снощи даже се надъхах да чета едни лекции, а днес даже и прочетох една страница по Формални - нЕма нужда да ми ръкопляскатИ :) Остават ми още "само" 75 от първия семестър :D
Айде, наприказвах се май :) А и да не съм, ще почвам да млъквам, че пак се разскачах по нямащи нищо общо една с друга теми... Ааа, забравих за срещата на класа преди няколко дни, пуу ма съм :) Тези, които бяхме в Стара Загора, се събрахме - 10-на човека някъде, първо в "Бунара", после в лобито. Лафчета за унита, за живот зад граница (че почти всички бяхме чужбински... то целият ми клас е такъв, де :)), снимчици :) Браво на нас! Йевала за желанието и ентусиазма!
Така, вече наистина млъквам - така и така почнах, поне да продължа :)

***

"Would I be wrong, after so long, to kiss you,

Would you pretend we're only friends if I kissed you.

At least I can dream of you in a scene when I'd kiss you"...

Ретро, "COSMOPOLITAN"

2007-08-11T00:26:00.000+03:00

Вече всички знаят, че тая дискотека много не ми е по вкуса, но снощи решихме там да ходим и, честно казано, като среда беше по-добре от зимата май...но не по-добре от "Phobia", хихи :Р Обаче установих, че вече не се разбивам на ретро. Още преди да отидем имах подобни съмнения, и нещата се развиха точно по плана на съмненията :) Готина музика, готина компанийка, лиготийки, всичко 6, ама... не е същото - на хаусче си е друго нещо :) И като изключим, че през почти цялото време бяхме на средата на двупосочна магистрала, другото беше ОК. Аа, да, имаше и някакво нашествие на бивши... "Нашествие" е силно казано, щото бяха двама само, ама все пак по едно и също място, на едно и също време... Абе, все тая :) Иначе единия ми беше приятно да го видя, а що се отнася до другия - за справка: края на предния ми пост :) Точка.
Уф, нещо ме избива на кривогледство с изявена еднопосочност o_O А сега, де! Мда, еднопосочният тИмИрутин да смени посоката незабавно :) И все пак май наистина е по-скоро еднопосочност: по мои изчисления - околко 90%. Това е добре (каза тя, самозабивайки се на 2 метра под земята). И все пак е по-добре...май...хм...egal :) Важното е да се гледа, пък то как да не гледаш :)
Ай, ша зема да си ходя - стига толкова прайм-тайм :)... Хм, обаче не се сещам за изчезващата магия на Хариту Потър - май не е за мен тва. Явно ще си ходя по стълбите като другите хора. Айде, уиски с фъстъци...и в повечето случаи - с количка :)
П.С. Хахахаахахахахахахахаахах, егати лиготиите в скайп тая вечер :D

Размисли и страсти...

2007-08-08T03:58:00.000+03:00

4 часа сутринта е. Мда, всеки, който малко от малко ме познава, би казал: "Няма ли да спиш вече?", а не "Много рано си станала" - не съм такъв човек аз :) Та няма да е зле скоро да се спи, но като спиш до 13.30 и не се скапваш през деня, малко трудно става. Не ми се върти 40 минути в леглото, уж приспивайки се с музика, а всъщност танцувайки легнала :) А и се прибрах преди час и половина от караоке и имам какво да кажа за тази вечер.
Първо, снимките са пълен боклук! Почти всичките, а тези, които не са, са ПОЧТИ пълен боклук. Очакваше се и, въпреки че щеше да е по-добре, ако бяха станали, ще го преживея - осигурила съм си други дертове, с които да се тормозя. Дам, много ме бива в това - ей така - за спорта, да си внуша, че искам нещо, което всъщност не искам или поне не съм осъзнала, че искам, и то нещо, което по пътя на здравия разум едва ли е най-добрият вариант, ама де да знаеш пък. А и какъв ти разум на 20 години!!! Да си бях стояла на 13! И то за толкова силно внушение става въпрос, че колкото се тормозя, докато си получа нещото, 3 пъти повече нерви ще са, когато/ако го получа...и все пак си го искам ПЪК! Май... Много ми е кеф явно, когато хубавичко си изтормозвам психиката за нещо - то лесно не е интересно. Вярно, клин клин избива и наистина е така - старите идеи са почти напълно заменени от новите...май. С какъв акъл обаче?!
Струва ми се, че е крайно време аз да спечеля тоя път, ама... НЕ ЗНАМ КАКВО ИСКААААМ! Не знам и ДАЛИ го искам, или пак карам на самовнушения, но го искам веднага обаче! А другото, което ме убива, е, че човек ДЕЙСТВА, за да си постигне целите, а аз на моменти действам точно по обратния начин. Поне тия моменти са по-малко от "правилните", ако не си внушавам, естествено. Уф, абе така е, като се съберат няколко тИмИрутина на едно място! (fubar)
Иначе вечерта беше добра. Само като помисля, че имах странична оферта за кафе от, цитирам, "Blast from the past", преминала в оферта за концерта на ПайнЬеркитИ - еми помощ :))) Как можах да откажа, нИ ма йе срам! Все така да не ме е срам да се скатавам и да си намирам оправдания и следващите дни :)) Някои хора обаче ми се струва, че не схващат концепцията на тия измъквания , но специално за тях напоследък съм се усъвършенствала да режа брутално (devil) Ша ставам ногу зла скоро май :D
Така. Излях си мъката частично, убих 1 час (няма да мръдне повече :D) и май все пак е време да продължа философстването в леглото. Ако не друго, поне вчера си заредих плеъра, хаха :)
Уф, не ме свърта на едно място, ходи ми се на домашно купонче, въртят ми се гюбеци, на оня здравия хаус ми се ходи, също и (wink, wink, wink, wink...) (моят си начин на мигане :D) Ей затова отивам да спя :D Ебати поста стана...

You knock me off my feet

My heart just can not beat

But that's the way i like it...

Дискоооооо :)

2007-08-06T00:16:00.000+03:00

Вчера беше съботаааа. А какво се прави в събота? Ходи се на баняяя. Хаха, не, на баня се ходи само в неделя и то само ако идва Коледа :Р Та вместо на баня, решихме да ходим на диско - "Phobia" оле-оле - от миналото лято и се каня и най-накрая ми се отдаде честта (добре, че в "Космите" беше чалга, а в "ABSOLUT" беше парти 40+, че иначе щеше да е голям разкол :)) Та да започна отначало :)
Преди диското обиколихме кръчмите, както си му е редът. Отначало бяхме само с Ники на кафе, който по стечение на обстоятелствата остана с нас цялата вечер :) После лека-полека се появи и останалият народ и компанийката придоби вида "Стара Загора + Борянка vs. Дармщат" в лицето на мен, Тишко, Ицо и Ники :) Вече ми беше сууупер нахилено, което няма смисъл да се отбелязва, щоту си е ясну :) "Campari" вече ни отесня и на 3 партиди се пренесохме към "ABSOLUT", където не, че успяхме да се съберем на едно място, ама ай ся - да не ставам педантична :) Даже бяхме на различни етажи, ама както казах - ай ся :Р Основните човечЕта поне, които всъщност бяхме за "Phobia", бяхме накуп. Преди това имаше малка сбирка в "Принс" на дармщатски бивши и настоящи съкилийници и съседи,демек пак ние :) После вече, след като пийнахме и се нахилихме, пристъпихме до основния момент, именно - дискоооо :) Суууупер яко беше, доста по-различна е станала "Фобийката" след ремонта, не само като вид, а и откъм музика - евала (още са ми заглъхнали ушите обаче - повече тренинг трябва, най-много докато оглушея съвсем :)) :) Сетих се и за А5...Абе трябва си такова местенце в Стара Загора, само дано не му теглят ножа. Както не бях ходила на диско от векове и както ми се ходеше, особено там, просто умрях от кеф :) Поразбихме се и към 3.30 взехме да се изнасяме. После пак имаше кратък престой за зареждане, този път в другия "Принс", и след това кой към вкъщи, кой...не баш :Р Посрещнахме с Ники съмването на ЖП гарата, където мина 1 час от живота ни, и вече към 7.30 окончателно се тупнах да спя :)
Абе изобщо снощи се разбих и мисля при първа възможност да се разбия пак - нося на разбиване явно :Р Днес се събудих (сама!!!) в 3 следобяд, което не беше желателно, ама се абстрахирах. В 6 вече бях на кафе с Бобчо, Коко, Тишко и Росен (дали щях да изброявам поименно, ако бяха 10?! Сигурно :)), после с мама, после с мацките... Малко мързеливичко ми беше, ама не умряло, а мързеливо само - умрялото е тъпо, а на мен ми беше веселко, но в рамките на нормалното - демек успявах да си държа устата събрана (бе, колко реда стана това изречение?!). Абе да - неделя :) А от утре - нова седмица, нов...амм, нов... ден?! Така, де, същите нови работи, които обожавам :) Освен това чакаме и последния заподозрян от Германия :)
Лято 2007 - be part of the party :D

Кафенца, кафенца, кафенца :)

2007-07-31T01:36:00.000+03:00

Кафенцата под старозагорските липи, на които толкова ми се беше приходило по време на абитуриентските балове тази година, вече са факт :) Всеки ден ходя на по 1-2-3... Видях се с основните заподозрени, даже по няколко пъти :) Видях се и с хора, с които сме израснали заедно и сме играли като малки пред блока, с които през годините изгубихме всякаква връзка от темерутщина на одъртяването предполагам, хихи, после учудващо минахме на "Здрасти" из училище, а още по-после - на скайп ниво. Визирам Ваньо, с когото си пих кафето преди няколко дни, че и за диско се каним :) Преди няколко години съвсем се бяхме отписали и не съм си и помисляла, че някой ден ще ходя на кафе с него, обаче... променят се нещата, станал е човек най-накрая :Р Много ми е миличко, като се видя с някого, когото не съм виждала от мноооого отдавна :) А и колко гушлива съм станала, не е истина :) Ивка си каза, че много се гушкаме в тая Германия, което никак не е лъжа, въпреки че гушкането ми е навик отпреди. Впрочем чак навик не беше като че ли - в началото малко неестествено ми беше, а и само с определени хора се практикуваше, а сегаааа - ох, мали - всички наред, пропуснати няма просто :) Без значение колко близки сме били преди и от колко време се познаваме - то и без това май след като завършихме станахме по-близки :) Та готино "изкривяване" си имам, доволна съм :) И друго изкривяване имам :) По принцип винаги съм била от немлъкващите, обаче не го показвах във всяка среда, да не кажа почти никъде освен компанийката, което си беше чворска проява :) Май бях в 6. или 7. клас, когато се заех да я променям тая чворщина, и разликата вече е огромна: сприятелявам се доста по-бързо, мога да говоря с почти всеки за почти всичко :) Е, има моменти, когато с някои хора просто не знам какво да си кажа, докато с други лафът винаги върви, ама работя и по тоя въпрос :) Да бях станала психолог :D :D :D Ама поне явно човек ще стана няяяякой ден :D Пък и нещо откъм липса на самочувствие хич ни моа са уплача, особено напоследък, така че ако някой път по улиците не ви кажа "Здрасти", просто явно вече съм се самозабравила и не се познаваме, хаха :))) Ни бойти са, ни съм такъф чувек аз - от моето "Здрасти" отърване няма! Ако пропусна някого, ще е само защото съм недоскив, въпреки че доста ми шарят очите, хъх, и шансът радарите да пропуснат нещо е минимален, но все па хора съм :)
Иначе ходих вчера и онзи ден до едните баба и дядо, скоро и до Видин ще се мърда - изобщо всичко 6, само дето още не мога да реша кога да хващам горътъ за Германия :( Иска ми се да е средата на септември, но ще е мааалко по-добре уж за банковата ми сметка да е към края на август. Уфф, мразя да вземам такива решения, пък все се налага :( И то трябва по-скоро да става, че още малко и няма да има смисъл... Ни наааммм, ама май клони към втория вариант, хъх. Ще гледаме какво ще видим...
Упс, корабът-майка (демек леглото ми) ме призовава скоро да заемам хоризонталата... приятно ми беше да се изповядам, па ша дода :)

BG лято 2007:)))

2007-07-23T14:28:00.000+03:00

Прибрах сеееее :) В събота към 1 и нещо сутринта пристигнахме на гарата в Стара Загора. Пътуването беше ОК - за пръв път минавам митници толкова бързо :) Тук наистина е аааадска жега, особено като идваш от 22 градуса и почти ежедневен дъжд :) Германия я оставих леко хладна, но на почивката в Сърбияяяяя... слизам аз от автобуса с мерак да се поразтъпча след 7 часа седене и спане, излизам и тряс! - 50 градуса асфалт! Кой ти е очаквал :) Та направо наобратно в хладния автобус и после на климатик, сладолед и вода в бензиностанцията :) И както ми беше умряло вече от път, като стигнахме българската граница, толкова веселко ми стана, че стоях ухилена като тиква до София :) Правихме си снимки с Ники и с пакет обикновени бисквити "Житен Дар", хахахха :)

В Стара Загора пак има новички неща. Трябва доста снимчици да се правят :) Още вчера открих сезона на кафетата - видяхме се с мацунките, с Тишко и Росенчу :) Днес продължавам щафетата :) Този път обаче не ми прави впечатление, че навсякъде пише и се говори на български - само на моменти, като чуя някой да говори, и си викам в първия момент: "Ейй, тия са българи!" :) Хаха, както и всички останали, де :) Имам чувството, че изобщо не съм си тръгвала от Стара Загора. Пак е леееко странно, но като цяло все едно само тук съм била :) Само отворените магазини в неделя и по нощите ми правят впечатление, хахаха :) А скоро чакам и останалите попълнения :Р Обаче тия две нощи все в 6 сутринта си лягам - зимата беше същото: лягам си един час по-късно, отколкото в Германия. Сега - даже и повечко. Не ми се спи, мързи ме да легна, жега е...а и бързо се наспивам - 6 часа и край! Даже без аларма се будя, което вече е феномен :Р Пак съм се бъгнала от часовата разлика значи, а уж е само 1 час. Представям си, ако идвах от Щатите :)

Днес пак ще се наваксва с кафетата - ще ходим в Скейтърското, кееееф :) Искам и на диско да се разбия, и колата да покарам, че не съм още :) Толкова народ искам да видя, ама преди 19 просто абсурд да се измъкна при тия 42 градуса, обаче ще се наложи някой ден, че има и работа за вършене. По улиците иначе всички с къси панталонки, полички (е, не всички, де :Р) - дългите дънки са закопани някъде! За 2 часа съм изпила към 2 литра вода вече, храната е почти изключена - то и без това е губене на време, хаха :) А към 19.30 вчера по улиците имаше доста по-малко народ... Абе, яко БГ лято се очертава :)

Сега обаче отивам да шляпам под душа, че ще починааааааа! В хола е най-жега, а кабелът на нета май няма да стигне до моята стая :) Е, може и да стигне, ама ще трябва да подпирам вратата - не си е работа :) Какви жертви правя, ейй, трябва да ме обявят за светица :) А как не ми се виси на комп - снощи към 2 седнах, че нямаше какво друго да правя, а сега лафя с народа по света и у нас, но като цяло ми е писнало от тия техники, нямам желание да се заседявам и мисля да не го правя много :) Да видим :)

Айде, стига празни приказки :) Life Tiiiiiiiiiiiiiiiiiiime :)

Meck feat. Dino - Feels Like Home ---> It IS Home :)

Отново е време за път :) Дъъъъълъг път :Р

2007-07-19T22:07:00.000+03:00

Не, че много сме се спрели тия дни, но този път няма да е Griesheim, нито Дармщат. Франкфурт също няма да е... както и Майнц :) Абе:

Петък, 20.07.2007, 14:00 - Frankfurt, Hauptbahnhof

Richtung: Bulgarien ;)

Демек утре се понасям към Родината, хихи - то не останало, бе :D Обаче наблюдавам интересно явление - както ми се прибираше доскоро, сега последните дни имам чувството, че си тръгвам от вкъщи (на снимката) o_O Даже като гледахме с Катя снимки на уличката ми, ми стана едно миличко таквоз o_O А сега, де! Пак ми се прибира към БГ, но досега това тук не съм го чувствала така и не ми е било съвсем "вкъщи". Явно не съм се замисляла чак толкова, а и не се е налагало скоро да пътувам трайно нанякъде. А зимата пък си беше още твърде рано (не, че сега не е), а и има разлики между тук и общежитието :) Е, после сигурно пак няма да ми се връща насам, ама.... :)

Та тази вечер се очертава сериозна занимавка - куфарът. Но не му е дошло времето още - от 1 а.м. нататък е идеалният момент :D В момента има по-належащи неща, например: киснене 100 часа под душа :) Още ми е мързеливо, но поне си починах вече и не съм толкова отрепана, така че ще трябва да се запътвам нататък. Днес ходих до Messe-то да си сменя адреса, па те ме хванаха да бачкам, че и за утре питаха :) Малко кофти беше, даже ми идеше да си тръгна, ама се жертвах за банковата си сметка :) Тая работа, съчетана с цяла седмица ставане в 8.30, направо ми ...разказа играта ;) Ама се реставрирах вече. Хмм...абе цял ден на бюро не си е работа, ама пък и цял ден на крак пак не става. Като бачках преди 3 седмици на Heinerfest, това ми беше дертът - 7 часа стоене на крак (или седене на ръба на щайга, което не е по-малко гадно :D) Иначе нямаше много работа, сдушихме се с тайфата поляци, с 1 румънец и с 1 от германките...пък и какви пари паднаха, ох, малиии :) Уф, отплеснах се :)

И преди да замълча трайно или в случая - да дам почивка на пръстите си - ще се похваля (без никаква връзка със заглавието, ама странно щеше да е обратното): от снощи си имам мебелииии :) Докато щъкахме с Катя из квартала, точно на съседната улица почнаха да си правят оборка на къщата. Май трябва по-често да се разхождам тук :Р Та им отнесох нощно шкафче, по-голям шкаф, разтегателна холова маса и фотьойл (ебати думата!). Как ги пренесохме, да не коментирам :D Голямо шоу беше, особено с масата - наложи се да влизаме в двора през вратата за колата, а по стълбите имаше помощ от публиката - бабата :) Вратите малко теснички се оказаха, ама се вмъкна, де :) Като се върна от БГ, ще се провеждат реформи из стаята, че сега няма място. Ще си взема и от плетените покривки на баба, хихи :) Ама масата каква е грамаднаааа - кефи :) Ще мога да се шииря, като уча примерно :) Пък и за кафенце е идеална :)

Айде, ще приключвам, че доста се отнесох от основната идея. Ако бях в даскало, щях да имам 2 :D После ще ми говорят за свобода на словото, хммм. Така, де, спирам, преди да е станало късно :) Утре в автобуса се надявам да си намерим 3 места едно до друго (и Ники ще пътува с нас :)) и все пак да не спя чак толкова, колкото си мисля, че ще спя - поне не в по-интересната част :) Доскоро, вече от БГ, и си пишете по още едно кафе в графиците :)

Българияяяяяяяяяяяяяяяяяяя!!! :)))

Тур дьо Майнц :)

2007-07-17T03:24:00.000+03:00

Най-накрая доживях да видя Майнц по светло и по-подробно :) Скоро не съм писала, но само за интро да вмъкна, че Катя ми е нагости и обикаляме насам-натам из Дармщат, Франкфурт и т.н. - ще ви трябва като инфо за по-нататък :Р
Та днес се наканихме на разгледаме Майнц. Тръгнахме сутринта, взехме си кафенце и водичка от гарата и се метнахме на влака. 32 минутки до Майнц - нищо работа. Точно оставаха към 15-на, когато машинистът или който там съобщава гарите каза всички да се изсулваме от влака, защото по-нататък по пътя за Майнц имало някакви проблеми - ремонти сигурно, не разбрах точно. И това се случи в Nauheim - на 3 гари от Майнц и все пак на майната си. След 10-на минути мина автобус до близкото...хмм...селище (град?!) Rüsselsheim и след още 20-на минути ПОНЕ бяхме на гарата там. Влакът за Майнц имаше закъснение 10 минути, та като цяло 32-те минути станаха 2 часа.
Май не споменах за адската жега, която стана тия дни. От 23 градуса на другия ден беше вече 33 и пуловерите набързо бяха заменени от потниченца :) А днес беше още по-горещо и на места, особено по площадите - доста опечено. В града иначе има доста неща за гледане - пак по-скоро на туристическо градче ми прилича, но бива :) В някои части доста ми заприлича на Стара Загора по дърветата :) Целият град е на нива и се разкрива страшна гледка :) След ходене, ходене, ходене дойде обичайната спирка - Mc Donald's, където беше мнооого жега, но Катя ме разхлади с една кола на дънките - ша го бия тва дете някой ден :Р Неизвестно време прекарах във WC в опити да се изсуша и, учудващо, лесно и бързо стана - евала на тия 37 градуса :) После пак ходкахме насам-натам, случайно стигнахме брега на Рейн, която всъщност е Райн, и постепенно почнахме да провлачваме крак. Пък и как ни се лочеше водаааа! Мушнахме се в първия хранителен магазин (не беше лесно да попаднем на такъв), успяхме да намерим негазирана вода - вярно - не от хладилник, ама в такива случаи и ракът е риба - и си тръгнахме с 1.5л, 1л от която катурнах почти на екс :)
Когато стигнахме гарата се оказа, че има 4 минути до влака, другият е след около 40 минути, а Катя няма билет. Автоматът обаче не и хареса банкнотата и се наложи да търчим по магазинчетата да ни я развалят, което беше невъзможно, щото касите се отварят само при покупка (туй го знам вече и от личен опит, ама кой ти се сеща). Най-накрая развалихме парите, взехме билет и отидохме точно на минутата за влака...който обаче го нямаше. След 15-на минути казаха, че бил отменен заради ремонтите и, понеже силно се съмнявах, че следващият директен за Дармщат ще мине, реших да хващаме друг. Най-скорошният беше пак през Rüsselsheim и оттам за Летище - Франкфурт и Hauptbahnhof, Франкфурт, НО - изненадка - и там ремонти и точно сега нямало да спира там. Маали, колко псувни бяха :) В Rüsselsheim обаче имахме късмет - веднага се метнахме на такъв, който спира там (и когото нямаше да видя, ако една жена не го беше посочила, но както и да е :)) и след 20-на минутки джангъркане стигнахме във Франкфурт, където всичко се наред - на бегом се метнахме на RB (даже не S!!!!) за Дармщат - обичам го тоя Франкфурт - и в 18.55 благополучно се стоварихме тук :) "Nächster Halt: Darmstadt, Hauptbahnhof" беше просто като музика за моите уши :)
Оттам в целия си блясък след цял ден скиторене по жегите зе изтърсих на Луизен и с Тошко и Тонито пихме коктейлчета в "Австралийския бар":) Аз: "Sex on the beach" пак - кефи :) После още малко обиколки и вече към 23 се довлачих до вкъщи.
Сега нещо са ми поумалели крачката, имам лек тен (поне лицето ми не е толкова червено), една камара нови снимки - поне 400 общо от тия дни - иии...е 3 а.м., а утре искам да стана в 8.30 за предпоследната ми лекция. Вярно, само преговор, ама... ходи ми се (тия жеги нещо... хаха). Който не усеща накъде бия, ще го кажа буквално - утюам да спА :) Хади, лекичка, сладки, цунки и всякакви такива :)

Happy, happy, happy- продължение на "Добрютру"-то :)))

2007-06-24T03:16:00.000+03:00

Наистина беше много готин ден - стават и такива грешки понякога :) По ред на хронологията:
Намерих онази невъзможна за намиране и вече писана "отписана" книга - учебник па висша математика...на библиотеката, хъх. Вчера беше последният срок да го връщам, след като веднъж го бяха удължили, защото не можех да го намеря. Сигурна бях, че е някъде вкъщи, но прерових навсякъде и нищо - вече се чудех какво да си мисля. Вчера на майтап почнах пак да търся и бях сигурна, че е губене на време, обаче хоп! - книжлето се облещи от единия джоб на куфара и то от външния! Точно тоя явно ми е убегнал. Теглих му една на учебника, отесня ми стаята от кеф и моментално се изстрелях към библиотеката да го връщам, преди да съм го загубила пак :) Камък ми падна просто - бях се примирила вече, че ще я купувам тая тухла - 35 евро, хъх...Пфуу! Повече нищо няма да вземам от тая библиотека :)
Вечерта у Ивчо и Тонито пък просто се счупихме да се хилим :) То и целия ден ми беше супер веселко и вечерта още от вкъщи почнаха лиготиите с Ицо, та и по пътя, а като стигнахме там, просто нямаше как да е по-различно, предвид средата :) Даже като се замисля - заралийско парти с интегриран варненец :D :D :D Точно се качихме у тях и се изсипа порой - демек точни хора сме :Р После се въртяха мръвки на скара, винце, бира... Оказа се, че ще бъдем в Стара Загора по едно и също време - охх, малии :)
Абе все хубави работи вчера - почвам да се чудя да не съм сънувала нещо, че много нереално изглежда :) Ще се чуе - ако получа мейл да връщам книгата, значи...хаххахх, пепел ми на устата :D
А днес си беше нормален ден. Напоследък не ме свърта на едно място, а днес слушам и някакви адски сетове, дето трябва да си глух, за да стоиш кротко - кракът ми щеше пробие дупка в пода, че даже и лека мускулна треска хванах май, хаха :) Ходих до магазина да се поразщъкам малко, пък и ябълки нямах :) Вечерта обаче пак ме хванаха дивите и, след като краката ми се редуваха 2 часа да допробиват въпросната дупка, накрая цапнах едни танци в 1 през нощта :D Пак рано - миналата седмица се разигра същата случка, обаче в 3 ам :) Не се трае това бездискотечие :)
1 месец - оуу, йеаа :) The final countdown again :)

Добрюутру! :)

2007-06-22T13:37:00.000+03:00

Днес съм от ранобудните :) За протокола - в 10.21 станах. Много се кефя, като стана по-раничко, че има повече време за моткане. Заради тази логика често ми минава целият ден в нищо, ама да не ставаме дребнави :) Навън е 18 градуса, което на фона на очакваните 42 в БГ нищо не е :) Има някакво слънце, дето като го гледам, е с доста необосновани мотиви :) До онзи ден беше 27 и си беше жегичка, но след няколкото пороя вчера температурите паднаха с 10 градуса. Добре сме, ама ще се оправим един ден :) Впрочем, имайки предвид глобалното затопляне, което се проявява по доста интесерен начин понякога, май няма да се оправим. "Оптимизъм", свикнали сте ми :)
Пийнах си и кафенцето вече :) Много ми е яко днес - станах навреме, навън е готино, довечера наааай-накрая ще се събираме у Ивчо и Тонито, че ще се забравим вече (да, бе, да, то така се забравят тия хора :Р) Онзи ден в унито случайно се натъкнах (хаха) на Тонито и пак вкарах физиономия в стил "Е, па не мое да бъде" - ухилена, естествено :) Преди реагирах доста по-неутрално в такива моменти, ама в последно време физиономиите рулллз :) Така че най-накрая нещо по-различно за петък вечер...
И като прибавя факта, че днес кантарът ме изкара с още 2 килца по-малко - нека ми е зле :D Голяма зарибявка тия електронни кантари - тегля се по 100 пъти на ден да отчитам разликите в грамовете, като ям и пия вода :D Ако се сетя, де...Не, че съм се вманиачила, хаха, ама ей така, като нямам какво да правя, що па да не видя :)
Иначе снощи беше ползотворна вечер и нощ. От 8-9 почнах упражненията по "Увод в лесничейството"* и така докъм 2 с кратки лаф-паузи (* - така наричам вече информатиката заради тия дървета. Ще ставам горска и ще спасявам тролове и гноми, но затова - после :)). И явно ми беше ден (нощ), защото предния път от тия лекции нищо не разбрах, а снощи още на първо четене - абсолютно всичко и то до степен, че да мога да го обяснявам даже! Че като се зарибих, хаха - 10 листа изписах, ни моа си легна :D Учудващо, не сънувах, че чертая дървета, щото скоро и това стана :) Като разбирам нещата, много се надъхвам! Дай, Боже, по-често, а по-нататък - и постоянно :) Снощи идеята "Дали не трябваше да уча икономика" ми изглеждаше доста налудничава :D
Сега си слушам "Fresh!" - поздравче с "Is It Love" на Iio за българите в чужбина. Е, па, мерси, Iio не ги отказвам :) Мисля вече да зачезвам да търся една книга, която няма да намеря, но трябва да кипи безсмислен труд :S :( Аман от такива изненади!!! Но иначе се очертава адски готин ден :)))

П.С. Днес нещо съм от Клуба на неграмотните - постоянно разменям буквите или добавям излишни, така че ако има нещо, няма нищо :D :D :D
П.П.С. Ей, тая реклама по радиото ще ме убие, хахахахаха:
- С новата пролетна "Прима"...
- "Лятна", бе, слънчице, "лятна"...
- С новата лятна "Прима" получавате телескоп "Praktiker"...
- "Бинокъл"! "Бинокъл "Praktiker""
Хахахахаххахахха!!! Падам :) Както и другия вид на тая реклама със Средиземния океан и ШейСелските острови :D :D :D

Разни работки :)

2007-06-18T21:11:00.000+03:00

Уфф, 1 час търся емотикони в нета и ни моа да намеря :( Аман начи. Явно ще мина и без тях, поне докато не ми се появят като pop-up пак...
Иначе времето лека-полека си минава, даже май не толкова полека, дните си вървят и краят на семестъра наближава. Впрочем, остава още почти месец (без 2 дни), ама не е като да са 2. Голяма съм оптимистка :) По принцип не искам да минава толкова бързо това време - докато се обърна и се изтърколи още една година - ама пък, от друга страна, после ме чака БГ, вече постоянна работа и... новият семестър :((( Последните няколко дни направо откачих от търсене на билети - не предполагах, че е възможно и повече :) Изръшках всички сайтове по 100 пъти - голямо псуване беше, ама май най-накрая измислих стратегията, хаха :) Да не се заричам още, че всичко е предпоследно, особено както последние дни всеки ден излизам с нова "окончателна" идея - с тия ще летя, няма да летя с тях, в края на август ще е, не - в края на юли ще е... А сега почнах и автобус да намесвам в едната посока. Ще гледаме. Ако не размисля пак (дано не), се очертава в края на юли да съм си в България :) И то за месец и половина - да не се изпокриете, ей :) Ша ва намеря - бай Брадър вижда сичкУ! :) Та така, де, все още е на ниво "много сериозна идея", но скоро май ще я осъществя :) А дотогава ще гледам да заработя възможно най-много пари, че тия шарени хартиШки хвърчат като гламави :(
И като говорим за пари (то само аз говоря, де) - работата...ми... ядосват ме! Хаха, не, още работя там, ама не е ясно докога. Предния път стоях само 2 часа, което за моята заплата си е малко. То в заплатата е проблемът, де, не в часовете! Иначе малко работа за много пари си е печелившата комбинация :) А днес, колкото не ми се ходеше, отивам и поне се надявах да взема някакви мизерни пари, а то кво станА - викнали ме само да си направя графика! То поне да беше график - сложиха ме 3 дена! И туй то! Никви пари! Kein Geld! No money! Добре, че поне тия дни не съвпадат с Heinerfest. А и както съм си харесала една обява, като нищо ще ги зае...зарежа тия :) Бе, луда работа! Ще видят те един ден, като стана шеф на "Мерцедес Бенц" (дано сегашният им шеф има син на сгодна възраст, че инак не виждам кЪк ша стани :Р)
Уф, от тая Германия само пенсионерски теми ни вълнуват - работа, пари, здравни осигуровки, наеми, пазаруване - голяма мъка! Като седнем на кафенце с Цвети и вземем да мъдрим врътките...ууужасТ! :) Живот в чужбинско - кво да го праиш :) Ааа, да - днес бяхме на кафенце :) Голям кеф! Обсъдихме каквото и когото трябва :) Времето, естествено, пак не стигна, ама сефте. Засякохме се с още българчета (не от Своге :Р) - все весели работи.
Та такива темички ме вълнуват последните дни - работа, БГ лято...и кога, аджеба, ще отида на диско или на купонче, че не се трае вече :) Напоследък май само в "Алди" и в унито ходя...аа, да - и на работа и в Сити-бюрото, хаха :) Тук-таме някое кафе. Ееех, пенсийооо :) Последното по-запомнящо се събитие май беше, като празнувахме Първи юни, хахаха :) Тайфичка дИчица на кафенце и сладкишче, после в Mc Donald's, после дъжд, демек в библиотеката на унито на лафче, манджи - половин руски магазин, музичка :) Кеф си беше - I love първи юни и евала за идеята :)
Искам на купончИ!!! :) Жик-так :)

Пак на работа - немска му работа :)

2007-06-06T03:24:00.000+03:00

Мдам, от тази вечер отново минавам в гилдията на трудещите се, поне засега - докато не ме разкарат пак или докато сама не си бия шута за БГ :) Жертвите - нещо като кафе-ресторант-пицария (е па такоа жУвотно нема!) в Eberstadt - малко на "Майн", ама... можеше и повече :Р Заплащането също не е от най-добрите, ама в момента - толкова - имам си нещо наум, пък и се надявам на още 1-2 места. Якото поне е, че се плаща в края на работния ден, което мен най-много ме устройва. Та така - който иска парцалки (и билети за БГ :Р), ще бачка, щото в крайна сметка наличните парцаля никога не са достатъчни, а пък билетите никога не са излишни, особено лятото :)
Днес бях 3 часа на работа. Мъчиха се да ме обучават в кухнята :D Е, те па намериха къде да ме сложат :D Особено след последния ми опит за готвене вкъщи - онзи ден ядох ориз - сама си го сварих :D Заедно с някакъв сос (почти готов беше - заслугата не е моя). Та по същото време реших, че ми се пие и кафе. И 3 неща на 2 котлона... и като кипнаха всичките едновременно, направо ми се... тъй де :) Скоро не бях псувала така - не и след като си залях пръста с врялата вода от кипящите картофи :D Мда, при мен рано или късно всичко тръгва по котлона :)
Та за работата говорех. Почти нямаше такава, та маах крачоли, пих кафе, лафих малко с ония двамцата. Доста хора са ми казвали, че като си в среда, в която се говори само немски, се научава по-бързо. И аз така мисля... по принцип. Винаги има изключения обаче (насаааам). Тия правила не действат при мен. В повечето случаи, особено като нямам кой знае какво за казване, като я затворя тая уста, направо ми иде сама да си тегля ножа. Няма да се хабя, я :) Пък и какво толкова да си говоря с някакъв на 50 години?! Стана лаф пак, ама... Е, вярно, че понякога не мога да млъкна (особено на български :Р).
Обаче колкото повече работя на подобни места, толкова повече ми се отщява да ям и да си пия кафето извън вкъщи. Като се сетя в кръчмата как за 7 часа смяна чаши се миеха в една и съща вода, даже по-скоро само минаваха през водата, а за чиниите шефката ми беше казала: "Аа, не ги трий толкова, ами само ей тъй набързо - не като вкъщи!" o_O И днес как всичкият треволяк от салатите и каквото още има вътре минаваше през ръцете (буквално!) на тоя, който ги прави... Айде да не издавам други тайни от кухнята, че няма да ям в близките 1-2 седмици. Обаче някои неща ме изумяват:
1. Порциите. Шницел върви с една копаня пържени картофи и сос и отделно огрооомна паница салата и пак сос! Явно не само Алф е с 9 стомаха.
2. Салатите. Маруля ли, кво е - не знам, ама като нарежете листото само на 2, как мислите жгу ям аз туй?!
3. Пиците. Е, тук вече ме отрепаха, честно! Половината видове ги пречупваха в отношение 1:3 o_O Отделно в средата им слагаха от тия цели листа 2 шепи и разни други боклуци с шепи. И всичко това вече след като са ги опекли?!?!? Най-малко па на пица приличаше, а как се яде, не смея да гадая. И, естествено, СОС - веднъж, след като сложат листата, и още веднъж - след като са сложили всичко друго?!?!?!? Е, не...
4. Сосовете! Бе, вие сте ненормални, честно! На всичко и то по няколко пъти! И една камара сосове, кой от кой по-гнусен! Единият, като го видях, ми иде да карам само на вода 1 седмица.
5. Още нещо се сетих. За втори път ми се случва - поръчвам си вода и кво ми носят - газирана вода! o_O o_O Абе, вие нещо?! При което днес се получи следният разговор:
Аз: Ама това не е минерална вода.
Той: Как, бе, минерална е.
Аз: O_o Ай ся! Как ще е минерална, бе, виж я ква е!
Той: Е, па минерална си е!
Аз: Ама виж, че е газирана.
Той: ...
Аз: Мислех си, че ще е нормална...
Той: ...
Айй, ми са махаш от главата!
След 3 часа си взех паричките и изФърчах. Що ли! Чаках 20 минути трамвай! Направиха ме сама да си говоря. По едно време вече кракът ми яко потропваше по земята. Беше почти 21.30, а беше светло като в 18 (в момента се стъмва към 22.30, а денят още си растеееее). И все пак на спирката нямаше НИКОЙ - само аз и един, дето се появи 2 мин преди трамвая. No comment. Случих на един от новите трамваи - с мониторче, показващо няколко спирки напред + сегашната, и сиви вместо розови дръжки :) Умрях си от кеф, когато най-накрая на монитора се появи Rhein-/Neckarstrasse, и от несвъртане на едно място, докато минат 4-5 спирки до нея. После яхнах мойто си трамвай и къде - на дискоооо! Хахаха, да, бе, ще ми се - директно вкъщи :) Там пък с Ицо като дръпнахме един лаф, че и снимки и клипчета гледахме - счупих се да се хиля :)
И сега нещо съм на път да осъмна - 03.28 е... лелеее, 03.28 ли?!?! Ау! Тепърва ще шляпам в банята. Замина още 1 час, пък утре сабахлян - лекция. Точно по-малко време да сънувам глупости, че снощи, наред с другото, сънувах как чертая Binary Search Trees/ Binäre Suchbäume или чисто и просто дървета, че не го знам на БГ как ша и туй :D На пън ме направиха :D
Хади, изчезвам, че и без това прекалих пак. И ако се чудите къде са емотиконите - и аз тфа са чудя! Просто изчезнаха от менюто, а оня ден антивирусната май точно тях затри. Ама ша видим кой е по-по-най, сиреч: няма начин да няма начин! ТочкЪ

Емотиконкиииииииии! :)

2007-05-27T22:59:00.000+03:00

Обожавам ги!!! Просто адски много ме кефят, особено някои от Skype и от някои форуми! И като почна да пиша, ги ползвам постоянно - супер много им се хиля на някои! Още преди година се чудех как да набутам емотиконки и тук, че много семпло ми идва така, пък и все пак съм си аз, и нааай-накрая се уреди тоя номер! Отсега нататък почва лудницата, ох, малииии!

Хахахахаха, спирам, че ще се побъркам! Yupeeeeeey, най-накрая :)

Празници и делници... и безделници :)

2007-05-27T16:47:00.000+03:00

Неделя съм я възприела за най-мързеливия ден - почти нищо не работи и почти никъде не се ходи. А днес и спането малко в повечко дойде... В смисъл не, че не мога и още, а че спах до 14.15. Всеее пааак... множко си е. Снощи стоях докъм 4 и се занимавах с разни филми, та така. Гледахме с Ицо "Wild Hogs" - забавен е, имаше няколко весели момента :) После пък гледах прословутия "Next". Еми не харесвам екшъни и това си е. А и вече бях полуумряла и не успях да се концентрирам особено. С 2 думи - нИ мИ ареса! Ама поне си го разкарах от компа :Р А като си легнах към 4, навън беше вече наполовина светло! o_O Брях! Не стига, че се стъмва окончателно чак в 22, ами... кааакто и да е :)
Ето ме пак с кафенцето :) От около година почнах да пия кафе и вкъщи. Ама пък тук, като почти не ходя да го пия другаде, нормално :) Не, че ще провлача крак без него, ама като го има, що да не цапна 1-2-3... :) Бях се сетила скоро за старозагорските кафета. На открито, с липите, лятната лудница... Много ми се беше приходило точно на тях! Тук се събираме на кафенце в стола и, въпреки че приказките са същите, като цяло не е същото. Дори и на някое от кафетата по улицата пак няма да е същото. Атмосферата ли е друга, де да знам, ама е различно :) Бях се сетила за кафетата, докато говорех с приятелчета-абитуриентчета и емоциийките покрай баловете. Ох, как ми се ходеше и на мен на бал! Ама на моя! Искааам! Онзи ден беше балът на "Ромен Ролан"... и една година от моя бал! Уау! Още 4 и ще си правим среща на класа, хахаха, ма да, бе :) И годинка от изпращането отбелязах... тц-тц-тц... Айде стига толкова отбелязвания, че ще зазвуча като пенсионерка: "А пък през лятото на '62, гат бяхми на полету и кОпахме..." :) Поне се уредих със снимки от баловете тази година, а и още чакам :) Яко, яко... кеф си е!
И докато хората се размазват по баловете, аз (това разграничение "хората - аз" малко... създава погрешни впечатления :D) пък ходих на балканско парти в Майнц :) Събрахме се 30-40 човека от Дармщат и с влакчето... Пак майтапите във влака, хаха :) На самото парти нямаше много хора - към 100 да сме били. Не знам какви други националности имаше освен българи, но сигурно е имало и други балканци :) Музиката - малко чалгийка, малко народна, песничките от "Евровизия" - основно това. Горе-долу добре беше, въпреки че очаквах да е по-яко. То сигурно затова не беше :) Но все пак можеше и да е по-зле, а можеше и да го няма съвсем, така че :Р Повъртяхме малко гюбеци, изнервиха ме по едно време, грр - все весели работи :) Навръщане хванахме втория влак от Майнц към Франкфурт, оттам с S-ка към Дармщат, с която нормалните 23 минутки път стават 50, щото, както каза някой, спира на всяка керемидка. А за 50 минути + предните от Майнц до Франкфурт, колкото бяха, колко глупости могат да се изприказват, не е истина, хаха :) Аз леееко бях почнала да примигвам на парцали вече, ама бързичко се разсъних :) Тук пък в Дармщат вече трамваят ми тръгна точно под носа (той губи :Р), та се наложи да чакам, ама времето мина супер бързо - даже ме съмнява, че са били 15 минути. Към 7 и нещо се довлачих до вкъщи и каквото беше - беше, хаха :)
А дано скоро пак някое купонче се завърти, че ми се ходииии... А сега май ще взема да апна нещо, че :S Утре пък някакъв празник - 10 дни от качването на Господ на небето или нещо такова. А що се е качил преди 10 дни, не знам! Това не ставаше ли по Великден?! И що всичките празници все в понеделник, бе, баси - НА МЕН ТОВА ПО ПРИНЦИП СИ МИ Е СВОБОДЕН ДЕН! Освен това пак нищо няма да работи, а вчера ме домързя да ходя за манджа - както винаги, хаха :) Сега заради разни качвания насам-натам ще ям кот има и докат има :) Не като да няма, ама самата идея ма притисняя леко понякога :) Тва мързелът опасно нещо начи :)

15.05.2007 :)

2007-05-16T03:00:00.000+03:00

Уфф, пак ми става студено! А трябва и да спя вече, че утре имам лекция от 09.50, сиреч в 08.30 е желателно да стана (но не е задължително, хихи). Обаче реших набързо да драсна за няколко нещица от днес, вече вчера, които ми оставиха различни впечатления:)
Самият ден не беше нищо особено - лекции до обяд, упражнение следобяд. Готината част като че ли почна след това. Нищо кой знае какво не се е случило - просто няколко дребнотийки, който ме поухилиха самодоволно и ме накараха да чувствам нещата под свой контрол. Можело значи :Р След унито се помотахме с Цвети и след разни тематични разговори ми хрумна една идейка, която осъществих веднага щом се разделихме. Ей така, още докато е в период на зараждане, защото позабавя ли се малко, почват колебания и отлагания. В такива моменти гледам да действам, преди да съм почнала да мисля, щото мисленето е вредно, а пък така, докато се усетя, е вече късно да се връщам назад :) Абе, с две думи - сама се закопавам (три, айде - 1 бонус :)) Закопаване нямаше обаче, даже резултатът беше доста по-положителен от очакваното:) Първо чудо за днес :) Сякаш да ми покаже, че понякога наистина се налага АЗ да действам и че нещата са си там - просто трябва сам да направиш крачката да си ги вземеш. Доста силно казано от гледна точка на настоящи резултати, ама важна е идеята ся :Р Като за начало на кампанийката стимулиращо действа :Р
Като се прибрах, си варих спагети. Еми нищо особено, да, ама аз го мога от 1 седмица и трябва да се оплача, че го мога - не ме вълнуват тия неща :) Едва ги удържах в тенджерата, ама потопът се размина :) Тук е моментът да отбележа, че се научих да правя супа от пакетче, хаха. Ще измествам Иван Звездев от екран, ми се струва :Р Като добро дете си следвах упътването, а там пишеше да се бърка през цялото време. Бърках, бърках - дотук сичко 6 :) ОБАЧЕ... спрях накрая котлона и мръднах за 1 минутка до компютъра, супата обаче реши и тя да дойде и тръгна по печката... демек КИПНА :D :D :D Еми ко да напрая ся (blush) Успях да я спася, де :) Ама... тия немски супи голям чорболяк, бе?! Нищо няма вътре. Не е като българските. То всъщност..."Разтворете в 1л вода"... тая тенджера 1л ли е? Или може би е 3? (blush) Както и да е, де, сега имам бульон за 2 седмици напред :D :D :D
Пак се отплеснах, ама това е важен момент в моя живот, хаха.
По-късно вечерта ме цапна лиготийката и се хилих доста в icq, пък ехеее по-рано и малко в skype :Р Освен това продължавам да се убеждавам в нещо, което... нееее е лошо, ама може и по-добре пък, стига аз да имам право на глас :) Не, че нямам, ама... ще се омотая :) Хубаво е да получаваш това, което искаш (ни в клин, ни в ръкав...почти :Р).
Не мога да не отбележа и една новина, която е в известна степен логична, но все пак ме шокира доста - кЪк стаа тФа, ни нам. Няма да се разпростирам, само ще кажа: WTF? (хъх, blush) То бива-бива, ама въпреки всичко, чак това не бях очаквала! Ебати! Е, па не мое да бъде!!! Просто не мога да проумея, че наистина се случва!...
Преди малко се сетих и още нещо. Тоест даже не се сетих, ами четях нещо близко по смисъл, което ме подсети. Онзи ден е било 13-ти. Забравих датата, която отбелязвам всеки месец от години насам, може би с няколко изключения. Но като това изключение чак май не е имало. И все пак мисля, че е нормално, че отбелязването на тази дата вече става само с моментна идея (ако и това стане), а не с празно гледане в една точка за неизвестен период от време, клонящ обаче към дълъг. Все пак...така трябва! Което обаче не изтрива нищо...
Така. Ша ходъ дъ спъ аз. След като написах ебати поста, от който никой нищо няма да разбере сигурно, а може би и "надявам се" :Р, е време да се трупясвам, щото след малко телефончето ще запее: "You've got me dancin' and cryin', rollin' and flyin' - love don't let me go" и ще трябва да ставам :D Лека нощ... и поздрав с тая песен между другото - ноУ яка :D

Зубър :)

2007-05-12T17:36:00.000+03:00

Тая пролет много странно влияе на хората. Типичните влияния няма да ги коментирам (blush), ама се наблюдава и, цитирам, "Нещо нетипично" :D :D :D Става въпрос за това, че напоследък съм се надъхала адски много да уча... и го правя даже:) Направо не мога да се позная - това, да уча всеки ден, не е било от 7. клас:) Извод: вдетинила съм се :D А и каквато съм младолика, съвсем ще се върна в детската градина:) Обаче има ефект от ученето - вече на упражнения не гледам "русо", правя си сама упражненията и то почти всички - е, па ни мои да бъди!:) Само практикумите ми лазят по нервите и ме разревават, ама ще им... видя сметката аз на тях:) Някой ден...
А въпросната пролет е доста странно явление, но предвид фактори като моментно местоположение и глобално затопляне, нищо изненадващо няма:) От 30 градуса стана 17, облачно, всеки ден вали и духа бая мощен вятър. Онзи ден с пуловер щях да умра от студ сабахлян. А и като прибавим това, че съм недоскив, а като ми се спи - двойно, а тогава ми се спеше тройно, ми трябваше малко повечко време за изпълнение на задачата "Фиксирай, че някой ти маха отсреща, и познай кой е". Тъй, де, за малко да го подмина адаша, ама в последния момент радарите заработиха:)
Днес вятърът пак не липсва, мрачно е, с наченки на слънце отвреме навреме, ама шанс:) Ицо преди малко мърда до центъра, ама аз увиснах вкъщи, щото днес, като се събудих, и -изненада - физиономията ми на червени точици цялата! Някакъв обрив ще да е, грр, че май знам и защо! Ама дано до утре, максимум до понеделник, го няма, че ще орева орталъка иначе! Дотогава - вкъщи да не плашим хората, ама те трябва да са свикнали с тия германки, хаха:) То и без това утре няма много-много къде да се ходи...неделя.
Като казах пролет, май месец (което не съм го казала, ама по пътя на самозаключенията)... Сещам се миналата година по това време - то не бяха предварителни изпити, съответно як спек, щото се оказах обратното на "умна", в последствие мнооого задачи... Освен това и по-яката част - абитуриентстването:) Лелее, като се сетя - рокли, обувки, бижута, прически! Само за това говорехме, голяма емоция беше! А и самият бал - малииии! Май искам пак:) Не бих отказала да ги видя тазгодишните абитуриенти, че поне малко да се топна в атмосферата - толкова празнично беше, всички ти честитят, честитят и на мама и тати абитуриентката, всички се стремим да сме най-най-най-хубавите... Като бях малка имах чувството, че завършващите са толкова големи и че това ми е толкова далечно...а сега имам чувството, че е било отдавна...Искам пак, беее!:) Ей така, пак разговорите да са: "Каква ти е роклята?", "Избра ли си прическа?", "Къде ще ти я правят", "Какви да са ми бижутата?", "Леле, как ще се разбием, че и после в Слънчев Бряг"... и отвреме навреме "Колко изкара на изпита?" и "Къде си приет", ама това последното само за щастливците, който разбраха навреме. Аз не бях от тях, хаха, както всички си спомнят и ще помнят дълго - голям тормоз върху личността им беше:) Таа, размечтах се нещо... Тая година абитуриенти на снимка само - вече получих няколко демо-версии, ама ще чакам и баш-снимките:)
А сега да се връщам към компютърджийските истории, ама сериозните такива, че няма време...Поздрав от нашия сървър за вашия сървър:)

Новости :)

2007-05-04T22:31:00.000+03:00

Малко се позагубих напоследък и мисля, че е крайно време да зарадвам феновете си с нещо ново :Р Пък и ще стане месец, откакто не съм писала, а едно време като се сетя, че драсках всеки ден... Отдавна, да не кажа почти всяка вечер, се каня да се отчета тук, но като се сетя, че ще замине поне 1 час, и решавам да го оползотворя по по-добър начин - примерно в учене. Само че най-често го прекарвам по форуми, ама това е друг въпрос, да не се издаваме сега :Р Всъщност бях пуснала един пост, ама почти веднага го изтрих, защото беше с разни моментни настроения, които не си заслужават мястото :)
Иначе какво е ставало този месец?! Хмм, ми доста неща. Например извадихме късите ръкави и потничета (без ръкави съответно :Р), времето се стопли докъм 30 градуса, изобщо - лято! Е, последните няколко дни пък захладня и върнахме дългите ръкави, ама това е кръговратът в природата :) Дърветата са вече зелени и е мноооого хубаво! Особено като видя улиците с липи и нещо много подобно на липи от двете страни - все едно гледам старозагорските!!! Ама наистина са баш тайфа същите! А днес на излизане от информатиката така лъхна на липи, аууу :) Поледните години много я обичам тази пролет! Малко носталгичен сезон си пада, защото доста хубави неща все по това време са ставали, ама си е яка :) Представям си сега в Стара Загора какво е зеленичко и тунелесто :) Ама лятото ще е същото (почти), така че :Р
Друго, друго... почна новият семестър. Надъхала съм се да уча и наистина го правя - може би не много, но повече от преди и все пак недостатъчно. Няма такова понятие като "достатъчно" учене, обаче има леееееек напредък... май :) Поне на упражненията по информатика си правя част от задачите, разбирам ги, тормозя тютора с въпроси :) Мда, сега съм при друг тютор, което е повече от перфектно, и съм решила да създавам впечатление на умна и надъхана, хаха :) Дано не ми е трудно :) Не искам и този да си мисли колко съм... не дотам умна :), че ако пак стане така, ще почна да ги избивам един по двама! А точно пък ICS2, респективно GDI2, я прави толкова много народ (българи) - събрахме се :) В момента, без да се замислям, мога да изброя ПОНЕ 15 човека. А днес следобяд в залата беше просто БГ парти, хаха :)
Тръгнах и на немската математика за информатика - там горе-долу същата работа :) Та с единия крак може да се каже, че съм се преместила при хората или пък съм хванала гората - не знам кое е по-точно :D Къде отиваш ти, може би :D Аа, да - и вече не ходя на немски!!! Голям кеф, хаха :)
Обаче сънят пак почна да не ми стига напоследък. Не, че ми е стигал скоро - всеки ден, даже и през т.нар. ваканция, която нормално си е сесия, се будех с аларма, щото инак ще се събудя на другия ден или в най-добрия случай следобяд. А тази седмица имах и една хептен безсънна нощ заради един практикум, който в крайна сметка се прецака и аз се вбесих до рев, ама минало :) Хаха, в момента по FRESH! върви Mika - Relax, Take It Easy :D Не спряха да ме бъзикат тия :) Ша сляза, ей! :Р За алармата се канех за почна да говоря, така че да почвам да млъквам за радиото :) Разбрах доста неща за нея, опознах и навиците и се научих да я прецаквам (то кой кого, ама айде :Р). Понеже звъни със супер песничка, а аз всяка сутрин умирам от кеф да пробвам гравитацията от легнало положение възможно най-дълго, си я слушам цялата, докато спре. После съответно отново тествам гравитацията и в заспало състояние, за да отчета измененията (blush). Тааа, разбрах, че алармата звъни през 10 минути, ама само в рамките на 1 час - после се изключва окончателно (тежкО ми). Пак (blush) :) Та след тоя един час е желателно вече да стана или поне да си навия нова аларма, щото веднъж не станах и... тъй де :) Да не говорим, че още първия ден от този семестър се успах за първата лекция, хаха! Влизам с 10-на минутки закъснение, а те още си разправят организационни неща, хвърлям едно око какво пише на слайда на стената и чета: "Don't be late" :D Че като ми стана весело и се поухилих малко, даже още повече, когато осъзнах, че в момента професорът точно това обяснява - и той поухилен, а и от стаята май се подочуха подхилквания, които може да не са били за това - то поводи бол :), ама вътрешно съм почти сигурна :Р Egal, по принцип гледам да не се успивам...и да не спазвам принципи :D
Освен туй си намерих и работа в една кръчма (не квартална :Р). Добри пари, ама като вземат да се влачат уеко-дауеко пияни и да ми мънкат, нищо не разбирам... Таа, сега се налага да си търся друга работа, щото оная вечер ми заявиха, че за 3 пъти ходене съм нямала напредък и съм говорела тихо, хаха :) То, че си е така, така си е, ама па и какъв напредък от 3 пъти работа, като си поръчват основно бира, бе, да... не продължавам :) В първия момент си викам "Ей, супер, няма да се занимавам с тия пияндета и да вися на тва задименото", ама в първия и половина момент се сетих, че пак няма парааа. Клонят си нещата към Mc Donald's и това си е :)
От събота си имам и нова къща. Не, че съм имала стара в истинския смисъл на думата, и не, че и тази я имам по този начин, ама разбрахте ме :) Отсега нататък, на когото му трябвам, да ме търси на едно добре познато място в Griesheim ;) Бива къщето, нямам оплаквания, само че май още не съм осъзнала, че съм се нанесла за постоянно. Странно ми е просто, че след 8 (?!?!) месеца в Карлсхоф съм се преместила и то точно тук. Ама ще свикна :) И там си беше яко, особено разните събирания във WG-то преди диско, пък и ми беше първото място тук, но сега пък има с кого да си дрънкам, че и на български, хихик. То и преди имаше, ама в повечето случаи беше "Hallo, wie geht's" и туй то. Па си имам и въртящ се стол, хаха, обожавам ги тия - не мога да се спра на едно място. В залата в унито - по същия начин, хаахха :) Бтв, навреме съм се изнесла - като отидох в понеделник да си връщам ключа, дограмите на джамовете от стаите бяха на терасата, стаите - зяпнали, а мебелите - както не си ги оставял :) И щъкащи работници вътре! Евала ми на нюха, хаха :)
Айде, викам стига толкова засега :) Да приключвам, че да не се преуморя нещо, както съм загубила тренинг почти месец :Р Ще гледам да се появявам по-често, ама не обещавам, хихи :)

Директно от електронните медии :D :D :D

2007-04-13T03:35:00.000+03:00

В момента доста ми се спи, но реших ей така, напук на себе си, да хвърля едно око на новините в нета. Еми, хвърлих го...ама и двете ми очи останаха там просто, хаххах! Няма такива новини като днешните! За малко да ме разсънят :Р Грехота е да не ги уважа с почетно място тук, така че сънят се отлага за по-късно:))) Та...(в реда, в който са на сайта):
Новина Номер 1: Паркирането с SMS тръгва до месец в София
"Паркирането в т.нар "синя зона" в София вече ще може да се плаща чрез SMS или гласова поща, гласуваха общинските съветници.(...) Цената за час престой е един лев с ДДС. Максималното време за паркиране обаче е ограничено до два часа. "Подобна система е въведена в 90% от страните в Европа. Това ще намали служителите, които пишат талони и правят и грешки."

Коментарче: Амм... ХАХАХАА! Нямат си работа тия! Това, че са ви некадърни служителите, си е друг въпрос. Правели грешки... че много ясно! То е много трудно да напишеш "n часа престой - p лева", че и да се подпишеш отдолу! Ехеее, какво ги карат да правят горките! Евала за тоя закон, хахахах! Таман да се посмея малко по нощите:)))

Новина Номер 2: Двама ранени при сбиване в кипърски манастир
"Двама души са намушкани и двама са задържани при сбиване в кипърски манастир днес между съпернически фракции, съобщиха от полицията. Според свидетели в среднощния сблъсък са участвали свещеници и монахини."

Коментарче: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! :D Ето до какво води въздържанието от светски удоволствия:) Бъди атеист! Спаси живота си! :D :D :D

Новина Номер 3: Канада ще достави танкове с климатик за военните си в Афганистан

Коментарче: И с мини-бар, телефон и масажистка!:)

Новина Номер 4: Самолет се приземи в стокхолмския зоопарк

Коментарче: Абе то си е кофти, ама смешно ми стана как са го съобщили:) Малко в стил: "Бритни Спиърс беше засечена да си купува паста за зъби":)

Новина Номер 5: Тиранозавър Рекс е роднина на домашните пилета
"Малки късчета протеинов екстракт от костта на динозавър на 68 млн. години станаха първото генетично доказателство, че страшния Тиранозавър Рекс е далечен роднина на днешните пилета.(...) В новото изследване се посочва, че екстракт от костта на хищния динозавър се свързва с антитела на пилешкия колаген, което доказва наличие на птичи протеин в костите на динозаврите.

Коментарче: А ся си признайте кой яде еволюирали динозаври, а:) Хванах ли ви!

***

Този мат'риал достигна до вас с любезното съдействие на netinfo.bg. Те не знаят, ама аз няма да пропусна възможността да им напомня...и да си прибера паричките от рекламата:)

Дано не са ми отвити краката сутринта :D

Пак хмм...

2007-04-11T03:04:00.000+03:00

Трябва да стана врачка. Имам данни. Или пък може би съм съобразителна, разсъждаваща и с реална преценка за нещата дори когато не ми харесват?! Еми може, да... Ама не, врачка ще стана все пак:) Изумявам се от себе си понякога. Примерно знам толкова много неща за хора, които дори почти не познавам, и все пак на основата на тези неща мога да си направя реална и, най-важното, точна преценка за тях и това, към което се стремят. Брр, как прозвуча само:) А защо тогава, аджеба, не мога да си направя същата преценка и за себе си?! Ей така, просто веднъж да съм наясно още в началото дали нещо ще се получи или не. Впрочем като се замисля, същата реална преценка имам и за моите си неща... само че не и обръщам внимание. Ами да, друго си е да си калявам Водолейския инат, пък дори и действайки против самата себе си:) Чи ко ша му и:) Аа, да...и мисли чета:) Изобщо, страшна съм! И ако поръчате в периода 11-20 април, ще хванете и пролетната промоция, хаха:) Цената е малко кофти (за вас, мен ме устройва идеално :Р), ама па и вижте колко неща мога:) Уу, в моя чест Winamp-ът пусна Химна! От около година Химнът на България ми действа доста патриотично..писала съм го някъде тук даже....както и да е. Armin van Buuren - Shivers... Та май за нещо като 6-то чувство говорех. Абе, 6-то, 7-мо...до 10-то всичките ги имам. Следващите също, но все още не знам как да ги ползвам. Недостатъци?! Има, има - способна съм да се шокирам и да не мога да повярвам, че неща, които съм била убедена, че ще се случат без съмнение, се сбъдват. Случва се:) А инатът ми... дам, като се хвана за нещо, което реша, че трябва да стане, няма пускане дори когато няма смисъл да се държа вече. То по принцип май и така си трябва, де. Само че между упоритост от амбициозност и упоритост от твърдоглавство има разлика, ама няма значение - всичко трябва да се пробва, пък методите... кой каквото може повече:) Абеее...едно време ми се отдаваха повече някои неща - още на ниво "идея" и минаваха към реалност (евала ми, за което, хаха). Уж тия неща се затвърждавали с възрастта, ама при мен всичко е ирония - исках и лекар да ставам преди...уау, вече 2 години почти o_O. Ееех! И, таковата...страшна съм била на 15, ей! :Р Въртяха се далаверките тогава. И сега съм си такава, де (не забравяйте - само от 11 до 20 април е промоцията!!!), даже далаверките са пъти повече...ама...на бат Мърфи законите май са още повече. Нещо си ме е набелязал за опитно зайче и, като гледам, добре си върша работата, доволен е от мен сигурно. Гад! Най ми е лесно всичко да върви напук, че тогава поне знам, че нищо необичайно не се случва:)
Щях да обяснявам също, че напоследък се кефя на Anna Vissi - Everything. Евала на разбиващите рано сутрин стената ми работници, без които нямаше да си слушам player-а с цел изолация. Тази песен, заедно с една на Schiller и няколко записа от радиото, беше единственото на него. Яка си е... Готин текст. Дам, много готин:) Таа, това щях да го обяснявам, ама няма :Р Ще кажа, че и First Day на Timo Maas е готина. Миналата зима, Fresh!, yeah, yeah:)
Тази вечер изведнъж реших, че мога да направя нещо, което отдавна е трябвало, само че тогава не можех и не исках. И сега не мога да кажа, че искам, но поне го възприемам като Варианта с главно В:) Опити за помъдряване?! Хаха, друг път:) И друг път ми е минавала тая идея, но моментално съм я отхвърляла като невъзможна. Да видим сега. Утрото било по-мъдро от вечерта. Ами най-много да съм размислила и пак всичко, както си беше, хаха:) Много е вероятно, да не кажа, че е най-вероятното, което може да стане - познавам се. Ухх, не могааа, не искам...не исках! Пък и една друга идея ми се върти от известно време, напоследък - на по-бързи обороти :Р Много съм идейна, признавам си - луд умора няма:) Тази идея досега лесно успявах да я държа на много заден план, защото ми се струва, че е поредната закопаваща ме. И все още успявам, въпреки че май е минала 1 крачка напред. Ще видим кога ще хукне да тича:) Може и вече да е усилила крачка, а аз да си внушавам, че не е. Знам ли?! Става въпрос за мен, все пак, не за някой друг - тук съм безсилна, хаха:)
Ух, да взема аз да си лягам като добро дете пак в 3.00 а.м., че нещо съм се побъркала тая вечер, като гледам:) Това поне го предсказах снощи :Р Тва ще да е, щото почнах да гледам "Vip Brother", знам си аз:))))

П.С. И това трябваше да е сериозен пост! Ма ни беши:)))

Хмм...

2007-04-10T02:05:00.000+03:00

01:06 а.м. Faithless - Music Matters - едната от последните ми мании. С нея се будя сутрин. Всъщност, не се будя - не и окончателно. Просто искам да чуя колкото се може повече от нея и я оставям да върви, докато спре сама. После ясно - ZzZzzz до следващата аларма и пак същото:) Това не знам защо го пиша. Може би защото точно нея слушах сега. Абе, все тая. Последните 2 седмици нещо ме мързеше да пиша или пък гледах да правя нещо по-сериозно. Резултата няма да го коментирам, че ще се ядосам :Р А не е, като да не се случваше нищо - напротив, доста неща има, които си заслужаваха и си бяха голям кеф - кои повече, кои по-малко, ама кефът все си е кеф:) Хм, май не съм в настроение да се лигавя, затова правя една суха ретроспекция и си лягам. Щото пък ще си повярвам - лиготията си е по default, а и с драскането все до нея се стига - няма как, като се и почва с нея :Р Такамм, значи...я да видим сега какво се случи през тези въпросни 2 седмици (айдее, заминаха 10-12 реда писания без още нищо да съм казала:) Който го може, си го може. То па едно умение...). Амм, почвам:
Понеделника след Амстердам се събрахме малко у Алекс. Яко си беше, но ми беше и малко странно на моменти и, вярвам, не само на мен. Де да знам... сега като се замисля, 1-2 момента мога да ги оприлича на края на август 2006. Абее... яко ми беше! Точка!
Същия петък пък обичайните трима (не от запаса :)) ходихме пак в А5. Преди това, естествено, традиционната загрявка вкъщи. Ейй, как ги обичам тия моменти!!! Е, вече ще е малко по-различно, а скоро - и още по-различно... Мразя промените! Ама много ги мразя! Адски бързо свиквам с хора, събития, места и после ми е тъпо... Та въпросната вечер беше супер веселка :) За пръв път да не тичаме за автобуса:) Главно защото решихме да хващаме следващия :Р И все пак успяхме да стигнем навреме за 15-те евро Freiverzehr... не, че ги ползвахме, ама това е незначителна подробност :Р Пък и онази вечер алкохолът нещо не вървеше... Иначе в А5 си беше яко. В началото само малко едно такова... загуба на тренинг явно, че 1 месец не бяхме ходили, ама бързо влязохме в час:) То с "Destination Calabria", "My, My, My", "Eye Of The Tiger" и не знам какво още една след друга няма как:) Само че този бяхме по за малко, ама карай. От 2.30 докъм 3.30 подпомагахме бизнеса на околните кръчмета (визирам тази така типична кръчма Mc Donald's :Р), после обичайният преход до Luisenplatz и тамммм... 1 час висене за първия автобус, респективно втория трамвай за някои хора :Р А някои други извадиха късмет с 10-15 минутки чакане само:) И все пак, като изключим АДСКИЯ студ, късия ми ръкав и дънковото ми яке, не се оплаквам толкова - имах си компания - сродна по чакане душа, хаха, друго си е, така че гък да не съм чула от себе си! Като се прибрах, дойде другата изненада - в бързината при изнасянето ключът ми беше останал на вратата на стаята ми! Хаха:) А точно като тръгвахме бях казала, че ми се струва, че съм забравила нещо :D Идиот, хаха:) След няколко неуспешни опита за влизане с взлом (тия монети и пили за нокти за нищо не стават :D) последва звънене на пожар и една камара извинения на събудената ми в 5.30 сабахлян китайка, ма кво да се прави сега - той акълът по Водолеи не ходи явно:) А вътре вратата на стаята ми ме чакаше широооко отворена с ключа на ключалката от външната страна, хаха:) А защо си легнах тогава чак към 8, също не мога да обясня...
На другия ден бях на РД на Ники. Нещо не бях много на кеф, ама след известно време ми стана доста веселко:) А на сутринта как ми се спеше, малиии...
Неделя. Пристигнаха "подаръчета" от БГ:) Яхуу!... Хъх...хмм...не е смешно. И не беше толкова весело! Въпреки че се изкефих на нещицата, макар и съвсем обикновени - кафенце, БГ фъстъчки, каквито тук НЯМА!, и т.н. - нищо особено, но откъде идват чак...
Понеделник. 20.30. Китайският (или друг "жълтичък") ресторант до Cinemaxxx. Този път цялата тайфа. Айде, почти цялата - доволните 7 човека. Идилия... После на 2 части - пехотинци и мобилизирани (аз съм на МобилТел :Р) към Австралийския бар. И не, че дотогава липсваше, ама там се почна Голямото Хилене, хаха:) А "Sex on the beach" верно било яко. Коктейлът... плаж си нямаме :Р А на тръгване...до колата...хахахаха, няма такъв смях! Заболя ме и корем, и уста, и всичко, хахахах:))) Супер яка вечер! Като изключим повода, хъх :(((...
Четвъртък. Велики при това. Боядисвах яйца:) Много-много не виждах смисъл да го правя, след като съм сама, но пък като започнах, ми стана кеф:) А яйцата...еми 2 еднакви нямаше:)
Петък. Тати имаше РД:) И точно на същия ден беше получил картичката! Толкова се радваше, че ме разплака. То и малко ми трябва. Календарът ми все още стоеше на 31. март. Напразен номер за самозаблуда... преместих го.
Вечерта малко у Ивчо. Малко-малко - на другия следобяд се прибрах, хаха:) Лафче, музика, филмчета, готини хорица...добре си беше, а и изобщо не ми се стоеше сама... Рано-рано сутринта Тишо замина за България... Ванката - 2 дни по-рано... Странно е. И не само. Хъх. Смотано е. Уф...Както вече казах, мразя промени!
Събота. Следобедно-вечерна разходка с Ники и Тошко, съчетана с... какво ли?! Mc Donald's, естествено, с цел размразяване:) Кога ще се науча да се обличам както трябва?!
Малко по-късно същата вечер ходихме до Руската църква близо до Карлсхоф. Колебаех се дали да ходя, но добре, че отидох - видях се с доста БГ-та, с които скоро не бях. Иначе бяхме само ние, нямаше никаква литургия и на собствена глава обикаляхме 3 пъти църквата. Досега само миналата година съм го правила. А как се пази свещта запалена на тоя ветрец, няма да обяснявам, че и аз не разбрах много:) После вкъщи на бой с яйца и козунак (с нео не се бихме). И що пак висях до 7, не мога да си обясня?! Хаха...
Великден. Wixhausen. Малко нагости, малко на пикник:) Яко! А и както си представях Великден home alone пред компа най-вероятно... Мнее! Може да не е като Коледа, но си е празник все пак:) И в този ред на мисли: въпреки всичко - яка компания, купонче и т.н., Коледа винаги в БГ:) Дано. Иначе за втора поредна година ме изпотрошиха в боя с яйца, хаха.
Днес. Втори ден на Великден. Дядо има РД:) Чухме се по телефона с него и с баба - голям кеф беше:) Иначе всичко днес е затворено, по улиците все едно е паднала бомба - няма почти никой, само по кафетата има народ, но по-малко от друг ден. Евала на... хаха, писна ми вече да го казвам, ама Mc Donald's :Р, Burger King и дюнерите, че ще си умрем от глад някой ден заради тия швабски закони:)
Пфф. Престарах се за пореден път. Точно 2 часа го пиша туй чудо...А мислех, че ще си легна рано...ма да, бе:) А фонът: през половината време ATB with Heather Nova - Renegade (другата ми мания) на repeat, а сега пак "Music Matters". Шса пубъркам:) Туй то.

24.03.2007 - Един ден в Амстердам :)

2007-03-26T01:11:00.000+03:00

Страхотен ден беше - весела компанийка, нови места...! Но да почна, както си му е редът, а именно - с началото:) И, да - ще бъде дъъълго:)
малко преди 06.15 ам - сънувам как се заливам от смях на нещо, което би трябвало да е сериозно:) Постепенно минавам в полубудно състояние и се усещам, че наистина се подхилквам:) После вече се събуждам окончателно.
06.15 - звъни ми алармата. Късно е, чадо, ама ти, какичката, дето пееш - айде недей да викаш толкова другия път, а?! Освен това...О, не! Навън вали!:(
към 07.20 ам - лафчета по телефона - Ицо и Тишко ще са долу след минутки. Изчезвам и заключвам вратата от външната страна:)
към 08.00 - вече и Тонито е в колата и започва същинският път. Аз се хиля като идиот -може би още ме държи от съня, но по-скоро отличителен белег:) Пък и средата предразполага:)
10 часа - Бам! Задръстване на магистралата край Кьолн заради ремонт (само в нашата посока естествено:)) Как се задръстват 5 ленти само в едната посока, не мога да обясня, ама явно бая щъка народът. Прекарваме доволен 1 час в стоене на едно място с периодични придвижвания за по няколко метра, но затова пък постоянни майтапи и заглеждане по околните МПС-та:) А, и междудругото, по тези райони вече не валеше и явно не беше и валяло:) Yes, yes, yes!!!
11 часа - time to go. Йевала:)
След известно време стигнахме Холандия. Нещо се сторихме подозрителни и чичко полицай ни поразгледа документите...че и лафче дръпнахме:) След няколко минутки спряхме за почивка, за манджа и за първи снимки:) Пекна даже и слънце и не беше толкова студ, колкото в Дармщат:) 1:0 за нас! Първи впечатления - холандският си е бая мешана скара, но има повече общо с немския, отколкото мислех. И, да - радиата им са The Best!!! Всичките!
някъде към 14.00 - минали сме Утрехт и най-накрая стигаме Амстердам:) Доста по-късно от очакваното, но:) Разглеждаме първо "Амстердам Арена" на местното отборче "Аякс", което без Гацо Бацов вярвам нищо не струва:) Сградата прилича на летяща чиния, но извънземни не видяхме. А районът малко ми напомня на Франкфурт...
Потегляме към центъра. Следващо впечатление - карат на принципа "Сам съм на пътя - дреме ми!". Уличките са тесни, от едната страна са ти коли, от другата - колоездачи-камикадзета, отпред - пешеходци. С една дума - лудница!
към 15.00 - след известно напрегнато обикаляне паркираме на някакъв подземен паркинг за поне 200 коли и почваме да мааме крачоли из града, който е уау! - пак тези старинни сгради и замъци заедно с готини магазини, адски много народ, тесни улички, а като прибавиш и многото канали...абе супер як град! Не знаех, че къщите на Ане Франк и Рембрандт са в Амстердам, но...вече знам:)
към 18.30 - след дъълго обикаляне цял следобед и мнооого снимки е време за почивка (и манджа) - Burger King. Папкаме, хилим се, а за фон - едно от радиата им! Уникално! Кога друг път ще чуя "Electro" в заведение за бързо хранене:)
20 часа - ша си одим:) Тръгваме и... се връщаме на същото място - грешка в навигационната система:) Вторият опит вече е успешен и след ходене, ходене, ходене стигаме до колата и тръгваме наобратно. Скоро се поумълчаваме и почваме да играем на думи, за да не заспим. Ефектът беше огромен:) А радиото - лелеее! Не знам кога сме стигнали в Германия, обаче табелите от "Uit" станаха "Ausfahrt", а малко след това радиото мина на "Big City Beats".
час: някъде тогава - наближаваме Кьолн. Нашата магистрала е затворена и се налага да заобикаляме града. Не ни върви нещо с тоя град, ама поне му хвърлих едно око, доколкото беше възможно:) После вече всичко нормално. Успях с известно усилие да не заспя повреме на целия път - бих се гръмнала в противен случай!
02.00 ам - вече сме в Дармщат. Спи ми се до липса на ориентация, така че маршрутът до вкъщи ми се струва напълно непознат и се усещам къде сме чак като стигнахме:) На будно се ориентирам малко по-добре, държа да отбележа :Р Освен това времето се мести към лятно с 1 час напред и изведнъж става 3:( Интересно, че при предната смяна бях с почти същите хора:) Както и да е. Стигам си вкъщи и след малко излишно мотане падам и умирам.
Един незабравим ден! Благодаря на хората, които го направиха такъв! Love you all!:)

Пролет?!?!?! o_O

2007-03-23T03:00:00.000+02:00

Вчера, което, за да съм точна, от 2 часа и 4 минути вече е "онзи ден", дойде астономическата пролет. По принцип. Дотук добре. Нищо необичайно, ако съдехме по времето от миналата седмица - 20 градуса, слънце, синьо небе... Тогава ми беше адски странно как във Филаделфия при Стеф буквално за 3 дни времето премина от 25 градуса и слънце през 10 градуса, за да стане на третия ден -2 и да вали сняг! Е, тук чак такива ненормалщини няма - явно те са по-смахнати от Немция :Р Но наистина последните няколко дни захладня, а днес, като излизах следобяд, направо си умрях от студ! Към 4 градуса е било. Язък за новите ми пролетни обуща:)
Днес още в момента, в който излязох, се замислих дали все пак не трябваше да си облека нещо по-стабилно, и докато си размишлявах, попаднах на...парче сняг! Не знам каква ми е била физиономията, обаче предполагам, след като докато се усетя, вече бях казала на глас "Сняг?!?" Еми така е-който е свикнал от малък да си говори сам, не се усеща в такива моменти:) По време на цялото ми мотане ръмеше, ама едно такова никакво-хем не е за чадър, ама хем пък мокри - няма угаждане:) Точно като се прибрах, дъждецът усили. Аз-лепната за парното, то-на 5, крачката ми отгоре-голям кеф, че е точно зад бюрото:) Голям кеф да го слушаш тоя дъжд, като пада по...абе където пада там:) Но това не е всичко! Ако се обадите до 5 минути, получавате още...опа, това от друг филм беше. И все пак това не беше всичко! По едно време реших да мръдна до кухнята. Катеря си аз стъпалата, нищо не подозираща, стигам горе и нали имаме клюкарски прозорци, пред мен се облещва целият "чар" на времето - не само се изсипва дъжд, ами вали и сняг като бонус!!! Последва второ "Сняг!?!". В момента не знам дали още вали 2 в 1, обаче дъждът се чува много ясно даже и май няма намерение да спира. Вали вече от около 9 часа нон-стоп! Не смея да предполагам каква ще ми е реакцията утре (днес), като погледна навън... В краен случай ще си купя лодка:) И без това с автобус е твърде изтъркано вече:) А казват, че на дъжд се спяло по-хубаво. Еми аз със спането проблеми нямам, само със събуждането, така че дано успея да отлепя утре навреме:)
Ух, и дано в събота не вали, че...

Бясна съм!!!

2007-03-22T01:45:00.000+02:00

Мразя я тая JAVA вече! До гуша ми дойде от нея! Нищо не схващам, нищо не мога да направя...!!! Не знам колко време вече се мъча да напиша програма от 10 реда и не мога да ги разкарам тия скапани грешки и тва си е! Баси - 10-на реда програма и най-малко 2 грешки! Аа, да, случи се няколко пъти да има само по една...ама няколко пъти! И то ебати и грешките: "Махни тая скоба" - махам я, "Тук трябва да има скоба - сложи я"!!! Еми майната ти! Какво искаш последно?! На идиот ме прави значи... Не знам аз ли съм дефектна нещо, ама ей такива неща не ми влияят стимулиращо - напротив! Бяс ме хваща, та чак ми се реве даже!!! Откъде да дойде тоя стимул?! Четеш, четеш, четеш и накрая пак гледаш като идиот! Еми аз така мога да гледам и без да чета, баси! Никакъв напредък - нищо! Понякога наистина сериозно се замислям дали това е за мен. А ще се местя "Информатика", Господи!!! От една страна, няма такова нещо като "Не е за мен" - това е по-скоро мързел. Нали уж успехът бил 1% талант и 99% труд?! Е, що не става тогава?! Явно трудът не е достатъчен. Съгласна съм, ама как да е достатъчен, като все стигам до ей такива задънени улици?! Как да продължа? Грррр...побърквам се! Да бях учила икономика... с тая история, философия, право щях да цъфна и да вържа отвсякъде! Баси, за нищо не ставам... Аа, да, може би за английска филология. Хах! И да стана даскал после... А и мразя да пиша есета! Ама нали "Ромен Ролан" е елитна гимназия. Ами значи мога и само с нея да си остана, хъх!
Защо все така става? Аз ли съм най-големият идиот, че само аз не ги разбирам нещата?! Нито са събрани само гении в тоя университет, нито нищо. Много учене му е майката (бащата не знам кой е). Еми ето - пробвам да уча и кво става - не мога да продължа...Уфф, как се оправяте вие,бе?! И тоя нещастен TUD!!! Няма да е зле поне веднъж някой наистина да ми обясни нещо и то това, което го питам, а не това, което той си знае, и после да се чудя що не съм разбрала пак. Ако можеше и най-първата ни програма на JAVA, ама най-най-първата, да не е с 2 страници само условието! А тюторите...и тях ги мразя! Вместо да ми повтаряте 100 пъти колко съм тъпа, можехте да ми ги обясните тия неща, като сте толкова остри - нали затова сте там! А не, като ви питат нещо, да кажете: "Ами не съм сигурен, трябва да проверя..." То да проверя аз и сама мога! Ама после аз съм тази, която не разбира! Добре, че сте вие!
Мразя JAVA (поне в момента)! А ми е интересно (не знам как става тоя номер) и искам да мога!!! Искам - кефи ме!!! Грррр... никога няма да стане....
System.out.println("Да бях учила икономика, мамка му!!!");

Wiesbaden:)))

2007-03-14T00:49:00.000+02:00

Ейй, видяяяхме го тоя град най-накрая:) Откога му се каним! Днес сутринта в по-поносимо за нас време - 10.40 (стига вече с това ставане в 8:)) хванахме влака за натам и в 11.25 се появихме на гарата във Wiesbaden. Времето беше страхотно като вчера - пролетно с мераци за лятно:) Понеже досега не бяхме стъпвали там и не знаехме кое къде се намира, а и изобщо какво има за гледане (само бяхме чували да 1-2 неща), няколко минутки се чудехме накъде да тръгнем и накрая избрахме една посока на принципа "Онче-бонче" и това беше:) Градът отначало нещо не ни трогна, не знам защо. Обаче това, което моментално ни направи впечатление беше, че всики (ВСИЧКИ!!!) сгради са старинни. Сега не знам точно кой век, ама няма да е нашият, че и за предния не съм сигурна...абе, отдавна ще да е било, не си спомням вече толкова назад:) Но хората си живуркат вътре съвсем спокойно, а в някои има доста лъскави магазини, което е яка комбинация според мен:) И точно се бъзикахме, че в тия сгради само призраци ще срещаме и че вечер ще ни е страх да се прибираме в тях, и в същия момент стигаме не къде да е, а Kaspar Platz :D :D :D Умряхме да се хилим, хаха! Бива ги да измислят имена:) След още малко ходене намерихме и центъра - добре беше да се покажем малко сред хора:) С центъра намерихме и магизините за парцалки, които в Дармщат инспектираме всеки ден. Този път, за щастие, не си купихме нищо:) Е, виж, Mc Donald's малко трудно го намерихме, че доста добре го бяха скрили, и когато го стигнахме, вече бяхме провлачили крак от глад, ама оцеляхме и тоя път, де:) След хапването продължихме разходката, почнахме да намираме все по-яки неща и градът изведнъж ни се стори много красив! И като се почнаха едни снимкии! Отначало си мислех, че ще са съвсем малко или най-много колкото тези от Франкфурт, но вечерта, като ги качвах на компа...емии...таковата....100 бяха:) Направо сме се изснимали, ама не е като да нямаше какво - всичките тези сгради, различните институции (все пак нали Wiesbaden е столица на провинцията, не знам и аз що точно той, ама...), парка... А и цялата пролет наоколо - зеленина, цветя, цъфнали дървета...Много ме трогват тия неща напоследък! Красотааа...Всичко е документирано за поколенията вече:) Накратко: Wiesbaden rullzz, rox, кърти миФки, събаря мазилка, троши чаши... Малко не съм сигурна дали става за живеене, че леко заспал ни се стори в началото. По-скоро целият град си е туристически обект, ама те си знаят, де, да се оправят там:)

Ейй, тая Германия! Да обикаляш, да скиташ, да зяпаш, да разглеждаш! Толкова неща има да се видят! Много ми се обикаля! И Wiesbaden вече го видяхме...а сега накъде?!:)))

П.С. Ама ей така, като пиша 1 час, и накрая ми се изтрие постът, много мразя!!! Не, че ми се беше случвало, ама по принцип си го мразя пък:)

Пролет и в Германия:)))

2007-03-13T01:09:00.000+02:00

Тази снимчица ми е от днес! Пролетен Дармщат! Просто не се сдържах:) Красота! Днес времето беше невероятно! Типична пролет - към 18 градуса, топличко, срещаха се и къси ръкави дори, едно сладко слънчице пекнало и това лятно-синьо небе без нито едно облаче...и тези цъфнали дръвчета, аауу:) Всяка втора дума ни беше: "Ама много хубаво време днес!" Еми което си е така, така си е:) Изобщо не ми се прибираше вкъщи, затова и дадох всичко от себе си максимално дълго да ме няма:Р Излязох още към 9, че трябваше да свърша някои неща. После точно щях да ходя към влака за Франкфурт, за да си върна дрешките от Messe-то, но се оказа, че Самосвалчо вече станал легален Опелчо (Тише, безаварийно каране и кеф на мах с колата, за което не се и съмнявам:)), та поразходихме количката дотам:) Магистралката, оле-оле:) На Messe-то, естествено, пак се замотахме, ама така е, като са шибнали баш пък шефа на майната си. Иначе на гардероба връщам аз дрехите, пита ме жената за име, казвам го, повтарям го:) (тук ми се налага постоянно :Р) и на тръгване ми казва: "Чао, приятен ден" на чист български:))) Пак вкарах ей тая o_O физиономия:) Още в началото я усетих, че не е германка с това "р", но акълът ми беше някъде другаде и изобщо не се замислих, че може да е българка. И накрая това "Чао" прозвуча по-особено, ама докато успея да се замисля, и тя се издаде:) Хаха, ама какво ли се учудвам - ние сме на всеки милиметър, пък точно на Messe-то няма да сме. Да не видиш българин там, все едно...ми няма как да стане просто:)

Навръщане пак нещо се поомотахме по пътя, ама точно нагледахме летището дали си е на мястото:) Малии, тия самолети спиране нямат, хаха:) По обяд си бяхме вече в Дармщат и направихме набързо едно столче. Набързо, щото "Tablett, bitte" :Р След това, както вече казах, изобщо не ми се прибираше, та минах през Цвети да я видя какво прави. Е, дългичко я гледах, ама то като се заприказва човек...особено ние каквито сме хора:) Вкъщи се довлачих към 18.30. Готин ден беше - от тези, в които се замисляш не може ли всичко да остане просто ей така, да спре времето... А в 18.30 беше още светличко, кееееееф:) Пролет, пролет, пролет! Ще видим докога, но утре никакви пуловерчета:)

А утреее...утре ще се обикаляяя:) Wiesbaden, фнимафааааай!:)))

Мързел в неделя:)

2007-03-11T17:12:00.000+02:00

Така си е - неделя се очертава като един от най-мързеливите дни. Всяка неделя. А и като знам, че вторият семестър е още далече, а следващото Messe - малко по-близо, но все пак достатъчно далече, за да не ме трогва - еми доста по-различно изглеждат нещата:) Пак ще трябва да се учи, да, защото светлинни години разстояние не се наваксват от само себе си, но не е задължително да е точно сега (тая логика ми излиза през носа в повечето случаи, ама:))
Днес се събудих с първата аларма в 12 и разликата с други дни беше, че този път не заспах пак. Усещам, че заслугата е на лаптопа, който си бях придърпала до леглото, защото снощи свалях един филм, а скоростта падна супер много и се наложи да остане за през нощта. Как обичам да заспивам на музика! Снощи за пореден път заспах на един сет на Robbie Rivera, който вече май за трети път ползвам за фон. Супер яко сетче, но след третата песен нямам идея как продължава, хаха. То по-странното щеше да е, ако знаех, щото все пак за лека нощ го ползвам, а това, да не заспя на цял сет... ми не е много добре:) Въпреки че точно този не е от приспиващите - началото (само за него мога да кажа :)) е доста разсейващо - Elektro, пам-пам, пам-пам, The Rub...и оттам нататък май не знам, хаха. И като почна да си денся из леглото, хаха. Като се събудих днес пък, от Winamp-а се чу: "Moin, moin...", хахах, Fettes Brot:) Колко на място! Абе бъзика ме нещо тая програмка, усещам го. После се излежааавах, гледах малко neterra, ама не ми се гледаше особено и минах на въпросния филм, който снощи се тегли цели 13 часа, а именно - "Closer". Каня се да го гледам, откакто излезе на кино в БГ, даже си бяхме уговорили среща тогава да го гледаме, ама аз не знам що не отидох...Ми толкоз ми бил акълът! Филмчето ми хареса доста, въпреки че откъм време на действие е малко объркан и не загрях в първия момент кога се развиват нещата. Даже май още не съм сигурна, че съм разбрала напълно всичко, ама все пак...Отдавна не ми се беше случвало да гледам с интерес филм докрай, без да се разсейвам с нещо, да си лафя по skype и icq или да проверявам през 5 минути колко време остава. Як филм, музиката и тя, нищо, че се повтаряше по 1 изречение в песните - напоследък все такива си харесвам май (party all the time, party all the tiiiiiime:D :D :D). Сега пък слушам класацията по Фреш! "Elektro" пак е вътре:)) А сега почва Rachael Staaaaaaaarr!!! Ама като се сетя, че "I Wanna Love You" още не е минала, и се изприщвам! Преди малко влязох в банята и пак нея уцелих. Аман начи! По 20 пъти на ден ме тормозят с нея! Хит, хит, ама чак пък толкова! Не, че е лоша, ама това си е тормоз вече! Иначе има готини песнички в класацията, ама снощи Euro Dance Fresh! 30 беше къде-къде по, особено ако първо и второ място си разменят местата, хаха:) Това само като козметична промяна, иначе аз лично бих я пренаписала леко класацията, ама карай ся - важното е, че са яки песнички все вътре!
Брр, изпапках си царевичката, хаха. Да взема да цапна и едно капучино лии? Ебати комбинациите... o_O

***

Edit (40-на минутки по-късно): Ето я! Ето я! Помощ! I wanna fu...loooove you! Че и на пето място! Неееееееееее! Няма Господ, нямааааа! I wanna kiiiiiiill you...

Край!!! :)

2007-03-09T20:54:00.000+02:00

Днешният петъчен следобед сложи началото на края на 2 седмици принудително недоспиване (то като е по желание, добре:Р), целодневни изстискващи мозъчни занимавки миналата седмица и скапващ физически труд последните 3 дни. Мир на праха им:Р За миналата седмица няма какво да обяснявам, то ясно - практиката. Тази седмица тя остана малко... ок, де, може би малко повечко... на заден план, защото осъществих първите си 3 работни дни, хаха. За всичко си има първи път - време си беше. Какво правих ли? Ами разкарвах една табла насам-натам и се грижех за успешното придвижване на чаши и чинии от едно място на друго, защото, както знаем, телата в природата непрекъснато сменят състоянието си и от състояние на покой преминават в движение и обратно. Мчи тъй беши, ко:) Е, имаше бутилки, които повече няма да могат да се движат, ама държа да отбележа, че, колкото и да е странно, заслугата за това не е моя :Р Айде и на тях мир на етикетите им! Тъй де, с две думи: сервитьорствах в едно ресторантче на Messe-то. Хаха, пак ли се вързахте за двете думи:Р Исфиняфам са! Ама то какво ресторантче - хангар за към 100 човека беше! Добро начало, хаха:) Аз предимно празни чинийки разнасях, тъй че мойта лесна. Е, на моменти ми имаха и малко повечко доверие, хаха, ама основно работата ми беше да гледам в чиниите на хората и да им броя хапките и като решат да си ходят наааааай-накрая, да им омета всичко от масите:) Денят представляваше нещо такова: в 11 трябваше да съм там, сиреч в 9 на крак. Първите дни даже в 8, че тва Messe като са го строили, са забравили да спрат и нямат намиране тия неща. Колко псувни бяха и там, не си е работа, хаха. Още втория ден бях вече оборудвана със слушалките за телефона, че 38 минути с S-а - шанса да не заспя, а и още първата вечер останах до 22 часа да се трудя. Не, че беше задължително, ама милиони с мързел не се изкарват:) Сутрин в 11 още има 5-6 клиенти на кръст и маам крачоли, пия кафе и се чудя какво да правя. Обаче после като огладнее изведнъж целият тоя народ, с който на отиване не можех да се размина по ескалаторите и коридорите и ме изнервяше допълнително, малиии! Няма смогване, хвърчиш като луд и по някое време почваш вече да си мрънкаш под носа: "Пуу, не се наядохте значи! Айде мафкайте се вече, че и аз си искам почивката!" И после като видиш в кухнята още яденета, чакащи да бъдат занесени... те цензурират от СЕМ, хаха:) Ама иначе едно мазнене, едно чудо - "Guten Tag", "Bitte", една усмивка до уши - бива си ме, хах:) Ем си ми е кеф да се хиля, па и остават доволни хайванчетата, щото и те ми се ухилват:) Ма кво няма-не е като да нямат пари-то поне 50 евро за обяд на глава само, за кво си говорим:) Имали ги, дали ги. Стават и такива неща...ама не с нас:)) Колегите и те готини хорица... И като стане 17-18 часа си хващаме багажите и кой откъдето дошъл. Е, тогава вече съм най-щастливата на тоя свят, хаха:) Прибирам се скапана, ама поне бързо реанимирам. С 2... абе с няколко думи - резултатът от това Messe (евала на Ники, че ми оправи прещракването на азбуките - не знам що не ставаше преди): лека мускулна треска на ръцете, постегнати мускули на същите, окапали крака-фитнес демек:)... и страхооотна нужда за сън, че няма какво да се крием, наши хора сме си-пак супер късно си лягах. А най-важния резултат го чакам след около 2 седмици в сметката ми :Р
Иначе снощи мислех да не спя, а да чета JAVA за представянето на програмата днес, ама в 4 реших да дремна малко, осъзнавайки, че няма да е малко...Алармите в 5.00, 5.10, 5.20 и т.н. бяха безсилни и станах в 8.45. Естествено, не можах да прочета повечето неща, ама пък изпитването не беше чак толкова гадно, въпреки че едва ли ще имам кой знае колко точки, ама нищо.
Уф, нещо хич не ми се стои вкъщи, още повече сама:( Тъпо. Че няма да има и диско тая седмица:(А пък за утре просто не смея да си представя до колко ще спя, хах, ама към обяд ще гледам да стана...Айде стига толкова, че пак се олях! И точно на място по ФРЕШ! - Rachael Starr - Crash!!! Ама и аз я имам вечее:Р След поне месец търсене...

Днес

2007-03-05T22:50:00.000+02:00

Днес, днес, днес... Ами нормален готин ден:) Май още ме държи от петък вечерта, хаха. Настроението, де, то другото си замина вече... Хаха, ама не... само като се сетя какви бяхме нахилени всичките и как се разбихме още от самото начало, пък за после да не говоря, хаха! Че събитията "напомняха", така да се каже, за себе си и в събота, или поне основните, щото някои второстепенни, клонящи към третостепенни, детайлчета малко по-късно изникнаха в съзнанието ми (wow... ?!!?! О_O) Айде да не задълбавам :) Ама яко си беше, якооооооо, искам пак, хаха:)
Що се отнася до днес... мдам, "тежка" програма:) Сутринта трябваше да ходя до Messe-то да видя в крайна сметка ще се работи ли тия дни или не. Еми ще се работи май:) Не, че успях да намеря офиса на чичко шеф, щото миналия път минахме по някакви нелегални маршрути от рода на противопожарни стаи, аварийни изходи и т.н., хаха, ама в такива случаи телефоните вършат идеална работа:) Накрая ми писна да обикалям и просто му звъннах на The Big Boss. Дано се съгласи с претенциите ми утре, че... Навръщане, естествено, след кратко чудене кой влак да хвана до гарата във Франкфурт, аха да се кача на правилния и се обърнах и се качих на другия, хаха. Ама карай, поразкарах се малко, видях някви мизерни кварталчета:) После си хванах влакчето за Дармщат (пред мен седеше българин - не може да бъде просто :))) и стигнах точно навреме за срещата в стола с Тишко и Ицо. Обичам ги тия срещи - заместител на кафетата в БГ:) Като се съберем една маса от 10 българи и яденето, респективно кафето, изстива:) Иначе днес се понахилихме пак, хаха, сефте - и това не може да бъде просто, днес все такива невероятности :РрР, позаговорничихме за някои нещица... Маааалко по магазини после, кеф, кеф:) И дотам с кефа-после пак в унито за тая практика. А това студентче, дето уж е сложено да ни помага, почва да ми лази по нервите. Не стига, че си нямаше идея първия път за какво ни е проектът, после ни обърка с една задача, ами от всички, дето не ходят, дето не разбират и дето цъкат игри през повечето време аз му излязох най-крива! То малко и сама се закопах, като ми е толкоз акълът, ама все си мислех, че би трябвало по-скоро да помогне, а не... абе, мани! С цел да "помогне", в която цел силно се съмнявам, ми даде задача, свързана с предните 2, с които НЕ бяхме готови!!! Еми хубаво! А да греба супа с вилица не щеш ли!? Днес му казах, че не може да стане, без да имаме предните две, щото са свързани, а тоя ми вика: "Аха. Айде утре да си кажеш идеите!" Простоооо !$&*#&*!$# !!!!! Нещастник! Щи кажа аз... едни други работи! Имаше късмет, че ми беше нахилено и не му се вързах особено, защото предния път ми стана бая криво. Сега се чувствам малко като момъците от не знам си коя приказка беше, дето им поставяха невъзможни задачи, и който успее, щеше да се жени за принцесата. Е, аз поне няма да се женя, хаха:)
После пийнахме кафенце с Цвети и лафче малко, че имаше за какво:) Направихме съвсем кратка (като никога) разходка по магазините и все пак достатъчна да си харесам едно потниче, ама... няма да е, поне не сега:)
Та такива работи днес. Сега отивам да работя над себе си, хихик:)
Искам времето да спрееееееееееее...

3. март - Национален празник на България! (и малко предистория:))

2007-03-04T03:30:00.000+02:00

129 години от Освобождението на България от Турско робство. Честит празник на всички българи! Нека се гордеем, че сме българи, и не забравяме корените си! Защото сме си най-най-най :Р
Въпреки честитките през деня, по-особената празнична атмосфера я нямаше. Ден като ден. Мислех поне новините да видя, ама само с мисленето си останах. Адски мързелив ден, по-голямата част от който прекарах в опъване по леглото с лаптопа на коремчето ми:) Събудих се в 13, което си беше голяма изненада. Все пак след снощното диско си легнах в 6.30, а и след цяла седмица ставане в 8 и и висене до 5 в унито заради тая практика очаквах, че няма да ми стигне денят да се наспя. Обаче в 13 като се ококорих и това беше. Отчаяните едночасови опити да се приспя пак бяха наистина отчаяни:) Станах, щъках насам-натам, ама нещо ми се моташе леко тиквата и реших, че легнала ще е по-забавно. Мда, не знам дали снощи пийването беше повечко, или хапването вчера е било мъничко, ама за второто съм сигурна - малко "The requested file cannot be found" или айде "Done with errors". То затова ми се позавъртя леко главицата, ама спряхме я вече:) Ама пък се разбих снощи:) Денят беше малко скапан - пак ме "уведомиха", че гледам "умно" и че съм най-големият идиот на света! Мерси! Мислите, че не осъзнавам, че не разбирам нищо от нищо, така ли?! Напротив, ама трябва ли пък постоянно да ми се натяква! Вечерта пък се прибрах с има-няма 10 кила товар, неиздържащи ръце (имам лека мускулна треска днес) и псуваща като хамалин! Като се събрахме вкъщи, вече ми се беше пооправило настроението, ама и гостито добре ми дойде:) После на бегом за Н, което бях сигурна, че няма да хванем и затова не си давахме зор да тичаме, като го видяхме да спира на спирката, ама после размислих и... хванахме го, бе, имало Господ:) В А5 адските опашки! Е, толкова народ на гардероба не беше имало - опашка от втория до първия етаж! Ма аз пък кво хленча - все едно аз висях да чакам:)Туй ще да е било само заради пиенето за февруарските бебета (и аз, и аз!). Като влязох в залата, вървеше "Love Don't Let Me Go" и оттам нататък вече кеееееф:) Размазах се! Бе кефи ме тая дискотечка! Нищо, че въртят 10-на песни винаги. 10, ама яки 10:) Та накратко: разбиване снощи, релакс днес, утре ще гледаме. А в момента въртя едни песнички - кефят на мах просто!
1. Alex Gaudino - Destination Calabria(Original Extended Mix) - малиии, убива ме това!!!
2. Mason - Exceeder - и това, и това!
3. Bodyrox - Yeah, Yeah (D Ramirez Rmx) - че и това:)
4.Erick E - The Beat Is Rocking (radio edit)
5. Fedde Le Grand - Take No Shh (Original)
6. Josh Wink - Higher State Of Consciousness - хаха, както ми се приспа, това ми действа много особено на мозъка:)
7. Twisted Society - Killer
8. Soul Seekerz - Party For The Weekend (Vocal Mix)
9. Tyken feat. Awa - Every Word (radio edit)
9. Dario G - Dream To Me
Абе всичките трепят! Put your hands up!!!
П.С. Аман от тия километрични писания начи!
П.П.С. Умиииирам за съъън!!! Айде...нали знаете: много ви обичам ВСИЧКИ, благодаря на мама, на тати, на Господ...Как зверски ми се приспаа....

Мартенициии:)))

2007-03-02T02:00:00.000+02:00

Не се бях замисляла особено за Баба Марта тази година. Даже изобщо не бях усетила, че остава толкова малко време - нямаше и да се сетя сигурно, ако не ми бяха казали. Какво да се прави - моят месец се изнизва по-бързо от останалите и... мда:) Но всичко ОК. До снощи. Точно снощи се замислих по-сериозно (даже май прекалих с мисленето :)) и осъзнах, че тази година вероятността да мина без мартенички е почти реална... Бях се отказала да карам наште да ми пращат, защото беше вече късно. А и те късно се сетили и... Нямах и много време (и желание) да обикалям за нещо, което вероятно няма да намеря, а именно - бели и червени прежди... И все едни такива мисли снощи... Сетих се, че всяка година на Първи март в България още като вляза в даскало и ме нападаха по няколко човека с мартеници (щото не смогвах да ги нападна първо аз :Р) За отрицателно време се сдобивах с втори "ръкав" на всяка ръка :) Първия час не се учеше особено, защото всички си връзваха мартеници и това беше занимавката и темата за целия ден!!! Буквално!!! Иначе центърът пълен със сергии, народ, народ, народ... И после за около месец всички ходехме с всичките придобити мартеници (а една година аз ги носих до юни, ама какво съм виновна, че няма щъркели на "Верея" :)). Е, миналата година си оставих само една, че зор с това непрекъснато махане и слагане... Еех, спомени... ама се отплесвам! Та снощи мога да си кажа с ръка на сърцето, че ми стана малко гадно... За пръв път ми става кофти за нещо ТАМ (а "България" звучи доста по-различно и даже малко странно, когато си извън нея... а аз развивам непреодолима склонност към скоби напоследък). Пуснах си всичките български песни-класики, които имам, че даже дръпнах и още, и в комбинация с малко лаф ми се оправи настроението, но вечерта мина под мотото: "Искам си мартениците пък!!!" Поне си пльоснах ей тая тук за фонче на телефона, ако не друго...

А днес доста се загледах в тази на Цвети... а до обяд ми беше нещо криво - основно заради това, че нищо не схващам от тъпия проект по информатика. Май трябваше да уча икономика! Ама като се сетя пък там с тая история, философия, право... май ще си остана си "елитната" гимназия, хаха:)) Обаче на обяд...:))) Засякохме Ники. Съвсем бях изключила и чак след 20-на минути му честитих Бабата и той като измъкна една мартеница:))))))))) Аууууу!!! Ей такива -> O_O очи отворих! Умрях от кеф:) Такава радост, такова чудо! Като цигане с баница:))) Не съм и предполагала, че 2 конеца могат да ме зарадват толкова много! И сега, като си я гледам...мм:)) Оттам нататък денят стана доста по-различен:) Че и още една получих, хихи. Е, не е като в БГ - накичена до лактите, ама и така е добре. Иначе и картички по мейла не липсваха:) Абее... имам си мартеницииии!!!:) Коледата може да била невъзможна, ама Баба Марта е напълно възможна, даже и в Германия:) Та Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, винаги засмени и здраве, щастие, ала-бала, нали тъй :Р Пък догодина да мислим по-отрано:)

П.С. Edit малко, сега се сетих... хах, миналата година точно на Първи март към 17 и нещо следобяд - баш в края на работния ден - си метнах документите за насам по пощата:) Еми няма как да не го отбележа просто :Р Големи емоции бяха. Краят на едно чакане... и началото на друго - вече за същинската част:) Край на тая епоха...

Хахаха :)

2007-02-24T03:38:00.000+02:00

Таковата...:) Сградата, където живея, нали е в ремонт:) И...таковата, хаха...е цялата в скелета иии... преди малко в skype един приятел ми каза, че ми идва нагости... ама по скелето, хаха... и дойде, де... и таковата:) ... ама по скелето дойде, хаха! Едно хубаво нещо от тоя ремонт:)) Улеснява комуникацията и мобилността. Като бързам за Н, направо през джама ще се измъквам, кво ще обикалям от другата страна чак:)) А и... таковата:)... голям спорт ще си е, особено прибирането:Р Все пак на втория етаж живея, който всъщност се води първи, а отвън погледнато е трети, хахахха:) Немска архитектура и възприятие, ко да ги праиш хайванчетата... Абее... таковата... обичам я тая част на деня... по-скоро на нощта - 02.45 сабахлян е, хаха. Ще взема да спя, че утре...амм..нали ся искам рано да ставам.. преди 13, хаха. Шанс, ако питате мен, ама понеже защото междудругото дефакто няма кой да ме пита... бе пак си е шанс, нали :) Иии, таковата... абе няма "таковата"!

Frankfurt!!! I love this city!!!

2007-02-23T20:20:00.000+02:00

Само да отбележа, че най-накрая успях да си кача снимка в профила тук. Никакви техники и номерца не помогнаха така, както добрите стари десен бутон -> Properties -> copy URL -> paste :) А колкото до самата снимка... тук стигаме до същината на този пост:) Едва ли някой е взел насериозно думите "Само да отбележа" (подчертавам "само") в първото изречение - много ясно, че няма да е само това.

Таа, самата снимка... тя, заедно с останалите 60 и едното клипче, са направени на едно страхотно място, което още при първото по-обстойно разглеждане от моя страна през септември така ми легна на сърцето, че не мисля, че ще стане скоро. Внимание, put your hands up for FRANKFURT! I LOVE this city! Онзи ден с Цвети имахме път дотам по бизнес дела, та съчетахме полезното с приятното. Събитията се развиха горе-долу така:

09.23 а.м. Среща на Hauptbahnhof, Darmstadt. Там пък се засякохме с още три приятелчета българчета, които бяха в същата посока, а именно - Frankfurt, Messe. Поне имаше кой да ни заведе:) По мои сметки трябваше да пътуваме към 35 минути, но не минаха и 20 и вече бяхме там. Номерът е, че хванахме друг влак:) Оставихме си документите за работа на Messe-то, през което време доста се посмяхме. После тези тримцата левенти решиха да си ходят, но ние имахме още важни дела за вършене - обиколки по магазините и по улиците - не е за изпускане:) Обикаляхме, обикаляхме, обикаляхме. Поне 10 пъти се качвахме в Метрото и ходихме къде ли не - Hauptwache, Konstablerwache, Майн... А и времето минаваше по-скоро бавно, което си беше идеалка:) На обяд направихме пауза в Mc Donald's, че и ние сме хора:) Към 15 и нещо Цвети реши, че иска да хване работното време на Sprachzentrum-a на унито и да си вземе Schein-а от изпита. А те работели до 16. Докато обикаляхме из гарата и се чудихме кой влак и в коя посока трябва да хванем (голямо мотане беше:))) я убедих, че е доста на кантар и нямаме шанс, затова тя им звънна по тел., говориха, говориха и пита и за моя резултат, даде ми телефона, казах си името и....абе взела съм гоооо! :))) Въпреки че още нямам мейл, хаха. Голяма радост беше на тая гара. И след като вече нямаше смисъл на си ходим към Дармщат, решихме да обикаляме още :) В Дармщат кацнахме към 17. Изобщо супер як ден беше - оползотворен по страхотен начин... и тоя Франкфурт! Като гледам снимките, се влюбвам още повече!!! Сега планираме малко разходки из други места в провинцията, пък и не само. Nächster Halt-Wiesbaden (евентуално:Р). Иначе малко тая мъгла кофти - скрива небостъргачите, ама :) Цяла зима няма мъгла, но точно тоя ден...а на следващия ден пък печеше слънце и беше такова едно пролетно...ИСКАМ ДА ОБИКАЛЯЯЯЯМ! :)

Поздравчета: Вечно обикаляща :)

Хахахахаххаххахахахаах, умрях!:)))

2007-02-20T23:21:00.000+02:00

[21:53:39] katju6ka каза: e, dobre, pojelavam ti da te vzemat i da si nai-dobrata servitiorka v istoriqta ne vsi4kite messe-ta vyv Frankfurt :D

[21:53:46] Vladislava каза: haahahhaha, qqq ni sa pudigraai na kaka si, 6toto onaq ve4er nosih edna prazna kofi4ka ot kis. mlqko i kato se ka4vah nagore po stalbite se spanah i q izpusnah:D

[21:54:32] katju6ka каза: (rofl) to4no zatova ti pojelavam da stane6 na-dobrata tam (rofl)

[21:55:03] Vladislava каза: aahahahhahaha

[21:55:13] Vladislava каза: i vse pak si msilq, 4e mi se podigrava6, ne znam 6to :D

[21:55:44] katju6ka каза: tva za kofi4kata mi be6e zabavno (rofl)

[22:03:29] Vladislava каза: 6ti sa zavii svqt (wait)

[22:03:55] katju6ka каза: mene mi se zavi samo kato go gledam tva 4ove4e 5 min :D

[22:04:05] Vladislava каза: hahahaha emi taka e, ako ne ti se zavie svqt 6te ti go zavie nqkoi drug :D ili 6te stane6 krivogled v nai-dobria slu4ai

[22:04:46] katju6ka каза: :D

***

[22:16:17] katju6ka каза: mi to mai java nqma tuka (think)

[22:16:27] Vladislava каза: be ne ti trqbva, i sama moje6 da si go smetne6 :P ina4e java.sun.com ili sun.java.com, ama mai parvoto, ta ottam :D

[22:16:53] Vladislava каза: parvoto, parvoto

[22:16:57] Vladislava каза: ako ne e to, 6a e vtoroto :D

[22:17:02] Vladislava каза: abe tai de, edno ot dvete...

[22:17:07] Vladislava каза: parvoto sigurno haahhahahaha

[22:17:27] katju6ka каза: dobre, stiga go misli, 6te vidq koe e:D

[22:17:36] Vladislava каза: hahaa vij parvo parvoto

[22:17:37] Vladislava каза: ako ne e to

[22:17:39] Vladislava каза: abe ni6to!

[22:18:00] katju6ka каза: parvoto e mai, 6toto se otvarq

[22:18:06] Vladislava каза: ee kazah ti az :D

[22:18:10] katju6ka каза: :D ama ako ne be6e ti da mi kaje6 koe ot dvete e, nikoga nqma6e da se opravq :D

[22:18:54] katju6ka каза: koq java trqbva da svalq - Java SE ili Java EE 5 SDK

[22:19:42] Vladislava каза: dobar vapros... vtoroto toq pat :D mai e po-novata versia... ama i s dvete 6te tragne de

[22:20:03] katju6ka каза: sicher li si (wasntme)

[22:20:13] Vladislava каза: ganz sicher (nod)

[22:20:16] katju6ka каза: 6toto 6a go teglq (nod)

[22:20:23] Vladislava каза: abe ako ne e to, 6a e drugoto :D

Бррр! Побърквам се!!! :((

2007-02-20T15:05:00.000+02:00

А денят започна толкова спокойно... Събудих се (с няколко аларми и доста зор, но все пак важен е резултатът) и почти веднага почнах да уча. Мдам, от вчера ученето върви даже и вкъщи... Всичко ОК, докато не ми казаха, че мейлите са почнали да пристигат. Поне Цвети е получила... Само че при мен още няма...ААААА! Стига, бе!!! ТРЯБВА да дойде, просто ТРЯБВА! Защо го няма ощее?! Fuck! Проверявам си мейла на всеки 2 минути. Не знам защо си вкарвам тая параноя, обаче е факт... Искам си мейлчето, искам си го!!!.... "Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages".... А аз на теб мога ли да ти.....!!! Ух... ако не дойде, това значи, че ще има промени в плановете... гадни промени... И че ще получа писмо по нормална поща. От този момент почвам да развивам фобия към пощенската кутия - враг номер 1! "Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages"... Абе, млъкни, бе!!! Майната ти! Нервите ми в момента танцуват степ! Побърквам се... Че се и разсеях и ми замина ученето, ама мисля да се върна към него ей сега... Трябва да мина в статус "Перде", трябва! Това поне го мога много добре (може би едно от не толкова многото, да не кажа малкото, неща които мога толкова добре). Айде, кот такоа и туй то...Дреме ми!
"Welcome, Vladislava! You have 0 unread messages." Мамка му...

Зарибих се:)

2007-02-19T02:12:00.000+02:00

Тази песен... леле! Досега ми беше безразлична, даже изобщо не и бях обърнала внимание, обаче днес адски много ме зариби! Става въпрос за Sharam - PATT (Party All the Time). Не знам как, защо, но не е и важно. Важно е само едно: "Party all the time, party all the time, party all the tiiiiiiiiiiime" :D Хахаха! Сууууупер яка! Даже не знам кое ме кефи толкова! Баси, повтарят се точно 8 думи!!! Ама явно малко му трябва на човек, не съм била толкова нагла все пак :)
Иначе има и още една песничка, дето пък с А5 я свързвам и много ме кефи - Mia - Tanz der Molekule. Много сладка и тя, ама в диското ме кефи повече... А пък "Party all the time, party all the tiiiiiime" ме кефи още повече:) Тая вечер winamp-ът е зациклил на ей тия двете и няма мърдане. МаНиЯяЯя!:) Кефят ме, кефят ме, кефят ме, кефят меееееееее:)
Party all the time, party all the time, party all the tiiiiiiiiiiiimeeee... Как ли ми звъни вече телефонът, а:Р На черешатааа, на най-горния клон, че на листото! :)

ReLaX :)

2007-02-18T17:41:00.000+02:00

Добро утро! Часът е... бе то си пише, ама в случай, че настройките са прецакани - 16.55 централно европейско време (май) с тенденция да стане 16.56. Уау! Ехаа, то па стана:) Аз... таковата... не, че сега ставам, ама преди 3 часа. Днес е ден за релакс след снощното диско. Впрочем тая дума релакс много-много не я уважавам. Пак ми се ходи на диско, ама то неделя... Другата седмица, надявам се:) Иначе снощи си беше яко, само малко по едно време затъпя музиката, ама след това пък се накефих двойно:) Цяяяла нощ не седнах пак и накрая на дансинга хората, както винаги, се брояхме на пръсти. Ама като се прибрах... лелее! Едно, че не ми се спеше особено - не знам дали заради водата с кофеин (тия за нормална вода не са ли чували?!), или затова, че краката АДСКИ, ама АДСКИ много ме боляха! И второ, че... мм, ми няма второ, ама то и първото беше достатъчно, особено втората му част:) Но като се замисля, бързичко съм заспала пак. Кой ли се е съмнявал:)
Иначе през тази седмица, в която не съм писала, станаха доста неща:) Първо чукнах 20 годинки. Уау! Винаги са ми звучали много - все пак цяла цифра се сменя! Е то винаги като имаш РД се сменя цифра, ама не и първата :) Може и да не са толкова много 20 години, но определено не се чувствам на толкова - на 13 ще си остана и туй то:) РД-то почнах да си го празнувам още в 12 по БГ време, когато заваляха и първите поздрави. После в 12 мое време нови:) И така целия ден, че и след него:) МеЛси много за всичките смс, обаждания и поздрави по icq, skype, mail!!! Трогнаха ме НАИСТИНА! Иначе събитието го поляхме с купонче до 7 :) Добро беше, снимките и те, хаха:) Gutschein-ът вече е оползотворен :) Ауу, какви парцалки си купих, пу да им е уроки :Р Снощи даже пуснах в употреба новото потниче - това светлосиньо много го обичам и то мен също, хъх :)
От образователна гледна точка също все хубави работи. Взех си Schein-овете от двата курса по немски - с 1.3 и 2.7. Кой кат мени, хах :Р Изненада си беше, особено този с 1.3:) Сега да видим Unicert-ът как е минал. Дано съм го взела и него! Направих си и първото учене в унито, хаха. Е па събитие си е, какво. Определено има ефект и мисля да го правя практика - хем си с компанийка, хем наистина четеш. Че вкъщи с тоя нет малко куцат нещата. Даже за утре се глася :)
Айде тоя път ще съм по-кратка (много се старах! :Р) и след малко, което е относително понятие, мисля да уча, че Жабата зове :)

Новата седмица

2007-02-06T01:05:00.000+02:00

Днес започна поредната нова седмица. Някой може би ще каже: "Мдам, айде всичко пак наново" и ще е прав. Отчасти. Вярно, някои неща ще са си същите - кафенца, обиколки по магазините, хилене до под масата, тук-таме някое купонче, ама то от тяхното повтаряне какво да се оплаквам - дай, Боже, повече такова "еднообразие" :) Обаче ще има и някои нови неща... Амм... еми примерно свършва семестърът :) Да речем :) Само че аз и за още нещо се сещам, което е доста по-важно и пряко ме засяга. Много пряко :) Малко смесени емоции по тоя повод, ама да речем, че като се абстрахирам от някои факти, настроението е по-скоро положително и от статус "горе-долу" минава "горе" с идеята да стигне "на черешата" в края на седмицата :) Ама така е - постепенно стават нещата, всичко с времето си :) Ама баси, много бързо взе да идва това време, бе... почти все едно е с джипа на тати, хаха :) С втория му джип :РрР Стига сега за времето, че има опасност да се замисля прекалено много, а това невинаги е на хубаво. Ще кажа само, че си резервирам седмицата САМО за мен, повтарям САМО!!! за МЕН, лепвам и заглавие "МОЯТА седмица" и само някой да е решил да ми изземва привилегиите!!! Някой неразбрал?! Щото аз още мога да ритам все така яко, както в пети клас...
(тук следва "кратка" пауза от 1 час, 29 минути и 16 секунди, употребена за приказки по телефона - да живее flatrate-ът, хаха)
Иначе краят на семестърът почна да се усеща, въпреки че то май целият мина като край, ама (примигвам на парцали, както само аз си мога :Р) Днес нямаше упражнение по информатика, което го имах като идея, и все пак отидох. Само София беше там, лафихме малко, опитах се да чета (май стана :)) и след 30-на минути си казах "Стига! Нека донесат 4 бири..." :) Е, бири не донесоха, още по-малко нещо по-твърдо, ама кафето не се размина. Събрахме се една маса заралии в стола (МАФИЯ!)... Някой да си мисли, че сме останали дълго сериозни?! Тоз па :) После имаше време да отида да поцъкам в нета. Имах мейл, че няма да имаме упражнение днес. Хахах, добре, че бяха писали навреме, иначе щях да се излъжа да отида :)) И после немците били точни хора. ХАХАХА! След това вече същинската част - тестът по немски. В началото беше доста лесен, даже се изкефих. За отрицателно време стигнах до последната задача и като я видях, там и си останах, хаха. Бая кофти беше - да се опише процес по схема, от която нищо не се разбира, и общо взето май различни неща ме описвали :) Ама дано дадат някоя точка, че бяха доста за тоя въпрос. Към края на седмицата ще стане ясно дали съм издържала този и предния и дали ще мога да се явя на баш-изпита, или ще се чудя какво да правя. Дано, дано! По 50% на тест ми трябват, толкова много ли искам :) Все си мисля, че може би съм успяла, ама да не предизвиквам съдбата, че като я знам ква гад е, малко и трябва. Но тоя път не се надявам на някакви впечатляващи резултати, на кантар ще е сигурно, ама да мина 50-те (процента, не години!), пък оттам нататък е вече суета :Р
Понеже нямаше лекция вечерта, пак обикаляхме магазини с Цвети. Този път едни дънки паднаха в жертва :) Нямах намерение да си купувам нещо, ама бяха яки и Цвети реши да ги пробва и аз си викам: "Кво толкова, я и аз!" :) Тя не се хареса, ама аз се, а тя мен още повече, и ясна работата после. Подпомагаме бизнеса напоследък, ама..да речем, че е заради повода тая седмица :) Пък и то поводи лесно се намират/измислят :Р Точно заради тоя повод тати ми е превел стабилна сумичка днес... Еми... думи нямам. Дорева ми се направо! :( Нямаше нужда наистина! Но наистина ми се дорева! Като знам колко жертви правят наште за мен... Не мога да не им кажа едно ГОЛЯМО "БЛАГОДАРЯ" и колко много ги обичам! Не заради парите или затова, че винаги съм имала всичко, което съм искала, а заради самите жестове, заради всичко, което са правили, правят и ще правят за мен... абе просто защото са си МОИТЕ мама и тати! Не може да се обясни на думи, както може би и си личи, просто се чувства! И наистина мисля да си осъществя идеите относно следващото прибиране в България. Ако трябва, ще се скъсам от бачкане, но ще го направя. Заслужават го! Нямам какво повече да кажа май... Пък и Winamp-ът ми пусна Сънчо току-що, хаха, ама аз ще правя напук и ще чета.
П.С. То било голяма зарибявка да оставиш winamp-а сам да диджейства. Бях го правила само веднъж и ме беше отчаял, ама от вчера доста добри неща ми пуска. Браво на детето :)

РАЗ-МА-ЗАХ СЕ!!! :)))

2007-02-03T19:03:00.000+02:00

Вчера беше адският ден просто - от онези дни, в които всичко си се нарежда точно както искам, без дори пръста да си мръдна ("Пръста няма да си мръднааа, ля-ля-ля"... уупс, хихи). И аз като добре развил се и утвърден мързел, не мога да кажа, че не ми харесва така. Денят започна с "Faaaaaallin' asleeep... dreaming of you, angel...". Всъщност до "dreaming of you, angel" не се стигна, защото колкото и да съм пън, мелодия на 6 от телефон до главата все успява да ме събуди някак си. И аз не знам как го прави, ама... имало шанс значи :) Докато набирах Цвети (събудена, събудена, ама все пак я изпуснах :)) осъзнах, че досега си бях мислела, че тя ми звъни с "Love Me"... Еми, сори, ама съм Водолей - това обяснява доста неща. После се сетих, че се бях чудила между двете песни и накрая бах избрала "Fallin Asleep", защото съществува един неписан закон за съзнателно или не дотам съзнателно проспиване на ранни лекции, като за ранни лекции се смятат всички лекции :Р Асоциации, кво да праиш :) След обаждането първият ми план за деня беше вече факт: гости за кафенце и приказки :) Точно се оправях вече да излизам и се чудех дали да не звънна едно-две телефончета да видя дали ще има народ за стола, а то в петък няма как да няма, ама се правя и аз на идиот (кой каквото може, това прави :)), и този път от телефона ми се чу символното "Пам-пам, пам-пам" - демек пряко включване от Griesheim :) Потвърди се ходенето вечерта в А5 и на обяд в стола. В стола, както винаги, падна адското хилене, но както съм казвала n+n пъти езиковата е завод за серийно производство на луди, които не могат да бъдат вързани :) След това обиколка из града с Тишко и после вече у Цвети, където се заседях повече от планираното, но не по-малко от очакваното :)
Вечерта към А5 лудницата почна още от Luisen :) Беше ми адски нахилено. Изсипахме се на диското един автобус с кудкудякащи немци и ние и се оказа, че не ни пускат. Да сме изчакали отстрани. А да взема такса за престоя, а!? Много мразя да ме правят на идиот. Поядоса ме "the big boss", та отнесе няколко "поздрава", ама... Отидохме за по кафе в Mc Donald's, където беше станало "Клуб на изританите от А5". После решихме да пробваме пак да се вмъкнем. Този път щях да мина първо аз. Поразкопчах малко якето, хихи, бутнах му личната си карта в ръцете, оня се пули, пули и вика "Bulgarien?!" и аз си мисля "Айдеее, отиде пак" и викам "ДА". Той се пули още малко и ми вика "Влизай!" Ейй, умрях от кеф - ей тва е да си момиче, хаха :) Тишо и Иво и тях ги пусна и оттам нататък вечеее :) Готина музичка, готини анимацийки, уиски с кола, пародия на водка с нещо си, цяла вечер не седнах пак! Скъсах се, счупих се, размазах се, разбих се... абе супер яко беше!!! Тенденцията всеки следващ път да е пъти по-як от предния е доста обещаваща :) Сутринта на път за първите трамваи, автобуси, на кой каквото му трябва, пак майтапи. Чак тогава усетих, че ми се приспива от оная пародия. Прибрах се пак към 6 и умрях. В 9 се събудих от... нее, не от телефона... от... БОРМАШИНА!!! В 9!!! В събота!!! Не е като да не ме стресна, чак подскочих, хаха, пък леглото ми вибрираше даже. 100 пъти се будих после, 50 от които заради тия ремонти. Откога пък и в събота, бе!? Не им се разминаха адските поздрави и на тия тъпаци. В такива моменти оценявам богатството на българския език :)) В просъница обмислях да си отворя джама и да надуя хард-техно да ги видим, ама... хаха. Иначе съм адското перде. Не "Говори си, не ми пречиш", ами направо "Събаряй ми блока, не ми пречиш". Заспах си като пън, сънувах си, че съм на диско и разни други яки работи, подобни на които сънувах и предната вечер, мм :) А днешният ден започна окончателно към 14 часа, ама... хора сме...май :) Ходих до магазина, купих си една блузка, дето я пробвах оня ден, ама нещо и се чудих и по-добре - беше намалена на половина :)) Изобщо все хубави работи :)
П.С. И това отгоре ако някой го прочете за по-малко от 30 минути, награда по желание... Ама все едно пък не сте свикнали :)

Vengaboys - We Like To Party :))))

2007-01-29T00:18:00.000+02:00

И ние го обичаме това и последните дна дни го доказахме. Откакто се върнах от БГ, май не се беше заформяло купонче, затова пък тая седмица двечки :) Следвайки хронологията, която не е задължително да се следва, но аз пък съм решила да я следвам (и да правя изречението колкото се може по-километрично и май успявам :Р), май е редно да започна с петък. Тогава ходихме на дискотЯчка. Досега не бях ходила в А5, ама винаги има първи път :) Накратко, че на дълго много дълго :) Вечерта в по-интересната си част започна с малка изненадка под формата на 5 см сняг. Изобщо не бях усетила кога е валяло и, излизайки от WG-то, точно се обяснявах на баба, че нямаме сняг, и изведнъж насреща ми всичко бяло. Снегорините естествено веднага в статус "busy...working", колите карат с 20км/ч и уникалното - автобусът закъсня с 2 минути! :) Изпуснахме съответно "баш-автобуса", ама случва се сега. Какъв клинч беше е излишно да казвам. В А5 иначе всичко 6 - приличен брой хора - достатъчно много, за да има атмосфера, и достатъчно малко, за да не ти висят на гърба, хората обичайните, музиката и тя. Цяла вечер денс, по едно време накрая даже само ние останахме на дансинга, ама така е - BG power :P Към 5 сабахлян си тръгнахме. Навън все още работеха снегорини и работници, които метяха сняг и хвърляха пясък. Баси хората :) 5см да падне и айде. В БГ една седмица след това още щяха да се оплакват как зимата ги била изненадала.
На другия ден или по-точно същия ден към 15.30 следобяд вече окончателно се събудих. Снегът се беше стопил. Помотах се и се ометох за следващото купонче, а именно РД-то на Тишо. Голяма товарна машина стана и той :Р Там пък си беше кеф, на мен ми беше много веселко и се чувствах много добре, особено от едно положение нататък. Хилихме се, ама то ясно :) Цъкахме карти. Тръгнах си с начални познания по покер, хаха. Иначе тръгването беше интересно - в 6.30 сутринта да видиш как трамваят ти минава под носа и следващият е след 30 мин, ама тия минутки ги оползотворихме в ходене до по-следващата спирка :) В 8.30 вече бях в процес на хоризонтиране, въпреки че ми мина през главата дали да не остана да будувам, ама реших да не си мисля такива глупости :) Съответно половината ден, че и повече, пак мина в сънища, а днес такъв мързел ме гони, че нищо не учих пак, пуу, не ме е срам :Р Затова пък гледах филмче (напоследък пак се зарибих) - "The Last Kiss". Много ми хареса. Кара те да се замислиш за някои неща и показва какви лекета можем да сме понякога. Особено накрая направо си ме разчувства. Абе разлигавила съм се нещо в последно време - все ей такива филми ми се гледат, а любимите трилъри събират прах на компа, ама и на тях ще им дойде времето :)
И след "тежкия" край на тая седмица (а дано по-често, ДАНО, ДАНО, ДАНО! :)) утре почва, даже почна вече, новата и всичко отначало. Back to reality дето се вика, ама ще си направя веселкото аз, не се съмнявам :) А пък по-следващата седмица... малии, а стига бе. Хмм...
Точка :Р

Сега пък и ураганът "Кирчо"

2007-01-18T22:46:00.000+02:00

"Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс си тръгна от Берлин по-рано от предвиденото заради наближаваща буря.
Бурята "Кирил", за която се смята, че може да премине в ураган, е придружена от ветрове, достигащи 180 км/ч.
Германия обяви национална тревога за наближаващ ураган от днес следобед до утре сутрин. Властите предупреждават населението да ограничи пътуванията заради "изключителната опасност".
Службата за Гражданска сигурност е готова да реагира с 40 000 спасители.
Очакват се обилни дъждове в гъсто населената западна провинция Северен Рейн-Вестфалия, където днес забавачките остават затворени.
В Дюселдорф училищата ще затворят по-рано от обичайното. Същите мерки се прилагат и в източните провинции, и в Берлин.
Лошото време затрудни и самолетните полети. Тази сутрин във Франкфурт, където е най-голямото летище на континентална Европа, бяха анулирани 17 излитания и кацания. Международните полети все още не са засегнати."

***

"Die Deutsche Bahn AG hat in ganz Deutschland den Bahnverkehr gestoppt. Züge die noch unterwegs waren hielten in der nächst möglichen Station an. In Magdeburg, Wuppertal und Duisburg fiel der Strom aus."

***

Такива неща днес. Мислех си, че малко са прекалили с готовността за бурята, че чак всяват паника, ама като слушам какво става в последните часове, май си трябва. В Дармщат всичко си изглежда наред май. Духа бая силен вятър и като гледам е поваляло. Днес на път за унито по едно време почнаха да ми се пооплитат краката и да вървя на едно място, ама то моментно :) Косата ми обаче да не казвам какви въздушни каскади предприе :) Иначе като че ли не беше толкова силен вятърът. Поне в Стара Загора по цяла зима са си такива, имам тренинг :) Иначе из другите провинции чувам за паднали дървета, липса на ток... Е тва е, ако бях отишла да уча в Дуисбург, сега щях да съм на тъмно :)) Мисля в перспектива, какво да се прави :) Утре ще мина да преброя изпадалите дървета по центъра, ако не са ги събрали вече, че явно бързо действат.

Ама има и положителни страни - днес работниците си бяха тръгнали по-рано, не че им се усеща присъствието следобяд, ама все пак. А утре може да почнат и по-късно или, даааай Боже!!!, въобще да не дойдат :)

Айде стига толкова от центъра на събитията :)

Живея на строеж!!!

2007-01-17T21:39:00.000+02:00

Днес се събудих по възможно най-отвратителния начин и то още към 8.30! Както си спях най-спокойно и точно май се обръщах на другата страна (на сън), някой умник изведнъж започна много брутално да прилага бормашината в употребва - стена ли къртеха, не знам, ама беше ужасен звук! Първо, че се стреснах, второ, че се събудих, и трето - все едно в главата ми стържеше тая гад. Адски силен и гаден звук! Не се търпеше просто! Аз обаче инат, пък и да не съм луда да ставам в 8.30, си продължих с опитите да спя, като междувременно си мърморех неща от рода на: "Махам се оттук!", "Сега остава и да ми ръсите мазилка на тиквата" и "Да ви еее... ля-ля-ляяя" там за майка им нещо :Р Че и действието се развиваше на два фронта - едното дрънчене все едно на моята стена, а другото - на някоя по-далечна. Междувременно все пак успях някакси да заспя пак, за да ме събудят с нови сили 1 час по-късно! То луд умора няма, а в случая има и подсилващи обстоятелства - немци са! Тогава вече съвсем ми кипна! Отнесоха още една камара "поздравления" - като ме събудят, съм много зла :Р В главата ми почнаха и да се въртят идеи от рода да се изнасям всеки ден рано-рано сабахлян и да ходя на лекции. На някакви лекции... просто на нещо! После на трезва и будна глава усетих какви глупости съм си мислела :) Постепенно войната край прозореца ми явно е утихнала, щото аз пак си заспах кат шефка и следващото будене беше вече чак с алармата. Тогава вече навън беше настанал мир. След около час се ометох навън за унито. Гледката на скелетата около цялата сграда, където все още и незнайно докога се подвизавам, не ме трогна особено - свикнах да вървя сред метални тръби и какви ли не конструкции я по терасата, я край входната врата с риск да ми се изсипе нещо отгоре. И все пак, трябваше ли да почнете от МОЯ край на сградата?! На всичко отгоре един от работниците ми вика "Morgen". Щти кажа аз "Morgen"! Смей само утре да съм се събудила пак така, няма да дочакаш следващия "Morgen". Не че те са виновни, де. Всичко започна с едно мило писмо от Studentenwerk, с което ми казаха, че почват основен ремонт на 8-ми блок. "Само" около година. Молели за разбиране. Че кво и беше на сградата, бе пустиняци?! Нито е тръгнала да пада, нито нищо. Немци - не може да стоите без работа, а?! Идете на бригада в България - има за ремонт колкото искате. Ще ме карате да си проявявам разбирането в друго жилище май. Та така де... чудно ми е как ли ще се събудя утре? Чукове? Бормашини? Без прозорци? С работници в стаята ми? Айде без, а?

АААА!!!:) Камък ми падна! Пфууу... :))

2007-01-14T02:34:00.000+02:00

Само да отбележа като интро, че камъкът ми падна от сърцето или от някоя друга карантийка, а не е падал върху мен - иначе нямаше да се радвам толкова :Р Пфуу, направооо :) Последните няколко дни на моменти направо се побърквах. Особено пък, ако се замислех малко повечко - откачах! УЖАССТТТ!!! Самата идея просто... ама както и да е, де, все тая вече :)) Лелеее!!! :) Знаех си аз, ама все пак...
Извод: НИКОГА ВЕЧЕ! (както си казах и предния път, хъх...)
Ля-ля-ля-ляяя :)

Хахахахаха лудница :))))))))

2007-01-12T21:09:00.000+02:00

01/12/2007 00:33 AM Vladislava: Vrab4eta - Banski na lalelta :D :D :D predi malko q drpanah i umrqh
01/12/2007 00:33 AM Vladislava: taq ve4er nqkolko pati umiram ve4e
01/12/2007 00:34 AM Vladislava: taq cepi ne mraka mi ne znam kvo
01/12/2007 00:35 AM Vladislava: haha i az 6te si q pusna pak taq pesen...retro HIT!!!!01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: hahahhahaha
01/12/2007 00:37 AM Vladislava: slu6a6 li
01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: pesenta kurti!!!! hahaha
01/12/2007 00:37 AM Vladislava: hahahhahaaha basi 4 godi6noto lape
01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: "rizi na tereta"
01/12/2007 00:37 AM Vladislava: raieta be!!!!
01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: "tvoite beli zubi"
01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: hahahah
01/12/2007 00:37 AM AntiNomiA: ok ok:) az sum gluhar
01/12/2007 00:37 AM Vladislava: hahahahha, za 3-4 pat q slu6am ve4e
01/12/2007 00:38 AM AntiNomiA: "zashtoto...hahahahaha
01/12/2007 00:38 AM Vladislava: hahahahahhaahahaha...TVA E HIT!!!!!!! trqbva da go predlojim po fre6
01/12/2007 00:38 AM Vladislava: 6te po4akam da porasna.. lqllq
01/12/2007 00:38 AM AntiNomiA: "cql jivot shte budesh moi":D
01/12/2007 00:38 AM Vladislava: hahaahhahahhhaa.... banski na laleta (remix) :D 01/12/2007 00:39 AM Vladislava: vikito mi prati i sun4o, ama...nqma vokali :D
01/12/2007 00:39 AM AntinomiA: sestrata ima krokodila Gena na gsma si
01/12/2007 00:39 AM Vladislava: to4no si mislq da gi metna i az tam:) predstavqm si utre na stola tela mi zvani s " tiho se siiiiiipe parviat snqg.."
01/12/2007 00:40 AM AntiNomiA: v momenta i zvuni s "flinstone, mr flinstone, iabadabaduuba.." ama e malko bugava versia, nqkav remix sha da e
01/12/2007 00:41 AM Vladislava: hahhahaha, Flitstone (Stone vs Mr Pebble remix)01/12/2007 00:41 AM AntiNomiA: hahahahahahhaaha, turi neide i Bam Bam, klu4ov geroi e - moi gi nabii sinkiti (vreme e da mi kajesh kolko mnogo ma ubi4ash i da ma pratish da spq:P )
01/12/2007 00:42 AM Vladislava: hahahah mn ta ubi4am i ta pra6tam da spi6... po vazdu6na po6ta... pri promqna v adresa da bade varnat na podatelq"
01/12/2007 00:43 AM Vladislava: Bam-bam vs DJ Bronto remix
01/12/2007 00:43 AM AntiNomiA: hahahaha... aaa ne, kakvo ti ima :) taz ve4er ne si na sebe si ot smeh
01/12/2007 00:43 AM Vladislava: ko ne e, ba6 tai si e :D
01/12/2007 00:43 AM Vladislava: i ti da slu6a6 belia zaiko i 6aro na dvora, i ti 6te si taka
01/12/2007 00:44 AM Vladislava: btw nali be6e v blizkata gori4ka?!?!! 6toto toq be6e v malkata gori4ka... toz pa
01/12/2007 00:44 AM AntiNomiAyep: ;) bunaci, mrasni podli tvari
01/12/2007 00:44 AM Vladislava: ne gi e sram da izopa4avat bg klasika!!!!!!
01/12/2007 00:44 AM Vladislava: ooooooot dneeees imam ve4e bomba sas 4asoooovnik
01/12/2007 00:45 AM AntiNomiA: hahahhahahahaha
01/12/2007 00:45 AM Vladislava: oooot dnnnnnes imam ve4e bomba sas 4asooooovnik... i posle ne znam kvo 6a i
01/12/2007 00:45 AM AntiNomiA: HAHAHHhahahahHAHAHAHhahHAHhahAH... blaaa, shte me razsunish...iz4ezZzvam
01/12/2007 00:45 AM Vladislava: vpro4em ne...tva go bqh izmislila edno vreme ama za druga pesen: "mama miii kupi dnes nova bomba sas 4asovnik..." maika mi mi kaza, 4e sam..kvo kaza...ne pomnq ve4e:D
01/12/2007 00:46 AM AntiNomiA: trepish, mackooou:))
01/12/2007 00:46 AM Vladislava: ako namerq tik-tak tiki-taka stvaite de4ica, 6te sam na 9to nebe... my favorite!!!
01/12/2007 00:46 AM AntiNomiA: (btw imam 4uvstvoto, 4e tova e edna pesen, ama aide) 01/12/2007 00:46 AM Vladislava: hahhaaha koe
01/12/2007 00:47 AM AntiNomiA: "mama mi kupi dnes" i "semki s bonbonki" ala "bomba sys 4asovnik"
01/12/2007 00:47 AM Vladislava: ti ne gledai, 4e melodiata e sa6tata... ednata e mama mi kupi dnes nova knijka sas kartinki...
01/12/2007 00:47 AM AntiNomiA: aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa;)
01/12/2007 00:47 AM Vladislava: a drugata e ooot dneeees imam ve4e novi pantaloooooonki 01/12/2007 00:47 AM AntiNomiA: ok, izvinqvam se, hahahahahahhaha
01/12/2007 00:48 AM Vladislava: kakvaaa ee taq prosta6tina ot tvoq strana :D
01/12/2007 00:48 AM AntiNomiA: i otivam da spq vinovno v ygyla :D
01/12/2007 00:48 AM Vladislava: hahahaaha PRAVA!!!!
01/12/2007 00:49 AM AntiNomiA: prava moje samo v garderoba..
01/12/2007 00:49 AM Vladislava: mi to4no na spokoistvie... ufff, sega zaradi teb 6te se razhalcam ot smqh!!!
01/12/2007 00:49 AM AntiNomiA: hahhahahahahahahahah, da hulcash ot smqh:D:D::D:D:D:D Ae ne...
01/12/2007 00:49 AM Vladislava: Ami da..4ovek mn kato se hili, po4va da halca ponqkoga..taka si e
01/12/2007 00:49 AM AntiNomiA: :D:D:D:D:D:D:D
01/12/2007 00:49 AM Vladislava: hahhaha sno6ti to4no na duga asociacia mi se smqha. vikam: i kato govorim za lopati, onq den edin bankomat mi glatna kartata
01/12/2007 00:50 AM AntiNomiA: hahahahahhahahahahahahhahahahahaaaaahahhahaahhahahaahah HAhahHAhahHAhahAHAHAHahHAHhahaHAHahhahAHhahHAhahHA ... umori me

***

Това е само малка част от снощната лудница :) Имаше и втори етап с друг човек в диапазона 3-5 ам, ама той вече е наистина километричен (не че тва не е :) и е пълен с емотиконки, така че съм леко възпрепятствана да го постна тук. Хахахаха, ама голям смях беше по нощите пак :) След толкова JAVA така става.

2006. - равносметка

2007-01-06T19:25:00.000+02:00

Днес, ако не се лъжа, става една година, откакто се размотавам и драскам тук. А аз не се лъжа :) Бързо минава времето, но стига сме си броили бръчките и белите коси. Готина годинка беше, доколкото си спомням в момента. Имаше кофти моменти, да, дори някои доста кофти, но като цяло всичко беше на 6.
2006.-та почна с една идеална, перфектна, невероятна зимна ваканция - последната ми в даскало. 2 седмици кафета, кръчми, дискотеки с яка компанийка - хвала на добрата ми памет, че иначе щях да забравя къде живея направо! Като се сетя за тогава... I've had the time of my life - така си беше, това е песента! Супер нахилено ми беше тогава, наистина се чувствах идеално! И като цяло, 2006.-та беше година на купоните, въпреки че имаше и доста важни и значими събития и периоди, но който може да ги съчетава нещата, просто си го може, хихик. По-скромна няма да стана, то се е видяло :) Бая се забавлявах - то не бяха дискотеки, купони, кафета, карти, смях... Това е от нещата, които се надявам да се запазят и занапред.
Иначе изминалата година я свързвам и с няколко доста значими и, може да се каже, повратни точки в моя живот. Като за начало, стана така, че завърших даскало. Еми стават и такива неща :) Не съм и предполагала, че някой ден и то толкова скоро ще дойде и моят ред, но... Ето, че това, което се случваше само на по-големите ми приятели, а за мен беше толкова далечно, се случи и на мен. Времето на баловете донесе смесени чувства - въртене околко рокли и т.н., кофти моменти на раздели и тотално разцепване, разбиване, раз- не знам си какво на самия бал! Една страхотна вечер, когато тягостното настроение остана много на заден план, и всичко, което имаше значение, беше, че сме всички заедно като никой път извън даскало, а и сигурно за последен път :( и се кефим на МАХХХ! Един скъп спомен за цял живот!
Другият важен момент - кандидатстването. След като цяла година си бях гледала кефа и се бях надявала на природен талант, който все пак не става без тренинг - дори и той!, накрая за 2-3 месеца се стегнах, изкарах що-годе прилични оценки и влязох това, което и където исках - Информатика в Софийския (второ желание, ама ай ся - то първото беше почти същото :)). Но по-важното беше друго - че ме взеха и там, където наистина най-много исках - в Дармщат (акъл - море, глава - шамандура ли беше, хахаха :)) Този университетец сигурно, даже може би със сигурност, ще ми съсипе животеца, ама сама се набутах и съм много доволна (щото още не съм имала изпити, не за друго, хаха - ще видим какви ще ги пея после, след като още отсега се редят псувни понякога, ама а дано всичко е наред, хъх). Заминаването ми за Германия беше може би най-голямата промяна за тази година. Даже това беше най-голямата промяна и в целия ми живот като цяло. Раздялата с всичките хора - беше ужасно! Толкова рев - добре, че сега вече го няма :) Край на живота вкъщи с мама и тати, но това беше неизбежно, където и да щях да уча. Освен в Тракийския, де, ама не това беше идеята май :) Заминах доста набързо и много-много нямаше време за кой знае какво. На моменти дори сериозно се замислях дали си заслужава и дали да не си остана в София, но знаех, че точно това исках цяла година и че адски много ще съжалявам, ако си пропусна шанса, и се радвам, че бях достатъчно силна или може би достатъчно инат, за да замина. Просто знаех, че ако остана в София, ще съжалявам много повече! Сега, след 4 месеца в Германия, се радвам, че заминах - нещата тръгнаха много по-лесно, отколкото си мислех. Нямаше и никаква следа от момиченцето, на което по лагери му ставаше кофти и то не знаеше за какво, но ной-вероятно за вкъщи, за тати, за мама. Дано това момиченце не се върне, че иначе гадно... И добре, че е интернетът и лаптопът да си лафя с всичките близки хора, че умираааам!!!!
Освен това ми се струва, че и самата аз съм се променила малко. Станала съм по-открита - в смисъл, че споделям повече неща, говоря за повече неща и си изразявам повече емоциите (за това последното не съм много сигурна и има какво да се желае още, хихи). И вече май не съм чак такъв чвор, като говоря с някого - все по-рядко ми се случва да забия и да не знам какво да кажа, особено с някои хора. Даже от доста време изобщо не съм имала такива моменти. А сега ваканцията, като се видях с всичките тези хора, много се кефя ва разговорите, които се получиха, дори с хора, с които не съм била кой знае колко близка (а сега даже ставаме по-близки :)) Абе ще стане човек от мен май, хаха :)
Та това беше 2006.-та година през моя поглед! Година, която доказа поговорката "Добре започни - добре ще ти върви!" :) "Всичко е добре, щом свършва добре" също става, че и краят и не беше никак лош :) Имаше 1-2 неща през годината, за които ме е яд, че се случиха, и които ми се ще да не бяха ставали и дано все пак се наредят както искам аз, но като цяло беше една добра година! Да видим какво ще донесе 2007.-ма, че и тя не почва лошо :)

ЧНГ! ЧНГ! :)))

2007-01-02T01:52:00.000+02:00

Новата годинка лопна снощи на вратата, даже доста настоятелно заблъска, та се наложи да я пуснем вътре и да изгоним старата. А с идването на Новата 2007 - ма станаами хиврупейци, ва :) Голям кеф :Р Дано съм лош пророк и минусите от присъединяването на България към Европейския съюз са по-малко, отколкото очаквам аз, а плюсовете - много повече. Конкретно пък за Новата година си пожелавам - на мен, както и на всички останали, особено близките и приятелите ми - от всичко хубаво по много - да не се отървем от здраве, любов и щастие, да забравим какво са нерви и кофти моменти, да успеем да сбъднем поне част от мечтите си и годината да е много, много успешна! А специално на мама и тати искам да пожелая повече свободно време и по-малко нерви и много щастие!
Новогодишната нощ беше... хмм... интересна. Първо бях с наште малко нагости. Към 22h отпрашихме с Ивка и Деси (и с "мойта", демек на тати колата :)) към "Железник" на купонче у Тешо. За 5 години за пръв път празнувам с хора от класа :) Горе-долу яко беше, въпреки че миналата година май си изкарах по-яко, но и сега никак не беше зле. Цяла вечер дъни само чалга, което можеше да се очаква, де :) Само по едно време се чу Love Don't Let Me Go и, както по-късно се разбра, заслугата била на Деси :) Аз по това време бях леко извън центъра на събитията (angel), но се поизкефих и от през 2 стаи в 3-та. Това обаче беше вече доста след посрещането на Новата година. А за самото посрещане - е, не мина без издънки, естествено. Малко преди 12 се сетихме, че трябва да чуем президента и химна, ама задължително, при което с Ивка тръгнахме из стаите да търсим телевизор. Е, телевизор намерихме, обаче като го пуснахме, насреща ни се облещи само един син екран и това си беше на всичките канали. Оказа се, че кабелната е спряла, а скоро се разбра, че няма кабелна и в цяла Стара Загора! Един по един почнаха и останалите хора от купона да се примъкват насам, а аз си хленчех как искам президента и химна, ПЪК! Дадох малко акъл, който не знам дали помогна, ама изведнъж Първанов цъфна на екрана - черно-бял, на снежинки и без звук - баси европейското посрещане! Не съм си и мислела обаче, че ще се изкефя толкова да го видя :)) По едно време Първанов изчезна, появиха се фойерверки и почнах да убеждавам, че Нова година е дошла, защото имаше и неверници :) Какво да се прави, като часовниците ни бяха с разлики от 1-2 минути. Ама като им показах фойерверките и навън, май ги убедих :) Брех, страшна съм, хаха! Химнът не го чухме, а си го пяхме сами... няколко пъти! Знаех си аз, че трябва да си го кача на телефона! Дунавско хоро също нямахме, даже никакво хоро нямахме - само възможно най-бавните народни песни. Хорце играхме на иначе толкова "динамичните" песни на Володя Стоянов и може би точно заради кавичките де получи доста добре :Р По това време всеки се мотаеше с телефон насам-натам. Първото ми обаждане беше както миналата година пак от тати - точно в 12.04! В 1 часа пък скромничко отбелязах Нова година и по немски. После по едно време леко се поскрих... Към 5 решихме да си ходим. Идеята беше за кафе в Лобито, което беше обаче фраш, така че кълчи кълки към вкъщи, смъкване на грим (как го мразя този момент, когато съм се върнала от купон умираща за сън...) и заемане на хоризонталата. След многократни събуждания към 14.30 окончателно се ококорих, 3 часа след това пък излетях по кафета и така до преди час-два.
Това ми беше Новата година - влязохме в Европа с много чалга, достатъчно водка и телевизия в стил "Направи си сам". Равносметката е: след като забърсах парата от Коледната баница (всъщност оригинално не ми се падна НИЩО, ама аз нали съм упорита, а имаше и още баница, така че на другия ден си взех каквото ми се полага :)), от Новогодишните три ми се паднаха "Нов бизнес", "Пари в зелено" и "Нова кола" :)) Ще се въртят далавери с возила тая година май :) В края на 2007. може да стана данъкоплатец на годината като шеф на Mercedes Benz - и без това ми е наблизко :) Абе да, с две думи - не се оплаквам, а с още две - а дано, хаха :)

Party Time, December '06, Stara Zagora

2006-12-30T00:56:00.000+02:00

Казах ли аз, че ще се разбия тия дни?! Казах!!! Дойдох с мисия и си я изпълнявам. След няколко дни на село за Коледа... ааа, да, честита Коледа на всички, които по една или друга причина съм пропуснала, ама на бас, че няма такива :Р Обичам Коледа, въпреки че все я чакаш сума ти време и накрая минава, без да я усетиш едва ли не, ама... Уф, друго щях да казвам обаче, Коледа - квото беше - беше, догодина пак :)
Знаааачи, втори дубъл... След няколкото дни на село... миии... се върнах от село, хаха. Не, бе.
Трети дубъл. След... абе ПОЧНА СЕ РАЗБИВАНЕТОООО (директно най-арно :))!!! Вчера излязох по обяд и се върнах на другата сутрин в 4. Откъде ли не минахме! Маркирахме си територията :) Първо у Стефчето за имения ден (честитка, мацко :Р). Още на вратата едно гушкане, едно чудо! Много им се зарадвах и още по стълбите към апартамента вече нямах търпение да ми отворят. После едно разказване, едно чудо - за Германия, за САЩ, за София... И за пореден път се убедих колко е малък светът, ама да не влизам в подробности :)
След цял следобед у Стефка, ходихме с Емка на кафе после. По пътя пък видях Янев. Тоест той ме видя - аз като ходя, не гледам, а като гледам, не виждам :) Ей, голяма радост беше - много ми се зарадва човекът, па и аз на него :) После на друго кафе с мойта тайфичка {} По пътя за Cosmopolitan пък радарите засякоха Дианчето, хаха :) Порция радост номер 3. Крайната спирка, както вече казах, беше Cosmopolitan. Досега бях влизала вътре колкото да направя една обиколка за 5 минути и да излетя и все пак нямах много добро мнение за това местенце. Прекалено префърцунено и прехвалено ми изглеждаше, още повече пък всички като ти намилат за него - Cosmopolitan в центъра на Стара Загора. Както пееха ЪПСУРТ: "Бевърли Хилс в центъра на Пирдоп" - същата работа. Снощи обаче ми се ходеше там. В последния момент се сетих колко ми се ходеше лятото на ФОБИЯ, а тя не работеше, а сега вече работи, ама планът беше за Космите и реших да не се цепя от колектива, щото нали :) Обаче очакването ми се потвърди - не ме кефи тва място и тва си е. Фраш с мутрагени с вратове като уличен стълб в диаметър, дето докато си денсиш, те зяпат с едни тъпи погледи и то не само с погледи, ами направо цялата глава си местят. Баси кефа просто. Пък за женското съсловие... Повечето 10000% гаранция, че нещо различно от "Аа въъъ, да знаиш ква готйена блузка си зех! Даже съм ублякана с нея" няма да се сетят... Абе картинка. Може вчера да не им е било ден на Космите, ама едва ли :) Другия път си искам ФОБИЯ - там същата работа, ама маааалко по-малко като че ли. Така че баровците с БМВ-тата с газови уредби бързо ги зарязахме и в Абсолют при другата част от класа, с която се дебнахме цяла вечер. Там поредната доза радост, гуш и т.н. Деси още като я видях и на бегом към нея и 5 минути на врата и :) После Тешо, Митака... Пък с Радо от френските как си се зарадвахме, не е истина :) Това е най-яката част - да видиш всичките тия хора, да се радвате, че се виждате най-искрено и да се чувствате по-задружни отвсякога! Ух, дано не се променя това!!! Въпреки че сигурно с времето ще стане навик - все пак сега първо връщане, по-скоро първо събиране на всички - нормално да е така. И все пак каквото ще става, ще е по-нататък, има време дотогава, важно е сега какво става, а то е супер :) Адски нахилено ми беше снощи заради всичките тия хора :) Затова не се и заседяхме много в Абсолют - трябваше много да се говори, така че Лобито - то къде другаде по това време. А днес видях и още хора - Мария, Вики, Росен. И пак цял ден кафета... А за вечерното реших да се прибирам и чак преди малко ми казаха, че днес беше 29-ти!!!! И това е било нещо като онова планирано още през август кафе за 29. декември от 20.00 на часовника, само че беше от 19.30, никоя от нас не се усети навреме и имаше само 50% присъствие! Мали ма съм проста значи! Акълът ми е останал някъде из облаците май...пффф! Както и да е, преживява се. Още повече, че утре ще гледам да вместя реванш :) Че и гости ще имам през деня. Чувствам се като някаква атракция или изложбен експонат, хаха.
Та това е зима 2006, поне началото, но добре почва :) Как няма да ми се връща после, хаха :) Точно това си говорихме със Стеф вчера. Хората, хората...
Въпреки че вече е 30. декември, аз докато не си легна да спя, си карам на старо летоброене, демек 29. си е. Всъщност... да бъдем реалисти - вече е 30. декември.
1 ден до Нова година. УТРЕ!!! Лелеее... Е кога свърши, бе?!
П.С. Е тоя път се престарах малко, ама пускаме бонуси за Нова година :) Весело изкарване на всички и да я посрещнете, ей :) Има време за под масата и после.

ВКЪЩИ!!!

2006-12-24T03:18:00.000+02:00

Вкъщи съм си! От снощи спя в моето си легло и се прибирам в моя си (е ок, де, не баш мой...) апартамент! Якоо! Снощи в 19.14 кацнах на Летище София (закъсняхме малко, ама карай ся, важното е, че кацнахме там). Полетът си беше идеалка, всичко 6. Във Франкфурт при скенера за багаж малко ни поразфасоваха - дай тая чанта тук, тая и тя, лаптопа го извади, ся и якенцето дай, шала и него, айде и телефона... А по гащи да остана?! Брех, каква работа - а някои хора си плащат за това, хахах :)
В интерес на истината, когато видях първите светлини при кацането, почнаха да ми се насълзяват очите... Това не го бях очаквала (напоследък нещо голяма лигла съм станала май :)). После май се оказа, че докато съм стояла с леко насълзени очи и съм си викала: "Ааа, това долу е БГ", май сме били над Румъния, защото пътувахме още към 20-на минути поне, ама айде, аххаха :) Важна е идеята :)
Първото, което усетих, като слязох - ами студ :) В автобусчето усетих, че нещо не е като хората, и в следващия момент загрях, че дръжката е ледена и че въздухът вътре е прекалено свежичък, хаха :)
После половин час не можем да си вземем багажа, че бяхме сума ти народ в тоя самолет. Появяваха се куфари, дето никой не ги взема и всички само стоим и чакаме. 2 чанти се въртяха бая време, без никой да си ги познае, и по едно време вече на майтап ни изби и един пич вика: Е тая чанта, ако мине още веднъж, направо си я вземам вече :)
Тати ме чакаше от другата страна :) Обиколихме малко из София, ама аз гледах като идиот. Навсякъде ми пише на български, говорят ми на български, на мен ми се струва, че се говори на немски... Към 1 и нещо бяхме вече в Стара Загора. Появили са се нови неща. То човек за малко да мръдне и айде :) А като влязох вкъщи, в началото ми беше супер странно. Ей това обаче е истинското вкъщи вече - без кавички, без нищо! Ама общо взето, като знам, че съм за малко, и пак не го усещам май като преди..то има време, де, ама... Хах, и в крайна сметка и тук не е напълно вкъщи, и там пък съвсем... Е къде живея, бе :)
Дръпнахме си лафче с наште. Днес пак. От днес почна и кампанията "Хич не се прибирай вкъщи" - зима 2006/7 :) 3 кафенца - видях се с мацките, с Росен... Едно гушкане, едно разказване... С Ивка и Мигъла 15 минути не можахме да се разделим на онова прословуто кръстовище до "Корал". Случайно пък видях и други хора от класа и от даскало - Миро, Митака, Клим. Адски много им се зарадвах!!! Дано наистина успеем да се съберем класа някъде! Ама си беше хем малко странно, хем все пак всичко си беше както преди, все едно всеки ден сме били заедно - имахме толкова неща за казване, не ни спряха устите! Ей, много ви обичам, бе хора!!!
Май вече трябва да ходя да спя обаче, че минава 5. И понеже е вече 24. декември - Бъдни вечер, ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ И МНОГО ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ И ПОДАРЪЦИ :) Аз вече получих моите, хихи :)
И едно голямо БЛАГОДАРЯ на изпращачите във Франкфурт вчера! Тише, Тоше, мерси много! Много се радвам, че дойдохте! {}{}{}

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!!!

Празничнооо :) Holidays! Home!

2006-12-21T17:52:00.000+02:00

Днес ми е много яко :) Цял ден съм в много добро настроение, което напоследък на моменти не беше баш така, особено в някои моменти, но да не развалям хубавата темичка :) Цял ден в главата ми се върти само едно... Освен това ми е едно такова развълнувано - не ме свърта на едно място :) А вчера си беше тоооолкова нормален ден. Даже се чудих на Цвети какво се кефи толкова, че днес лети... Обаче!
Звъни ми днес алармата (Gadjo feat. Alexandra Prince - So Many Times - а миналата зима как ме дразнеше тая песен... а сега даже и Ai No Corrida не ме дразни... бе на Коледа стават чудеса, ама се отплеснах нещо май :Р) Та моментът, в който със затворени очи се протягам и изключвам алармата, малко ми се губи, щото имам чувството, че все още сънувах. Обаче точно в следващия момент включих на дълги и по същото време ми мина първата мисъл за деня, която просто несъзнателно казах и на глас (кво да се праи, като съм свикнала да си говоря сама :Р): "Баси, утре си летя към България!" :) И оттогава нататък цял ден не ме търси :) Мисъл на деня просто! Ходих на лекция по информатика. Добре почна откъм концентрация, ама бая се разсеях по едно време. Свършихме към 30-на минутки по-рано - предпразнично :) Това беше и последната лекция за годината - вече ваканцийкааа! После малко на пазар по магазините за последни подаръчета... кво малко - над 2 часа и половина! Ама то, като се сетя, че към половин час висях на едно-единствено място в ТООМ Markt и само го обикалях, докато се чудех кои, аджеба, бАМбонки да взема... брях! Ама съм доволна от избора, де - едни такива Merci в ботушче, ехаа, хахаха :) Поне на касата не чаках много - пак имаше хора, ама беше едно ракиено време, тъй че отървах час-пик. И купуват като за последно! Кой знае какви очи съм отворила, като видях мацката пред мен как направи сметка за 100 евро. То и в БГ малко така пазаруваме, ама тук поне не им пука... Навръщане трамваят ми мина точно под носа, та се наложи да чакам 7 минутки, ама като си помисля в БГ какво чакане ще е, хич не се оплаквам, хаха :) Та вместо да кибича като пън, реших да щракна малко с телефончето, че си харесах и едни къщички, хъх. Бая снимчици станаха днес. На спирката пък имаше едно много сладко лапе-негърче и, като се ухили на мен и на готината бабка до мен, супер веселко ми стана! И в следващия момент милата бабка ми каза нещо за Straßenbahn-а, което обаче не разбрах, и ми стана смотано. Точно оня ден се бях спекла малко по едно време, че понякога не фащам нищо или че искам да говоря, па ни моа или ме мързи да мисля на немски. А пък с тая баба щеше да е яко лафче - една супер усмихната, и като ме видя, че вкарвам празния поглед, ми вика: "А, нищо важно, nicht so schlimm". Абе да, ама... айде няма значение.
Послеее "Nächster Halt - Luisenplatz - umsteigen alle Richtungen sowie in die Regionalbuslinien :Р Там навалицата на mах! Всички грабнали по една камара торби. В магазините за дрехи опашки по 20 човека, всеки с по 3-4 закачалки. Ейй, баси хората :) Цапнах още едно малко пазарче (ей, как ги обичам тия пазари, особено пък по Коледа!) и ааайде nach Hause и после zu Hause :Р Разбрахме се с изпращача за утре :) А сега колко неща ме чакат! Трябва дисагите да събирам - то това лесно, носенето после е зорът :) Ама както и да е!
Аааа, сега е 17.50 - утре по това време кацам в София :) Хах, не знам що се надъхах толкова, ама няма лошо :) 2 седмици никакво "Ach sooo" - вчера една германка ми го каза 15 пъти за 2 минути и направо почна да ме дразни!!! "Опа" руллз :)) От снощи не мога да си избия от главата: "Nächster Halt - Schloss - umsteigen Richtung Lichtenbergschule, Musikakademie, Böllenfalltor, Ostbahnhof und TU-Lichtwiese, sowie die Regionalbuslinien", хахаха, не знам що. Следващите 2 седмици само "Карти и билетчетаа!" :) Без "Hallo" и "Tschüss" в магазините в повечето случаи и "Danke" за щяло и нещяло, ама какво да се прави... Без КИТАЙЦИ!!! И всякакви други чужденци. И без чудене как да кажа нещо в магазина... И без всичкото това топло като тук, хаха! Тази зима даже не съм настивала още и дано се опазя в БГ. Тааа, да не ми минава котка път, ама ТИЯ ПОЧТИ 3 СЕДМИЦИ (брех, мислех, че са 2 :)) ЩЕ СЕ РАЗБИЯ!!! Както и ако бях тук, ама това друга тема :) Хаха... Тааа:
След по-малко от 24 часа си летя за Българияяяяя!!! Идвам сиии!

П.С. Дес, златце, честит рожден ден, мацунко :)

Коледно, etc. :)

2006-12-12T21:14:00.000+02:00

Тия дни нещо ме мързи да пиша. Всъщност пише ми се, но ме мързи да си събера мислите в главата, обаче ще се поналожи, защото времето си минава. (егати изречението ?!?) А както си минава времето, така идват и най-най-най-хубавите за мен празници - Коледа и Нова година! Остават само някакви си 12 дни до Коледа и усещам, че лека-полека май почвам да запразнявам. Въпреки че все още Коледа ми изглежда мнооого далечна (винаги до деня на празника си си мисля, че има още доста време), коледното настроение почна да се появява. А до миналата седмица бях толкова нормална :Р Само една разходка из центъра сред цялата тази украса и всичките коледни сергийки беше повече от достатъчна. Какво не прави украсата с хората! Коледният десктоп на компа е вече факт, все по-често почвам да се замислям и аз за украса, за подаръчета, за... Мда. Преди няколко дена излязох от тази игричка, наречена "Разхождане по нервите на околните" :) и, след като още от първите дни на ноември започнаха да ме заливат с един и същи въпрос, най-накрая се смилих и... абе на път съм да си загубя мисълта (точно е дошла като никой път :)), така че с две думи... опаа, жик-так, Деси Слава - Думи Две, хаха, тааа, преди да са се оплакали от мен за психически тормоз на Съда в Хага, да кажа: ИДВАМ СИИИ! СЛЕД ТОЧНО 10 ДНИ КАЦАМ В БЪЛГАРИЯ!!! (ако няма мъгли, де :Р) Другия петък по това време ще съм на 2000 км оттук! Честно казано, когато взех билетите, ми беше напълно все тая дали ще се прибирам за Коледа или не - все пак беше началото на октомври и бях само от месец и половина в Германия :) По едно време даже наистина ми се щеше да не ги бях вземала - щеше да ми е еднакво добре и тук... предполагам... Въпреки че все пак Коледа, толкова народ заминава... Нямаше да съм сама тук, даже напротив, щеше да е и забавно, но не мога да кажа дали нямаше да ми се иска да си бях в България - Коледа все пак е семеен празник, ала-бала, та поне сега, докато имам възможност още, няма да е зле да се прибера. Абе какво го обяснявам толкова - след 10 дена летя и това е, което има значение. Ако ги нямаше билетите, може би нямаше да е така, но тях ги има и на моменти наистина нямам търпение да ги използвам по предназначение :) Не че съм приритала кой знае колко, но само като си представя какви емоции ще са :) Та така, хора, евакуирайте се, докато е време, щото няма отърване после - по-малко досада няма да стана :)
Заедно с коледното настроение пък няколко човека пораснаха... ей така, за един ден :) Денят беше 8-ми декември, а "дечицата" - Ивка, Тошко и Иво. Бе знаят кога да се раждат - на тая видна дата, т. нар. Студентски празник, който за първа година празнувах и аз :) (и дано не се налага да го празнувам прекалено дълго...) Вечерта "студентствахме" на БГ парти в Манхайм. Изсипахме се двуцифрено число (от по-големите чисълца:)) БГ-та на гарата, при което влакът беше наш просто. Подвиквания отсам-оттам, хилиш се на лафове от през 5 седалки, че 6-тата... Самото парти не беше кой знае какво, можеше и по-добре, ама пак не е като без хич. Навръщане същите кръстоносци пак на гарата за първия влак. Вътре колкото се хилихме, толкова и бяхме заспали. Поне на мен адски много ми се спеше и още като се прибрах към 7, умрях на място и два дена после якото спане. Някой път ще трябва да мръдна до Манхайм и по светло обаче :) Сигурно има какво да се види...
Абе с две думи: Коледа идвааааа :)

:)

2006-12-04T00:15:00.000+02:00

3. декември. Ако допуснем, че вчера е било 2-ри, значи дядо е имал рожден ден. А той вчера наистина имаше рожден ден, което значи, че наистина е било 2. декември (анализът и линейната са ми изпили мозъка май...). Та идеята е: честит рожден ден, дядо! С малко закъснение тук (идиот съм, признавам си), но пожеланията да си жив и здрав и всичко най-най-хубаво остават! Не мога да скрия, че ми се насълзиха очичките като разбрах колко си се зарадвал вчера, когато ти се обадих! То оставаше и да не го направя... Love you!
Това исках да кажа... мисля, че няма смисъл от повече, защото ще се почнат глупостите... Другия път - повече.

***

22 дни до Коледа :) И мааалко по-малко до... аа не, нищо :Р

Мой си ее, мой си еее!!! :)

2006-12-01T01:02:00.000+02:00

След дъълго ЧАКАНЕ, чудене, колебаене, ЧАКАНЕ, търсене, хленчене и най-вече ЧАКАНЕ (... и хленчене :)) днес ей това златце окончателно стана мое! :) За справки - Sony Ericsson W850i - последният да затвори вратата (а на немски как звучи, не е истина :)) Вече всички наоколо (в радиус от 2000 км на югоизток :)) могат да дишат спокойно, че в последните над 2 месеца им надух главите за тая машинка! Обещавам най-тържествено, че повече няма да чуете от мен: "Искам телефооооон", "Ама кога ще излезееее", "Ама що е в бяло само", "Ама не ми се чака 4 седмици", "Искам си телефона пъъъък" или "Айде до САТУРН за малко"! Заклех се ;) Може да дишате спокойно! Не знам защо толкова ми хареса този телефон, обаче не всичко на този свят има логично обяснение. Щом се примирих да си го взема бял (лоша дума да не съм чула!!! :))... А тази вечер явно пак ще е безсънна, защото преди да го разбазикам из основи, няма да си легна, а важната подробност със зареждането я забравих, но всеки момент очаквам да... впрочем... Аааааа, "Voll geladen"!!! Че много бързо, бе?! Малииии, пази се - идвам! Откога точа зъбки! Ако всичко е наред, утре (днес) би трябвало да се събудя много по-приятно, а не с тая аларма-СМЪРТ, дето всеки ден, като я чуя, такива думички казвам (първите ми за деня), че титлата "Каруцарка на века" ми е в кърпа вързана! Айде да не цитирам, че пред очите ми вече изникват наште с думите "Къде сбъркахме?!" :) Тааааа... няма мееееее :)